Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4052 от 05.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7546/2022
Вид
Решение № 4052
Подписан
05.07.2024
В сила
14.01.2025
Състав
Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 , ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4052 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100507546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 4.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 11623/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 156 състав, във фаза по извършването на съдебна делба е отхвърлена предявена от съделителката Г. Г. Л. /ЕГН **********/ възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК- за поставяне в неин дял на допуснатия до съдебна делба недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 40, находящ се в гр. София, жк ******** състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46.46 кв.м, ведно с прилежащите му избено помещение № 16 с полезна площ от 3.40 кв. м. и 3.053 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД- 18-138/ 24.07.2017 г. на Изп. Директор на АГКК, и на основание чл.348 ГПК описаният по- горе имот е изнесен на публична продан, като е постановено получената от проданта сума да бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им квоти, а именно: 1/2 идеална част- за Н. Р. Г. /ЕГН **********/, и 1/2 идеална част- за Г. Г. Л. /ЕГН **********/. Със същото решение е отхвърлена предявена от Н. Р. Г. /ЕГН **********/ срещу Г. Г. Л. /ЕГН **********/ претенция по сметките за заплащане на основание 1 чл.31, ал.2 ЗС на сумата 5 843.31 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот: апартамент № 40, находящ се в гр. София, жк ******* ет.6, ведно с принадлежности, през периода от 26.02.2019 г. до 14.07.2021 г.

Постановено е и определение за привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК, като Г. Г. Л.

/ЕГН **********/ е осъдена да заплаща на Н. Р. Г. /ЕГН **********/ „сумата от още 67.46 лева“, представляваща обезщетение за ползване на апартамент № 40, находящ се в гр. София, жк ******* ет.6, ведно с принадлежности, за периода от влизане в сила на това определение до окончателното извършване на делбата. На основание чл.355 ГПК вр. чл.78 ГПК вр. чл.8 ТДТКССГПК съделителките са осъдени да запалтят по сметка на СРС държавни такси, както следва: Н. Р. Г.- сумата 2 528.61 лева /д.т. по извършване на делбата и д.т. по претенцията по сметките/, и Г. Г. Л.- сумата 2 294.88 лева- държавна такса по извършване на съдебната делба. На основание чл.78, ал.1 ГПК Г. Г. Л. е осъдена да заплати на Н. Р. Г. сумата 350 лева- разноски за депозит за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от съделителката Н. Р. Г., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е отхвърлена предявената срещу съделителката Г. Г. Л. /починала на 18.06.2022 г., след постановяване на обжалваното решение/ претенция по сметките по чл.346 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС за сумата 5 843.31 лв., с искане да бъде постановена отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за присъждане на претендираното обезщетение.

Въззиваемите страни Л. М. Л., М. Л. Л., В. Л. Л. и Г. Б. М.- законни наследници на съделителката Г. Г. Л. /починала на 18.0.2022 г./ не изразяват становище по повод подадената от Н. Г. въззивна жалба.

Производството е делбено във фаза по извършване на делбата.

С Решение от 9.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 11623/ 2019 г. на CPC, II ГО, 156 състав, влязло в сила на 29.12.2021 г. /според направеното от СРС отбелязване/, е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Н. Р. Г. /ЕГН **********/ и Г. Г. Л. /ЕГН **********/, на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 40, находящ се в гр. София, жк ******* ет.6, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46.46 кв.м, при съседи: зелени площи, ап.39 и ап.41, ведно с избено помещение № 16 с полезна площ от 3.40 кв. м., при съседи: мазе № 36- П.; мазе № 38- М., коридор и зелена площ, както и с 3.053 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, без данни за застроена площ на самостоятелния обект, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж *** и ***, под обекта ***, над обекта ***, одобрени със Заповед №

РД-18-138/ 24.07.2017 г. на Изп. Директор на АГКК, при следните делбени квоти: 1/2 идеална част- за Н. Р. Г., и 1/2 идеална част- за Г. Г. Л..

От страна на съделителката Н. Г. своевременно, преди проведеното на 2

28.10.2021 г. първо съдебно заседание от втора фаза на делбата, е предявена претенция по сметките /уточнена с молба от 10.12.2021 г./, с която претендира съделителката Г. Л. да бъде осъдена да й заплати обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за ползването на частта й от процесния недвижим имот през периода от 26.02.2019 г. /дата на подаване на исковата молба за делба/ до 14.07.2021 г. /дата на влизане в сила на определение по чл.344, ал.2 ГПК, с което са определени привременни мерки- чрез присъждането на обезщетение за ползване на част от процесния имот в полза на съделителката Н. Г./ в размер на 5 843.31 лв.

