Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 18.03.2025, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 998/2024
Вид
Решение № 63
Подписан
18.03.2025
В сила
08.04.2025
Състав
МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 63, ал.2, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Тетевен, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от М. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №

20244330100998 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на по чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на ГФ, БУЛСТАТ: 121446665 с адрес: гр. София, ул.

„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителните му директори М К и С.

С чрез юрк. Д. Н., срещу М. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Български извор, област Ловеч, ул. „улица“ № 17, с цена на иска: 10 000 лева, частичен иск от 127 684.05 лева, ведно с дължимите лихви и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че на 04.11.**** г. година, в землището на с. Български извор, при управление на лек автомобил „Ауди“, с рег. № ОВ **** ВР, водачът М. И. О., ЕГН **********, адрес село Български извор, ул. „улица“ нарушил правилата за движение по пътищата, като не спазил знак „Г 2“, излизайки от крайпътна бензиностанция „Лук Ойл“ като се включил в път с предимство, при което реализирал ПТП с правомерно движещия се и по път с предимство скутер, „Джилера“, с рег. № Е **** К, управляван от А. Красимиров К., ЕГН **********, вследствие на което били му нанесени телесни травми. Сочи, че в исковата молба, че бил съставен е Констативен протокол № 356р-15833 от 07.11.**** г.

Ищцовото дружество заявява, че с Решение № 9 от 14.02.2024г. по т.д. 19/2023 г. по описа на Окръжен съд Ловеч и Решение № 88 от 15.07.2024 г., по т.д. № 88/2024 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, последният е потвърдил решението на Окръжен съд Ловеч, с което ГФ било осъдено да плати обезщетение на пострадалия А. Красимиров К..

Сочи, се, че по силата на влезлите в сила решения по цитираните дела, Гаранционният фонд е изплатил следните суми: Сумата от 100 000.00 лв., изплатена на 15.03.2024 г., представляваща присъдено обезщетение за претърпени от А. Красимиров К. неимуществени вреди; Сумата от 15 034.05 лв., изплатена на 15.03.2024 г., представляваща присъдена лихва за забава, начислена върху горепосоченото обезщетение; Сумата от 4000 лв., изплатена на 02.09.2024 г., представляваща присъдена държавна такса за образуване на т. д. 19/2023 г., Сумата от 8 650.00 лв., изплатена на 02.09.2024 г., представляваща присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на А. Красимиров К.. Обща 1 стойност на платената сума е: 127 684.05 лв.

Сочи се в исковата молба, че в мотивната част на решението, постановено по т.д. № 19/2023 г. по описа на Окръжен съд Ловеч било прието, че към момента на настъпване на пътното произшествие увреждащия автомобил „Ауди А4“, рег. № ОВ **** ВР не е имал сключена застраховка по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено е противоправното поведение и вината на водача М. И. О., както и настъпилите вредни последици, определено е обезщетение за търпените от А. К. болки и страдания вследствие на процесното ПТП, поради което исковете са уважени.

Моли съдът да постановите решение, с което да осъди на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ М. И. О. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционния фонд сумата от 10 000 лв., частичен от 127 684.05 лв., която се явява изплатено от Гаранционния фонд обезщетение, лихви и разноски за причинените на А. Красимиров К., с ЕГН ********** вреди вследствие на ПТП от 04.11.**** г., в землището на с. Български извор, област Ловеч, при нарушение на правилата за движение по пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за настоящото производство.

Ответника М. И. О., чрез адв. С. от ЛАК в указания срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор на Исковата молба. В него сочи, че не признава предявения срещу него иск за сумата от 10 000 лева, частичен иск от 127 684.05 лева, ведно с дължимите лихви и сторените разноски, за причинените неимуществени вреди, лихви и разноски, в производството, като счита тази претенция за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена със законните последици от това.

Заявява, че осъждането му да заплати сумата от 127 684.05 лв., ведно с лихви и разноски по влязъл в сила съдебен акт, е в резултат на пасивното поведение на представителя на ГФ в хода на делата пред ОС Ловеч и АП Велико Търново, тъй като по делото в ОС Ловеч процесуалния представител на ГФ заявил, че съпричиняването следвало да се приеме и обезщетението следвало да се плати на 50 % от претендираната сума от 200 000.00 лв., с което очевидно съдът се е съгласил и постановил в този смисъл съдебния акт.

