Решение № 8279 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8279 гр. С., 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети .рил през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110128536 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Хе. Х.“ ЕООД твърди, че на 13.01.2025г. сключил с ответника К. М. Г. договор за прехвърляне на дружествени дялове, съгласно който ответникът, в качеството на продавач, прехвърлил на ищеца, в качеството на купувач, 100% от к.итала на дружеството „А.“ ЕООД. Съгласно чл. 2 от договора ответникът заявил, че „А.“ ЕООД няма непогасени публични или частни задължения и поел задължение за з.лащане на неустойка в случай на установяване на недекларирани от продавача непогасени задължения на дружеството към трети лица. Страните уговорили задължение за з.лащане неустойка от ответника в размер на установеното непогасено задължение в срок от три дни. Ищецът твърди, че на 10.03.2025г. получил Постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено от ТД на Н.- гр. С., по силата на което по отношение на „А.“ ЕООД бил наложен з.ор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и депозити, вложени вещи и постъпващи суми по платежни сметки, открити при „Ю. Б.“ АД в размер на 3 966,13 евро /равностойността на 7 757,07 лева/. След връчване на посоченото постановление ищецът узнал, че срещу „А.“ ЕООД е образувано изпълнително дело № ...2024г. за непогасени изискуеми публични задължения преди датата на сключване на процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове, като размерът на задълженията възлизал на сума в общ размер от 3 966,13 евро /равностойността на 7 757,07 лева/. Ищецът посочва, че при сключване на процесния договор ответникът не е информирал ищеца за наличието на непогасено публично задължение на дружеството. След връчване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки всички налични суми от банковата сметка на „А.“ ЕООД в общ размер на 7 251,39 лева били изтеглени. Ищецът отправил към ответника покана за доброволно изпълнение на задължението за неустойка чрез з.лащане на сумата от 3 966,13 евро /равностойността на 7 757,07 лева/, но към датата на предявяване на иска ответникът не е предоставил търсеното изпълнение. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил поетото задължение за предоставяне на информация относно наличието на изискуеми и непогасени задължения на „А.“ ЕООД към датата на сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове, вследствие на което след изтичане на предвидения тридневен срокот получаване на поканата за ответника е възникнало задължение за з.лащане на уговорената неустойка в чл. 2 от договора в размер на сумата от 3 966,13 евро /равностойността на 7 757,07 лева/. Въз основа на така изложените фактически твърдения ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му з.лати сумата от 3 966,13 евро /равностойността на 7 757,07 лева/, представляваща дължима неустойка по чл. 2 от договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.01.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на 1 предявяване на исковата молба – 19.05.2025г., до окончателното плащане. Претендира за сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приетия като писмено доказателство по делото договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.01.2025г. с нотариална заверка на подписите, се установява, че ответникът К. М. Г., в качеството на продавач, е прехвърлил на „Хе. Х.“ ЕООД, в качеството на купувач, собствеността върху два дружествени дяла в „А.“ ЕООД с номинална стойност от 1 лев, съставляващи 100% от к.итала на дружеството, ведно с всички права, задължения и вземания, произтичащи от дружествените дялове. Съгласно чл. 2 от договора продавачът е декларирал липса на публични и частни задължения на дружеството, както и липса на поети задължения с ненастъпил падеж към датата на сключване на договора. Продавачът е поел задължение за з.лащане неустойка при установяване с окончателен съдебен акт на публични или частни задължения на дружеството към трети лица, които не са разкрити на купувача при към датата на сключване на договора и са възникнали въз основа на писмени документи, подписани от продавача или негови пълномощници, преди датата на вписване на купувача като едноличен собственик на к.итала в дружеството. Страните са уговорили продавачът да з.лати неустойка в размер на съответното задължение на дружеството, потвърдено с окончателен съдебен акт, в срок от три работни дни, считано от датата на получаване на писмено уведомление, отправено от на купувача, за наличието на посочените обстоятелства.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№...10.03.2025г., издадено от Н., ТД-С., на основание чл. 200 ДОПК е наложен з.ор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при „Ю. Б.“ АД по сметка на „А.“ ЕООД, до размер на сумата от 7 757,07 лева. Обезпечителната мярка е наложена за събиране на установено и изискуемо публично вземане по изп. дело №.../2024г. по описа на Н., ТД-С. в общ размер на сумата от 7 757,07 лева, включваща вземане за главница от 7 224,71 лева и лихва от 532,36 лева.

По делото е представена и прието като писмено доказателство справка за изтеглени суми от банкова сметка на „А.“ ЕООД.