Съделителката Г. Л. изразява становище за неоснователност на заявената от съделителката Н. Г. претенция по сметките, като поддържа, че се претендира обезщетение в завишен размер.

С въззивно определение от 20.05.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 4396/ 2021 г. на СГС, ГО, е отменено Определение от 9.11.2020 г. по гр.д.№ 11623/ 2019 г. на CPC, II ГО, 156 състав /обективирано в цитираното първофазно делбено решение/, като е допусната привременна мярка относно ползването на делбения имот и на основание чл.344, ал.2 ГПК съделителката Г. Г. Л. е осъдена да заплаща на съделителката Н. Р. Г. сумата 137 лева месечно- обезщетение за ползването на частта й- 1/2 идеална част, от делбения имот, считано от датата на влизане в сила на определението /което според направеното върху съдебния акт отбелязване е 14.07.2021 г./ до окончателното извършване на делбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба на Н. Г. е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно отхвърлената претенция по сметките за присъждането на обезщетение за ползване по чл.31, ал.2 ЗС в размер на 2 400 лв. В частта, в която претенцията е отхвърлена за горницата над сумата 2 400 лв. до пълния предявен размер от 5 843.31 лв., решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съделителката Н. Г. претендира да й бъде присъдено обезщетение за ползването на частта й от процесния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 40, находящ се в гр. София, жк ******* ет.6, състоящ се от стая, кухня и сервизни 3 помещения, със застроена площ от 46.46 кв.м, ведно с принадлежности, през периода от 26.02.2019 г.- дата на подаване на исковата молба за делба, до датата на влизане в сила на определението за привременни мерки- 14.07.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.31, ал.2 ЗС материално- правни предпоставки за уважаване на предявената от съделителката Н. Г. претенция по сметките и съответно- за присъждането на обезщетение за ползването на притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния недвижим имот: апартамент № 40, находящ се в гр. София, жк ******* ет.6, ведно с принадлежности, от страна на съделителката Г. Л. /починала на 18.06.2022 г./- с конституирани във въззивното производство законни наследници Л. М. Л., М. Л. Л., В. Л. Л. и Г. Б. М..

По делото не се твърди преди подаване на исковата молба за делба да е била отправена писмена покана по чл.31, ал.2 ЗС от страна на ищцата Н. Г. до ответницата Г. Л.. Доколкото в подадената на 26.02.2019 г. искова молба за делба се съдържа изявление на Г. в този смисъл, следва да се приеме, че е налице покана по чл.31, ал.2 ЗС, насочена към Л.. Правните последици на това писмено искане, обаче, настъпват не при депозиране на исковата молба в съда /както неправилно счита въззивницата/, а при получаването на препис от исковата молба от насрещната страна- ответницата Л., което в случая е станало на 13.11.2019 г. /съобщение- л.44 от делото на СРС/. В този смисъл е установената към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на чл.31, ал.2 ЗС: Решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2654/ 2008 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 24/ 2012 г. на ВКС, ГК, І ГО; Решение № 48 от 26.03.2018 г. по гр.д.№ 2571 и 2572/ 2017 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Относно ползването на имота през процесния период от 13.11.2019 г. до 14.07.2021 г. не е налице спор между страните, като това обстоятелство е признато за безспорно от първоинстанционния съд с нарочно определение по чл.146 , ал.1, т.3 ГПК в о.с.з. на 28.10.2021 г. /периодът е включен в посочения в определението период от 26.02.2019 г. до 28.10.2021 г./.

При така събраните в процеса доказателства и с оглед даденото в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/ 2012 г. на ВКС- ОСГК, тълкувателно разрешение, следва да се приеме, че в случая е налице хипотеза, при която през периода 13.11.2019 г.- 14.07.2021 г. /20 месеца/ съделителката Г. Л. е ползвала процесния недвижим имот еднолично и е препятствала възможността съделителката Н. Г. да ползва същия съобразно правата си, поради което и основание за 4 присъждането на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в случая е налице. Не се твърди от Л., след като й е отправена поканата за плащането на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, да е направила насрещно изявление към Г., че й предоставя възможността да ползва фактически вещта съобразно правата си, в който случай би могла да се освободи от отговорността да плаща обезщетение на посоченото основание.

Според цитираното ТР „лично ползване“ по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове; за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта- чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил; от значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Посочено е също в мотивите на ТР, че лично използва общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й.

Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС общата вещ. Хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.