Решение № 3171 от 03.05.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София, 03.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА С.

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Нина

Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 12958 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 400281 от 03.05.2018 г., постановено по гр. д. № 7617/2014 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав, е осъден на основание чл. 55, ал. 1 предл. първо във вр. с чл. 86, ал.

1 от ЗЗД ответникът „У.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******да заплати на О.И.А. ***, с ЕГН ********** сумата от 16904.63 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща левовата равностойност на 8643.20 евро, с която се е обогатил за периода от 15.11.2008 г. до 15.10.2012 г., получавайки я при първоначална липса на основание като надвзети лихви по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 72370554 14.07.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 18077.00 лв., представляващи левовата равностойност на 9244.00 евро е отхвърлен иска като неоснователен. С решението на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъден ответникът „У.Б.“ АД. да заплати на О.И.А. сумата от 1554.78 лв. /хиляда петстотин петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска и по компенсация. На основание чл. 77 от ГПК „У.Б.“ АД е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 676.00 лв. /шестотин седемдесет и шест лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство, както и О.И.А. е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 47.08 лв. /четиридесет и седем лева и осем стотинки/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск е подадена въззивна жалба от „У.Б.“ АД, чрез адв. Н.С., като са изложени съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, като същото било постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Въззивникът посочва, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответникът действал като физическо лице извън рамките на своята търговска и професионална дейност, като в скучая процесната сума била отпусната за развиване на бизнеса на ищеца, поради което същият не бил потребител по смисъла н ЗЗП. Посочва се още, че тъй като процесния договор за кредит бил обезпечен с ипотека, поради което не бил потребителски и неследвало да се извършва преценка за неравноправност на клаузите. Посочва се още, че никъде в мотивите на съда не били изложени съображения за нищожност на чл. 11.2 от договора за кредит, като не ставало и ясно защо чл. 11.3 от договора бил обявен за нищожен, като неправилно било прието, че ответникът не бил доказал, че чл. 11.3 небила индивидуално договорена, за което съдът се бил позовал на разпит на свидетел, а по делото не били събирани гласни доказателствени средства. Посочва се още, че нищожността на клаузите от договора не била въвеждан като самостоятелни искове, поради което предявения иск по чл. чл. 55, ал. 1от ЗЗД не следвало да бъде уважаван, тъй като нищожността на клаузите не била установена по съдебен ред. Твърде се още, че основанието за едностранното изменение на лихвения процент било изрично посочено в сключения между ищеца и ответника договор за ипотечен кредит и съставляващите го общи условия и с подписването им ищецът бил дал съгласие за това, а договорът имал сила на закон между страните и едностранното променяне на лихвата по договора е извършено на предвидените в договора предпоставки. Тъй като промяната на лихвения процент е възможно поради обстоятелства извън контрола на банката не следвало да намерят приложение разпоредбите на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП и чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, като критерия за промяна на лихвения процент бил обективен. Пред въззивния съд процесуалният представител на страната поддържа въззивната жалба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна О.И.А., чрез адв. Е.З. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че правилно съдът бил приел, че в случая ищецът имал качество потребител, като правило съдът бил констатирал, че нито в договора, нито в общите условия не бил посочен механизъм, въз основа на който кредитополучателят да се ориентира за размера на дължимите лихви. Пред въззивния съд процесуалният представител на страната поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на „У.Б.“ АД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 39 състав, решение за валидно, допустимо, а по отношение на правилността и във връзка с изложените твърдения във въззивната жалба настоящият състав намира следното:

Предявена e искова молба от О.И.А. срещу

„У.Б.“ АД, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 18077 лв., представляваща левовата равностойност на 9242 евро, с която сума ответникът се е обогатил за периода от 15.11.2008 г. до 15.10.2012 г., получавайки я при първоначална липса на основание като надвзети лихви по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 72370554 14.07.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2013 г. до окончателното ѝ изплащане.

По делото не се спори, че на

14.07.2008 г. е сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 72370554 между „У.Б.“ АД в качеството на кредитор и О.И.А. в качеството му на кредитополучател, като в договора е посочено, че солидарен длъжник се явява „Бърли-74- О.А.“ ЕТ. В чл. 4 от договора е посочено, че годишния лихвен процент за съответния срок на олихвяване се формира от базов лихвен индекс по раздел III от общите условия и надбавка. В чл. 4.1.а. са посочени конкретните стойности на всеки от тези компоненти за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, какъвто е процесният ипотечен кредит. За базовия лихвен индекс в договора е посочено – 4.435 %, за надбавката – 3.865 %, а за годишен лихвен процент „към датата на настоящия договор“ – 8.30 %.

Представени са общи условия, при който

„У.Б.“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица в сила от 27.05.2008 г.