На следващо място, в отговора на исковата молба се сочи, че А. Красимиров К. с поведението си сам е станал основна причина за ПТП, случило се на 04.11.**** год. в землището на с. Български извор, община Тетевен, област Ловеч, както се сочи в ИМ, а в село Български извор, община Тетевен, област Ловеч. Категорично се установило, че в населеното място, при ограничение на скоростта 50 км/ч К. се е движил с мотоциклет със скорост 117 км., и мотоциклета е бил достатъчно мощен, за да развие тази скорост, К. е бил през предпазна каска, видно от факта, че в тилната част на главата имал рана, без включени светлини и липса на улично осветление, удара станал почти в средата на пътното платно, в лявата част на автомобила, управляван от третото лице – помагач. Заявява, че отделно от това, от писмените доказателства по делото, пред ОС- Ловеч, се установило, че към момента на ПТП К. е бил с отнето СУМПС, а от справката за нарушител било видно, че същият не притежавал и категория за управление на мотоциклет, описан от в.л. Данаил Михов Димовски, при допълнителния му разпит по делото. От доказателствата по делото - гласни, писмени, от съдебно автотехническата експертиза /преповтаряща на практика експертизата по наказателното производство/ и разпита на в.л. Димовски с всичко описано, следва да се приеме, че А. Красимиров К. е извършил множество нарушения на ЗДвП, които са причина за възникване на ПТП-то и според ответника, те са следните: 1. Нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, което следва да се санкционира по чл. 182, ал.1, т.6 - глоба 700 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; 2. Нарушение по чл. 20, ал. 2 пр. 6 от ЗДвПдвижение без светлини. 3. Нарушение по чл.102, ал.З от ЗДвП - управление на мотоциклет 2 без защитна каска, поставена на главата. 4. Нарушение по чл. 150а от ЗДвП - водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното МПС, да не е лишен от шофьорски права по съдебен или административен ред и свидетелството му да е в срок на валидност. След ПТП-то, на А. Красимиров К. не му била взета кръв за изследване и няма данни да е изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Поради горното ответникът счита, че предявеният иск за обезщетение следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. Заявява, че травмите, описани в медицинските експертиза са последица именно от поведението на А. Красимиров К.. Отделно от изложеното сочи, че към днешна дата А. Красимиров К. демонстрира добро здраве и активност, която няма нищо общо с прогнозите за бъдещето му в съдебно-медицинските документи.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни исковете, предявени от ГФ.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Според чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МП обезщетение за имуществени вреди, причинени на територията на Р. България от водач на моторно превозно средство, по отношение на което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже произшествието, деянието на ответника в нарушение на правилата за движение по пътищата, вредите по вид, размер и средни пазарни цени за отстраняването им и причинната връзка между деянието на ответника и вредите.

При доказването на тези обстоятелства ответникът е задължен да докаже, че е погасил задълженията си. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на дееца се презумира, но това се налага, само ако се докаже обективната страна на деянието му – обстоятелствата, които налагат извода, че е действал в нарушение на административните правила, уреждащи правилата за движение по пътищата.

В случая за произшествието е съставен протокол за ПТП от компетентно длъжностно лице към МВР в кръга на функциите му и по установен в закона ред. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.

От ангажираните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП се установява настъпването на ПТП със сочения в исковата молба механизъм, както и че в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди“, с рег. № ОВ **** ВР на скутер, „Джилера“, с рег. № Е **** К, управляван от А. Красимиров К., ЕГН **********, вследствие на което били му нанесени телесни травми, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията на ответника в обратен смисъл.

От приложените по делото Търговско дело № 19 по описа на ОС – Ловеч за 2023 г. и 3

В.Т.Дело № 85 по описа на АпС – Велико Търново се установи, че с протоколно определение № 31/ 25.05.2023 година, постановено по НОХД № 133/ 2023 година по описа на PC Тетевен, е одобрено споразумение, което на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, с възприетото от наказателния съд относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, по силата на което М. И. О. е признат за виновен в това, че на 04.11.**** година около 23.00 часа в с.Български извор, Област Ловеч, на първокласен път ПП-14, км 13+720м, посока София - Варна, при управление на МПС - л.а. марка “Ауди“, мод.

А6, собственост на Петър Маринов Петров, без необходима правоспособност, при излизане от района на бензиностанция „Лукойл“ с посока на движение към София, нарушил правилата на движение по пътищата, установени в ЗДвП и Правилника за приложението м, чл. 6,т.1, чл. 37, ал.З от ЗДвП и чл.51, ал.2 и чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, като предприел маневра, завиване наляво в посока град Варна, като навлязъл в платното за движение в посока глад София и не пропуснал движещия се по същия път в посока София водач на МПС - мотоциклет с рег. № Е **** К, марка Джилера, модел Нексус, и по непредпазливост причинил на А. Красимиров К. средна телесна повреда: черепно мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка, излив на кръв под меките мозъчни обвивки и над твърдите мозъчни обвивки, епидурален хематом, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; лицева травма, изразяваща се в счупване на носните кости на горната челюст тип Le Fort II, счупване на скулна кост, излив на кръв в лицевите кухини /хемосинус/, причинила затруднение на говоренето и дъвченето; травматично увреждане на костите на десния долен крайник - счупване на дясната малкопищялна кост, счупване на три /от втора до четвърта/ ходилни кости, счупена първа фаланга на пети пръст на дясното ходило, причинили трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок не по малък от един месец и половина, като телесната повреда е причинена при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия К., изразяващо се в това, че на дата 04.11.****г. около 23,00 часа, в с.Български извор, област Ловеч, на първокласен път ПП-1 4, км 13 + 720м (София-Варна), при управление на МПС - мотоциклет марка GILERA, модел NEXUS с регистрационен № Е ****К, собственост на К. Йо.Ц, с посока на движение гр.София, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като А. К. се е движил с превишена скорост от 116,36 км/ч., поради което и на основание чл чл.343, ал.З, пр.7, буква "а", пр.2, вр. ал.1, буква "б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца. На основание чл. 66 ал. 1 от Наказателния кодекс изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години.