От представените квитанция за изпратена покана за доброволно плащане чрез „ББ. п.“ и справка от системата за проследяване на доставки на „ББ. п.“ се установява, че 11.03.2025г. ищецът е изпратил препоръчана пратка до ответника, като след извършени две посещения на адреса от пощенски служител на 13.03.2025г. и 24.03.2025г. на 04.04.2025г. е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя.

За основателност на иска в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на уговорка за неустойка, в случая на неизпълнение на задължението за предоставяне на информация относно наличието на изискуеми и непогасени задължения на „А.“ ЕООД съгласно предвидените условия в процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.01.2025г., че е изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно, че е бил готов да ги изпълни (т.е., че е изправна страна по договора), както и какъв е размерът на дължимата неустойка.

При доказването на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е предоставил информация за наличието на задължения на дружеството или че е з.латил процесната сума.

Съгласно договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.01.2025г., сключен между страните, ответникът, в качеството на продавач, се е задължил спрямо ищеца, в качеството на купувач, да прехвърли дружествените дялове от к.итала на „А.“ ЕООД, като изрично е декларирал, че дружеството няма непогасени публични или частни задължения към трети лица към датата на сключване на договора. Съгласно чл. 2 от договора ответникът е поел задължение да з.лати договорна неустойка при откриване от ищеца на публични или частни задължения на дружеството, които не са декларирани при сключването на договора, възникнали при осъществено договаряне от ответника или негови пълномощници преди датата на вписване на купувача като едноличен собственик. Задължението за з.лащане на уговорената неустойка, равняваща се на установеното задължение, става изискуемо в изтичане на три работни дни от получаване от ответника на писмено уведомление, 2 изпратено от ищеца.

От събраните писмени доказателства се установява, че за обезпечаване събирането на дължими от „А.“ ЕООД суми, за което е образувано изп. дело №.../2024г. по описа на Н., ТДС., върху банковата сметка на дружеството, открита при „Ю. Б.“ АД, е наложен з.ор до размер на сумата от 7 757,07 лева. Посоченото непогасено задължение на „А.“ ЕООД за сумата от 7 757,07 лева не е декларирано от продавача К. Г. в съдържанието на процесния договор, с което бездействие ответникът е допуснал договорно неизпълнение на задължението да уведоми купувача за съществуващи непогасени публични задължения на дружеството към датата на сключване на договора.

При съобразяване на датата на сключване на процесния договор и годината на образуване на изпълнителното производство за събиране на вземането съдът приема, че задължението на дружеството е възникнало преди датата на прехвърляне на дружествените дялове, съответно преди датата на вписване на ищеца като едноличен собственик на к.итала.

Настъпването на изискуемостта на задължението за з.лащане на неустойка от ответника е обусловена от изтичането на срок от три работни дни, считано от получаване на уведомление за установяването от купувача за наличието на непогасени задължения на дружеството съгласно чл. 2 от договора.

От представените квитанция за изпратена препоръчана пратка чрез „ББ. п.“ ЕАД и справка от системата за проследяване на доставки на „ББ. п.“ ЕАД се установява, че ищецът е изпратил препоръчана пратка до ответника на предходния адрес на управление на дружеството. Съгласно нанесените отбелязвания в електронната система за проследяване адресът е посетен от пощенски служител на 13.03.2025г. и 24.03.2025г., като на 04.04.2025г. е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя.

Въз основа на така представените доказателства, касаещи получаването на уведомление от ответника за настъпване на условията по чл. 2 от договора и възникване на задължение за з.лащане на неустойка, съдът намира за недоказан факта на надлежно отправено уведомление от ищеца към ответника.

В конкретния случай от представената квитанция за изпратена препоръчана пратка чрез „ББ. п.“ ЕАД не може да се установи с категоричност съдържанието на изпратената чрез пощенския оператор пратка, съответно дали действително на ответника е изпратена покана за з.лащане на дължимата неустойка за неизпълнение по чл. 2 от договора.

На следващо място дори да се приеме, че с препоръчаната пратка е изпратена покана до ответника, то видно от представената справка към 04.04.2025г. пратката не е била потърсена от получателя.

Съгласно съдебната практика, за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.); , сега чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон –чл. 36 от Закона за пощенските услуги /така в Решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. дело № 507/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 2516 от 23.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2989/2023 г., Определение № 775 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2983/2015 г., IV г. о., Определение № 1564 от 03.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3564/2023 г., Решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 146 от 01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2021 г., III г. о./ В разпоредбата на чл. 36 от ЗПУ е посочено, че пощенските пратки по чл. 34 се доставят на потребителите на местата или съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗПУ, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение на Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., доп., бр. 19 от 2.03.2018 г. е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя или друго лице пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне.