Решение № 434 от 11.12.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Костинброд, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100960 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представляван от А. С. А. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт П. Н. срещу И. Т. И., ЕГН **********, гр. Г..

Претенциите са с правно основание чл.422, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК – иск за установяване съществуване на вземане за следните суми: 152.12 лева, представляваща главница – за доставена, но незаплатена топлинна енергия, за периода от месец 05.2018 г. до месец 04.2020 г.; 36.16 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 09.07.2022 година; законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението пред съда – 28.07.2022 година до изплащане на вземането; 13.64 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от месец 06.2019 г. до месец 04.2020 година; сумата от 03.31 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 31.07.2019 г. до 19.07.2022 година, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 28.07.2022 година до изплащане на вземането;

Ищецът претендира разноски по заповедното п-во – ч.гр.д. № 822/2022 г. по описа на съда, което е приложено към настоящото производство, както и по настоящото.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищеца, като отношенията възникват по силата на Общи условия, а заплащането на топлинната енергия е по правилата за дялово разпределение, което е извършвано от лице, с което е сключен договор от страна на ЕС в сградата, където се намира имота на ответника, а именно това разпределение е осъществявано от конституираното трето лице „Т. С.“ ЕООД.

1

Твърди, че ответникът е използвал доставяната от ищеца ТЕ през процесния период, като не е погасил задължението си, дължимо до 45 дни от публикуване на общата фактура за отоплителния сезон.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация С." АД на потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР в сила от 10.07.2016 г., съгласно който ответника дължи заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., с абонатен № 284043, инсталация № 4000191339, за процесния период.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като е поискал гледане на делото в негово отсъствие. По негово искане са допуснати съдебносчетоводна и съдебнотехническа експертизи. Като трето лице е конституирано лицето, осъществяващо дяловото разпределение в ИС, в която се намира и имота на ответника.

В срока за отговор ответника подава такъв, с който оспорва исковите претенции като неоснователни.

Твърди че между него и ищеца няма валиден договор, пораждащ права или задължения за страните и същият не дължи претендираните суми, тъй като не е изразходвал топлинната енергия, а тръбите и цялата система не са изправни.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, като поддържа оспорванията си.

Твърди, че има манипулации в имоти на други лица от ЕС.

Конституираното трето лице – топлинен счетоводител, не оспорва предявените искове, като ги счита за основателни и доказани. Твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни документи. В съдебно заседание третото лице не изпраща представител.

Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК, след като по ч. г. гр. д. № 822/2022 г. по описа на РС Костинброд, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, същият е подал възражение. На заявителя е изпратено съобщение за подаденото възражение, като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 е предявена настоящата искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове и срок е подадено възражение, поради което в интерес на ищеца е да образува производство за установяване на претендираните вземания от ответниците.

2

По същество исковете са основателни.

Без съмнение може да се направи извод, че ответника е клиент на ищеца, като собственик на жилище, което е придобил през 1991 г. с договор от 31.01.1991 г., когато е сключен договор за продажба на недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти.

С цитирания договор ответника е придобил правото на собственост над жилище, намиращо се на адрес гр. С..

Без съмнение се установи от заключенията по съдебно-счетоводните експертиза, така и от представените от ищеца писмени доказателства – протокол за проведено общо събрание на ЕС от 2002 г., както и договор от 2007 г. с конкретната фирма, вписана по реда на ЗЕ която да извършва дяловото разпределение –третото лице „Т. С.“ ЕООД, че процесния имот се намира в сграда ЕС.

Облигационната връзка е възникнала на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която клиент на услугата доставка на топлинна енергия е собственик жилище в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Предвид изложените по горе факти относно собствеността на имота съответно ответника е отговорен за задълженията към ищеца и е неоснователно възражението на ответника, че липсва договор между страните. Това възражение е вярно като факт, но това е без значение, след като закона е предвидил възникване на облигационна връзка при цитираните условия – собственост над жилище в ЕС и с топлоснабдяване, осигурявано от ищеца.

Изложеното дава основание за несъмнен извод, че между ищеца и ответника е налице облигационна връзка, възникнала на основание посочената законова разпоредба, след като ответника е собственик на централно топлоснабден имот в сграда ЕС, като отношенията са регулирани от ОУ, установени от ищеца и одобрени по предвидените в закона ред от съответния държавен орган. Конкретно за процесния период действащи са ОУ от 2016 г., като са представени доказателства за одобрението им, както и за публикуването им, съгласно изискванията на закона за енергетиката.

