Решение № 62 от 06.03.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Оряхово, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100864 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. П., ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „Иван Вазов“ № 71, действаща чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността в гр. София, жк. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх.

А, ет. 2, офис 11, представлявано от адв. Д. М. М. против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление в гр. София 1712, жк. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от заедно от управителите Д.В.Н и И.В.Д. с искане за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 1214271/19.11.2022 г., а в условията на евентуалност – прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от цитирания договор, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Feratum Bank“ в полза на ответното дружество.

Претендират се и разноски в производството.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност, а в условията на евентуалност е предявен същият иск, който касае обявяване недействителност на клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит.

От името на ищцата се твърди, че между нея и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 е сключен Договор за потребителски кредит № 1214271/19.11.2022 г. за сумата от 300 лв. и ГПР 49,66 %. В чл. 5 от този договор се сочи, че е уговорено обезпечаване на кредита с поръчителство от „Feratum Bank“, за която услуга била начислена сумата от 120 лв.

Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 10 и 1 чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включено възнаграждението за поръчител по чл. 5 от договора, което допълнително получава кредиторът. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а сумата по договора за поръчителство е разход, във връзка с предоставянето на кредита и е част от ГПР. По този начин се сочи, че потребителят е въведен в заблуждение относно икономическите последици от сключване на договора за кредит, като е цитирана практика на СЕС. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит.

Изложени са доводи за нищожност на чл. 5 от договора за кредит , поради нарушение на закона (чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК), както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП. Твърди се още, че кредиторът не е изпълнил задължението си преди сключване на договора да оцени кредитоспособността на потребителя, тъй като таксата за поръчител увеличава дълга на кредитополучателя, води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 9 от ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, действащо чрез юрисконсулт Г. Г. Г., с който искът се оспорва като неоснователен. Признава се фактът, че с ищцата е сключен Договор за заем, със съответните уговорени между страните условия, като съгласно чл. 5 от договора е била длъжна да даде подходящо обезпечение на задължението си, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта).

Твърди се неоснователност на заявената нищожност на договора за заем и на клаузата на чл. 5 от него тъй като ищцата е имала право да посочи и избран от нея поръчител, а и изборът на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) не е условие за сключване на договора за кредит. Този избор е направен лично от ищцата и тя е узнала дължимата за това такса, преди сключването на договора за кредит. От друга страна се сочи, че Договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, по което „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 не е страна и обявяването му за нищожен в настоящото производство е недопустимо, предвид това, че искът е насочен към кредитора „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, а не към гаранта.

Твърди се също, че не е налице и неравноправност на клаузата по смисъла на ЗЗП, като ищцата е била предварително информирана ясно и разбираемо за всички параметри на договора за кредит и договора за гаранция, вкл. за размера на таксата за предоставяне на поръчителство, с предварително предоставения й СЕФ и общи условия – т.е. предварително е била наясно с икономическите последици от сключения договор за кредит и договор за гаранция. Последният представлява възмездна услуга, която не е със задължителен характер за потребителя.

По отношение на ГПР са спазени всички изисквания за неговото изчисление и посочване в договора, към датата на неговото сключване, поради което в него няма основание да се включва възнаграждението за предоставената услуга за гаранция, тъй като не е била задължителна на сключване на договора. Именно затова не е налице нарушаване на принципа 2 на добросъвестност, справедливост и на добрите нрави, като се сочи, че ищцата е имала и 14 дни да се откаже от сключения договор за кредит.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и се претендират разноски по делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор № 1214271/19.11.2022 г. за предоставяне на заем от разстояние се установява, че „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 е отпуснало заем на ищцата в размер на 300 лв. за срок о т 30 дни, който е следвало да бъде върнат на 19.12.2022 г. Договорът е сключен при ГПР от 49,685 % и 10,14 лв. договорна лихва.

Съгласно чл. 5 от цитирания договор ищцата следва да сключи договор за гаранция с Мултитюд Банк за обезпечаване на кредита, като ответното дружество в отговора на исковата си молба признава, че такъв е сключен, като е изяснен механизмът на сключването му. Изрично се признават фактите, че ищецът сам е избрал гаранция от Мултитюд Банк в електронния формуляр.

Уточнено е също, че при избор на банкова гаранция, се генерира информация за дължимата такса за този избор, след което е подадено заявлението за кредит, вкл. че преди приемане на предложението за сключване на договора за кредит, ответното дружество е изпратило на имейл адреса на ищеца проект на договора за кредит, СЕФ и общи условия.

В приложения по делото СЕФ – в Част 3 „Разходи по кредита“ – т. 4.3 е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за него ще бъдат в размер на 62,20 лв.

От представения по делото Договор за гаранция (поръчителство) от 19.11.2022 г. безспорно се установява, че за обезпечаване на вземанията по Договор за заем № 1214271/19.11.2022 г. е сключен този договор и ищцата дължи за това сумата от 62,20 лв. – такса за предоставяне на гаранция (поръчителство), което се установява и от приложения СЕФ – Част 3 „Разходи по кредита“ – т. 4.3.

От справка за кредитна задлъжнялост на ищцата Д. Д. П., се установява, че за периода от 29.02.2020 г. до 31.12.2024 г. същата е теглила множество кредити от небанкови финансови институции, голяма част от които са погасени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно заемно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор № 1214271/19.11.2022 г. за предоставяне на заем от разстояние за сумата от 300 лв. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е 3 необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявения иск и събраните по делото доказателства, съдът намира главния установителен иск за основателен по следните съображения:

Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищцата безспорно доказа, че по силата на Договор № 1214271/19.11.2022 г. за предоставяне на заем от разстояние тя дължи на ответното дружество обща сума в размер на 372,34 лв., която включва 300 лв. главница, 10,14 лв. договорна лихва и 62,20 лв. такса за банкова гаранция (услуга към фирмапартньор и избрана от ищцата).

Основен спор между страните в настоящето производство е дали разходите на ищцата за таксата по договора за гаранция (поръчителство), с предложеното от кредитора лице, са част от общите разходи по заема за потребителя и следва ли да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за заем.

Видно от съдържанието на процесния договор за заем и от преддоговорната информация в СЕФ, таксата за предоставяне на поръчителство не е включена при изчисляване на ГПР, който е определен в размер на 49,85 %.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове 4 разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.