Определение № 583 от 14.07.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. гр. Добрич, 14.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500413 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 1555/16.03.2023г. по регистратурата на Районен съд - Каварна, подадена от Г. С. М. ЕГН **********, гр. К., чрез адвокат П.

П., срещу определение от № 182 от 28.04.2023г. по гр.д.№ 347/2022г. по описа на Районен съд – Каварна, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване на производството по гр.д.№ 345/2022г.

В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното определение поради липса на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството.

Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът постави на разглеждане подадената от ищеца по делото частна жалба, съобрази отговора по нея от ответника и след запознаване с делото намира за установено следното:

Предмет на разглеждане по гр.д.№ 347/2022г. по описа на Районен съд – Каварна са предявени отрицателни установителни искове от Г. С. М. ЕГН **********, гр. К., против А. Г. К. ЕГН **********, гр. К., с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване недължимостта, поради погасяване по давност, на следните вземания на ответницата, за които има издадени два изпълнителни листа въз основа влязло в сила решение по в.гр.д.

№ 428/2015г. по описа на Окръжен съд – Добрич и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 560/2020г. по описа на ЧСИ Н. Н.: сумата от 13425 лв., представляваща съответната на 1 притежаваните от нея идеални части в съсобствеността сума на увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършените подобрения (по изпълнителен лист № 1 119/12.07.2016г.); законната лихва върху главното парично задължение в размер на 13425 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда /01.11.2010г./ до окончателното му изплащане (по изпълнителен лист № 189/18.10.2016г.).

В срока по чл. 131 от ГПК насрещната страна е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете, като е навела възражението, че преди образуване на делото (завеждане на исковете) отричаните от ищцата като погасени по давност ответН.и вземания са били погасени чрез материалноправно изявление за прихващане с насрещни задължения на ответницата към ищцата, направено с молби чрез ЧСИ до ищцата по настоящото дело. В отговора са изложени обстоятелства за възникването на насрещни парични вземания между настоящите страни и още две лица (съответно съпруг на ответницата и син на ищцата), установени с влезлите в сила решения по гр.д.№ 28/2007г. на РС – Каварна и по в.гр.д.№ 428/2015г. на ОС – Добрич, както и за образувани въз основа издадени по тях изпълнителни листи общо три изпълнителни дела пред трима ЧСИ.

С молба вх.№ 1270/19.04.2023г. ответницата е поискала производството по делото да бъде спряно до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д.№ 345/2022г. по описа на РС – Каварна, по съображения, че възражението за прихващане, въведено в предмета на делото с отговора, обхващало не само процесните вземания, но и това по изпълнителен лист № 90 от 25.03.2015г., което било предмет на гр.д.№ 345/2022г. – все още висящо.

Съдът е извършил служебна справка за движението по соченото за преюдициално спрямо настоящото дело и въз основа на данните в нея с оспореното определение намерил молбата за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за основателна.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице (ищец), чрез упълномощен адвокат (пълномощно на л. 10 от гр.д.№ 347/2022г. по описа на Районен съд - Каварна), с правен интерес да иска отмяна на обжалваното от него определение, временно преграждащо развитието на делото. Правото на жалба е упражнено редовно в законовия едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК (на 16.05.2023г.), с начало 10.05.2023г. Жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

На основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по гражданското дело се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Предмет на гр.д.№ 345/2022г. по описа на РС – Каварна е вземане на трето за настоящия спор лице Г.Н.К. срещу ищцата по настоящото дело Г. С. М. и едно друго лице - Б.Е.М.. От съдържанието на определение № 2

422/14.11.2022г. (по извършената от районния съд служебна справка) става ясно, че ответниците по гр.д.№ 345/2022г. са провели по същество същата защита по предявените срещу тях искове по чл. 439 от ГПК (според диспозитива на решението, отново по приложената служебна справка), каквато е защитата на ответницата по настоящото дело. Безспорно по пътя на възражението в предмета на двете дела е въведено извършеното от ответниците по всяко от тях прихващане (с конкретно посочени размери на насрещните вземания). Последиците на прихващането спрямо различните вземания, които са предмет на двете граждански дела, подлежат на самостоятелна преценка от съда по съответното дело, като решението по едното от делата няма значение за правилното решаване на спора по другото, защото отричаните с исковете вземания са различни, отделно конкретизирани са изявленията за прихващане, както и различни са страните по материалните правоотношения.

Следователно не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Като е приел противното, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на Районен съд - Каварна за продължаване на процесуалните действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК вр. чл. 78 от ГПК, разноски се присъждат с акта, с който приключва производството на всяка инстанция и с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по него, в които случаи възниква и отговорността за разноски. В случаите, когато няма разрешение по съществото на спора, разноските по развилите се частни производства се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор, поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение искането за разноски в настоящото производство.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 182 от 28.04.2023г. по гр.д.№ 347/2022г. по описа на Районен съд – Каварна, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване на производството по гр.д.№ 345/2022г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Каварна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4