Съгласно заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, работила по документи, представени от счетоводство на ищеца, задълженията за процесния период за топлинна енергия са в размер на 165.73 лева, като това е по-малко от претендираната главница със сумата от 0.03 лева, лихвата върху тази сума е в размер на 39.55 лева или с 0.08 лева в повече от претендираното, като вещото лице посочва, че разликите се дължат на разлика в точността на изчисленията. Няма плащания от ответника през процесния период, като счетоводните дейности от страна на ищеца са водени редовно.

Съгласно заключение по съдебно-техническата експертиза жилищната сграда, където се намира имота на ответника е с 21 етажа, има две абонатни станции за ниско и високо ниво, които са монтирани през 2012 г. и са с общ топломер, подлаган през 2 години на метрологичен контрол. Вещото лице посочва, че ответника не заплаща суми за топлинна енергия за отопление на имота, в който няма монтирани отоплителни тела, както не ползва и БГВ – битово горещо водоснабдяване. Според вещото лице дължимата сума от ответника е само за разходите за общи части на жилищната сграда, като дължимата сума за това е в 3 размер на 152.09 лева.

Съдът счита, че следва да се съобрази със заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, след като този експерт е работил с конкретните отчети на топлинната енергия и единичната й стойност, отчитайки и връщанията за променена в процесния период на цената, определяна от КЕВР, докато в хода на съдебносчетоводната експертиза е работено преди всичко със счетоводните записи на ищеца, и съответно съдът приема за по-точно прякото изчисление на потребена топлинна енергия и определянето на дължимата цена за това.

Предвид минималната разлика от три стотинки в претендираното и определеното от ВЛ по съдебно техническата експертиза съдът намира, че следва да присъди сумата, определена от ВЛ.

Неоснователни са възраженията на ответника що се отнася до твърдения за манипулация от страна на други потребители на топлинна енергия в сградата, както и за липса на потребление от негова страна за отопление. Както посочва ВЛ в с.з. сумите за сградна инсталация се дължат от всички жилища в сградата без значение дали потребяват топлинна енергия за отопление или за БГВ, като процента отчисления за сградна инсталация зависи и от броя отказали се от отопление абонати, какъвто е и ответника, без обаче това да ги освобождава от задължение за заплащане на определените суми, изразходвани за сградна инсталация, която не се състои само от вертикалните тръби в жилищата.

Основателна е претенцията и за законна лихва върху потребената топлинна енергия, като такава се дължи 45 дни след изготвяне на окончателната фактура – изравнителната сметка, като предвид това съдът следва да присъди в полза на ищеца и претендираната сума за законна лихва за периода преди подаване на заявлението, както и законна лихва от този момент до изплащане на задължението.

Изцяло неоснователни са претенциите на дялово разпределение. Няма съмнение, че това е дейност, която се извършва от фирмата за дялово разпределение и тази дейност е възмездна, но практически няма ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца за размера на тези плащания в полза на ФДР, както и цената за извършване на услугата, поради което следва да бъде отхвърлена тази претенция изцяло.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски. За уважените претенции за главница и лихва за топлинна енергия следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за заплатената ДТ и общата сума от 150 лева за разноски при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, след като ищеца е представляван от юрисконсулти в заповедното и настоящото производства.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА И. Т. И., ЕГН **********, гр.

4

Г.,

ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА „Т.С.” ЕАД ЕИК ****, по заповед за изпълнение № 359/30.09.2022 г. по ч.гр.д. № 822/2022 г. по описа на РС Костинброд, сумата от 152.09 /сто петдесет и два лева и девет стотинки/ лева, представляваща главница – доставена, но незаплатена топлинна енергия, за периода от месец 05.2018 г. до месец 04.2020 г.; сумата от 36.16 /тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 09.07.2022 година; законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението пред съда – 28.07.2022 година до изплащане на вземането.

КАТО ОТХВЪРЛЯ останалите претенции на ищеца, че ответника му дължи и следните суми, както следва: сумата от 13.64 /тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от месец 06.2019 г. до месец 04.2020 година; сумата от 03.31 /три лева и тридесет и една стотинки/ лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 31.07.2019 г. до 19.07.2022 година, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 28.07.2022 година до изплащане на вземането, както и за разликата от 0.03 лева за претендираната главница за незаплатена топлинна енергия;

ОСЪЖДА И. Т. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.” ЕАД ЕИК ****, общата сума от 250 /двеста и петдесет/ лева, за направени разноски по настоящото дело и по ч .гр.д. № 822/2022 г. по описа на РС Костинброд.