Определение № 34738 от 24.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34738 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110130709 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.249 ГПК.

Образувано е по предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно си основание чл.34 от ЗС на А. А. В. срещу Д. Г. В., М. Г. В. и А. Г. В..

Първата фаза на делбата е приключила с влязло в сила на 20.03.2026 г. решение.

По делото е постановено решение и по втората фаза на делбата, като преди влизането му в сила, а именно на 09.09.2026 г. е постъпила молба от страните, в която са заявили, че са постигнали извънсъдебна спогодба върху процесния имот помежду си В тази връзка молят постановеното по делото решение за извършване на делбата да бъде обезсилено изцяло, включително в частта за разноските, и производството по делото да бъде прекратено.

Съдът, като взе предвид молбата на страните и след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното.

Съгласно чл. 249 ГПК съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. В настоящия случай молбата на страните за прекратяване на производството и обезсилване на постановеното решение е подадена преди влизане на последното в сила, като същата изхожда лично от съсобствениците. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 249 ГПК. Съдът следва да зачете волята на страните, като вземе предвид следното.

Съгласно константната съдебна практика и теорията при предявен иск за делба всеки от съделителите – участници в общността има процесуалното положение на ищец по делото, независимо от това кой от тях е инициирал производството. Също в отклонение от типичния исков процес обемът на търсената защита се определя не само от волята на сезиралия съда съсобственик, но и от тази на останалите участници в 1 имуществената общност. Тези особености на делбеното производство обуславят аналогично приложение на разпоредбата на чл. 216, ал. 2, изр. 2 ГПК – оттеглянето на иска изцяло или по отношение на някои от имотите, за които е образувано делото, е допустимо само при съгласието на всички страни в процеса. Неприложимо е общото правило на чл. 232, изр. 1 ГПК, според което до приключване на първото съдебно заседание по делото ищецът може да оттегли иска без съгласието на ответника. Такова съгласие всякога е необходимо (вж. Определение № 298 от 22.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2291/2014 г., ІV Г.О., ВКС).

Освен това съдебната практика приема, че във втората фаза на делбеното производство, която има за предмет прекратяване на съсобствеността по предвидените за това способи, след като делбата е допусната с влязло в сила решение, отказът от иска за делба е недопустим. Това следва от признатото право на прекратяване на съсобствеността с нормите на чл. 34, ал. 1 ЗС и чл. 69, ал. 2 ЗН. В този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 99 от 1979 г. по гр. д. № 80/1979 г., ОСГК на ВС. Във втората фаза на делбата страните не само нямат право да се откажат от иска, но и да оттеглят исковата си молба по реда на чл. 232 ГПК. Това е така, защото съделителите не могат да искат повторно прекратяване на съсобствеността (вж.

Определение № 302 от 27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3527/2013 г., І Г.О., ВКС, Определение № 394 от 19.09.2011 г. по ч. гр. д. № 393/2011 г., ІІ Г.О., ВКС). Решението по допускане на делбата запазва своята сила и когато делбата не е продължила и не е завършила, както и в случаите, когато производството е било спряно във втората фаза по общо съгласие на страните и не е било възобновено. Това решение остава в сила и решените с него въпроси не могат да бъдат поставени за ново разглеждане.

Изложеното не се прилага по отношение на облигационните претенции, предявени в делбеното производство, които могат да бъдат оттегляни и от които съделителите могат да се отказват. С оглед изявлението на ищеца, че оттегля претенцията си по чл.

346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена срещу ответниците, съдът намира, че съдът валидно е бил десезиран от разглеждането й. Постановеното по делото решение следва да бъде обезсилено в тази част и производството по делото – да бъде прекратено.

Макар искът за делба да не може да бъде оттеглен във втората фаза дори по взаимно съгласие на страните, съдебната практика приема, че съдът е длъжен на общо основание да вземе предвид всички факти, които налагат прекратяване на делбеното производство с оглед настъпили промени в материалното правоотношение. В този случай производството във втората фаза на делбата следва да бъде прекратено като безпредметно, като решението по допускане на делбата не е пречка затова, доколкото същото има самостоятелно значение за констатиране на правата на съделителите в съсобствеността. Крайната цел на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността и производството по делото следва да продължи само доколкото това състояние на притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото 2 съществува. Възможно е решението по извършване на делбата да бъде обезсилено при наличието на условията по чл. 249 ГПК, в който случай решението по допускане на същата ще запази действието си, което налага внасяне на делото в архив.

По отношение на частта от съдебното решение, в която на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните е осъдена да заплати дължимата държавна такса по сметка на Софийски районен съд следва да бъде посочено следното. Съгласно съдебната практика по същество искането за прекратяване на делото при условията на чл. 249 ГПК представлява оттегляне на иска със съгласието на ответника и има същите правни последици. Съдът е десезиран от разглеждане на делото и се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия, включително постановеното съдебно решение. Поради това в тази хипотеза съдът следва да обезсили постановеното решение и да прекрати производството по делото (вж. Определение № 343 от 08.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1126/2008 г., ІV Г.О., ВКС, Определение № 6 от 14.01.2019 г. по т. д. № 2533/2018 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение № 5 от 14.01.2019 г. по т. д. № 2439/2018 г., ІІ Т.О., ВКС). Съобразявайки цитираната съдебна практика и установените в същата последици от прекратяване на делото на основание чл. 249 ГПК, съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 9 от същата тарифата поради прекратяване на настоящото дело за делба ищецът А.

А. В. следва да бъде осъден да заплати 51.13 евро държавна такса по сметка на съда.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 10923 от 04.06.2026 г., постановено по гр. д.

№ 30709 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 141 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 30709 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 141 състав във фазата по извършване на делбата.

ВНАСЯ делото в архив.

ОСЪЖДА, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, А. А. В. ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата за настоящото производство държавна такса в размер на 51.13 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4