В раздел III от тези общи условия, към който препраща чл. 4 от договора е уредено заплащането на лихви, като конкретният размер на дължимите лихви и начинът на издължаването им се определя от договора и от общите условия. Съгласно т. 9.1. от общите условия годишният лихвен процент по усвоената част от кредита се формира от сбора на базовия лихвен индекс, в настоящият случай EURIBOR, приложим за съответния период на олихвяване, посочен като един месец, плюс надбавка, определена в договора. Съобразно чл. 9.2.2. базовият лихвен индекс при кредити в евро е едномесечният EURIBOR, равен на индекса, публикуван на страница „EURIBOR=” на REUTERS в 11.00 часа централно европейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, като се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. Съгласно чл. 9.4. при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече от 0.5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. В чл. 11.2 от договора е посочено, че клиентът дава съгласието си банката да променя едностранно размера на годишния лихвен процент по т. 4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска при условията на т. 9.4. от Общите условия.

По делото са представени и общи условия, при който „У.Б.“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица в сила от 02.12.2011 г. В раздел III Лихви и комисиони конкретния размер на дължимите лихви се определя и издължава съгласно договора и ОУ. В чл.

9.2 базовия лихвен процент по кредитите се формират като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валута на кредита и периода на олихвяване и премия, като банката може едностранно да променя размера на премията по реда, установен от ОУ. В чл. 9.3.5 е посочено, че кредиторът имал право да променя /увеличава/намалява/ едностранно въз основа на решение на оторизирания си за това орган размера на приложимия към даден лихвен период базов лихвен процент, като променя определения към датата на договора размер на премията в съответствие с ценовите условия на кредитния пазар и при спазване на методологията за това, определена в договора и ОУ, без да е необходимо заявеното чрез подписване на отделен анекс, изрично съгласие на кредитополучателя и солидарните длъжници. Като в чл. 9.4 е предвидено, че при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, годишния лихвен процес по кредита се променя с размера на сумарната промяна на двата компонента /индекс и премия/ на базовия лихвен процент, в случай че тази сумарна промяна представлява изменение с повече от 0.25 процентни пункта спрямо действащите към момента на промяната размер на базовия лихвен процент.

По делото е представен и лихвен лист за кредит по процесняи договор за банков кредит на ищеца за периода от 01.07.2008 г. до 20.09.2013 г.

По делото е представен протокол № 9 от

26.02.2009 г. от заседание на управителния съвет на „У.Б.“ АД, от който е видно, че е одобрено предложение за повишаване на надбавката към основния лихвен процент от 1% на 2 % за група непогасени кредити на физически лица в евро, като промяната влизала в сила от 09.03.2009 г. Представен е и протокол № 14 от 01.04.2009 г. от заседание на управителния съвет на „У.Б.“ АД, съгласно който е одобрена политика за промяна на ценообразуването на кредитите на физически лица, като се повиши премията като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на физически лица, считано от 01.04.2009 г. Представен е и протокол № 25 от 05.06.2009 г. от заседание на управителния съвет на „У.Б.“ АД съгласно, който е взето решение да се повиши премията като компонента на базовия лихвен процент със 100 базисни пункта за определени непогасени кредити на физически лица.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което годишният лихвен процент бил изчислен като сума от базов лихвен индекс /1-месечния EURIBOR/ надбавка 3.865% и четири поредни завишения на текущата стойност на базовия лихвен процент извън промяната на референтния лихвен индекс /1-месечния EURIBOR/, извършени от управителния съвет на банката. Вещото лице посочва, че EURIBOR представлявал лихвения процент, при който се предоставяли междубанкови срочни депозити в евро от една първокласна банка на друга първокласна банка в рамките на еврозоната. Съгласно експертизата за базов лихвен индекс при кредити в евро се прилагал месечния EURIBOR равен на индекса, публикуван на страницата на RAUTERS в 11 часа централно европейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месеца и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително, като с решения на УС на банката били извършени четири поредни завишавания на текущата стойност на приложимия базов лихвен процент извън промяната на референтния лихвен индекс /1-месечния EURIBOR/ както следва: на 28.11.2008 г. с 1 процентен пункт, на 09.03.2009 г. с 1 процентен пункт, на 02.04.2009 г. с 1 процентен пункт и на 15.06.2009 г. с 1 процентен пункт. Вещото лице посочва, че платената лихва от ищеца над договорената в чл. 4.1а от договора /годишния лихвен процент да се променя само от 2 компонента – пазарен /променлив/ компонент, представляващ 1-месечния EURIBOR и непазарен /фиксиран/ компонент, представляващ уговорената надбавка/ е в размер на 8643.20 евро. По делото е прието и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице е посочило, че допуснало техническа грешка в изчисленията в основното заключение и посочва, че платената лихва от ищеца над договорената в чл. 4.1а от договора /годишния лихвен процент да се променя само от 2 компонента – пазарен /променлив/ компонент, представляващ 1-месечния EURIBOR и непазарен /фиксиран/ компонент, представляващ уговорената надбавка/ е в размер на 8594.64 евро.