Решение № 1392 от 22.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1392 гр. Варна, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Н.а при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело № 20233110106086 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 36175/16.05.2023 г. от И. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Н.а, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД да бъде осъден ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на ищеца И. С. С., ЕГН **********, получената при първоначална липса на основание сума от 473,04 лв. /четиристотин седемдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща недължима сума за поръчителство-гаранция, съгласно чл.5 от Договор №1223044 от 19.12.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излага, че на 19.12.2022г. между ищцата и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на финансова услуга /заем/ от разстояние №1223044, по силата на който „ФЕРАТУМ България“ ЕООД се задължава да предостави на заемополучателя И. С. С. паричен заем в размер на 800 лева, а заемополучателят се задължава да върне предоставената сума в срок от 45 дни до 02.02.2023 г.

В чл.5 от договора било посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на ответното дружество, като уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от 1 лицето, предоставило обезпечението. Твърди се, че обезпечението било предварително одобрено и осигурено от заемодателя и че ищецът не е имал правната възможност да осигури обезпечение по заема.

Така, на 15.03.2023 г., ищецът заплатил по банкова сметка на ответното дружество сума в общ размер на 1314,00 лв., като считал, че в нея е включено и въведеното допълнително обезпечение, представляващо такса за банкова гаранция.

Излага се становище, че заплатената сума е неправомерно изискана, като се навеждат твърдения за нищожност на чл. 5 от договора - клаузата, която урежда предоставянето на банкова гаранция за обезпечение на задължението по договор за предоставяне на финансова услуга /заем/ от разстояние № 1223044. Излага, че недействителността на клаузата се изразявала в противоречие с добрите нрави, доколкото изначално по договора липсвала еквивалентност на насрещните престации, както и в това, че на ищеца е вменено задължение още с подписване на договора за заем да ползва задължително приложената гаранция, считано от деня на подписване на договора за заем. На следващо място ищецът сочи, че банката-гарант „Мултитюд Банк“ ЕООД е банкова институция регистрирана в Малта и като такава тя не би могла да издава уредената в чл. 442 от ТЗ банкова гаранция. Като допълнителен довод за нищожност на клаузата, уредена в чл.5 от договора за заем, ищецът посочва, че същата е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Поради изложеното, ищецът счита, че с изплащането на сумата от 1314 лв. на 15.03.2023 г. е погасил главницата по договора за заем в размер на 800 лв. и лихвата върху в размер на 40,96 лв., а остатъка до 1314 лв. (сумата в размер на 473,04 лв.) е получена без правно основание от ответното дружество.

Ответното дружество депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

На първо място счита, че не е налице хипотезата на изначална липса на основание, тъй като за ищеца по настоящото дело винаги е съществувало валидно облигационно правоотношение, почиващо на закона и сключен между страните договор за предоставяне на финансова услуга /заем/ от разстояние с № 1223044.

Според ответното дружество не е основателно твърдението, че предоставянето на поръчителство от „Мултитюд Банк“ е условие за сключване на договор за кредит.

Излага се, че при кандидатстване всеки кредитополучател може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора или да посочи поръчител, избран от него. В настоящия случай, ищецът сам бил избрал „Мултитюд Банк“ като поръчител, като се твърди, че получил необходимата информация за сключване на договорите и е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия.

На следващо място, наведени са твърдения за недопустимост на предявените 2 искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция, доколкото същите не са предявени срещу надлежната страна - „Мултитюд Банк“, а срещу заемодателя „ФЕРАТУМ България“ ЕООД.

Оспорват се твърденията на ищеца за нарушение на чл.143 от ЗЗП, като според ответното дружество клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва избраната от самия ищец опция за поръчител. Също така, на ищеца е бил предоставен Стандартен европейски формат на преддоговорна информация (СЕФ), като в него отново ясно и недвусмислено били посочени възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите последици за ищеца, ако избере поръчителство чрез сключване на договор за гаранция с „Мултитюд Банк“.

Поради изложеното, ответното дружество неоснователен и моли за неговото отхвърляне. счита предявения иск за

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 19.12.2022г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на финансова услуга /заем/ от разстояние № 1223044, по силата на който „ФЕРАТУМ България“ ЕООД се задължава да предостави на заемополучателя И. С. С. паричен заем в размер на 800 лева, а заемополучателят се задължава да върне предоставената сума в срок от 45 дни до 02.02.2023 г.

По делото е представен договор за предоставяне на финансова услуга /заем/ от разстояние №1223044 и общи условия към него. Съгласно чл.2 от договора за заем заемателят се задължава да върне заема в срок до 45дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, съобразно чл.3.2 от Общите условия. Падежната дата на заема е 02.02.2023 г. Заемателят се задължава да върне заема с еднократно плащане на падежната дата. Общата дължима сума по договора за заем възлиза на 840,96 лв.

(800,00 лв. – главница и 40,96 лв. – договорна лихва), при ГПР 49,93 и ГЛП 40,96.

Представен е и договор за гаранция (поръчителство) сключен на 19.12.2022 г. между „Мултитюд Банк“, със седалище и адрес на управление: Малста, СТ Бизнес Ценътр, Странд №120, Гзира ГЗР1027, в качеството му на гарант и И. С. С., по силата на който гарантът се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор 1223044 от 19.12.2022 г. срещу заплащане на такса в размер на 343,00 лв.

Съгласно чл. 3, т.2 от договора за Клиентът са задължава да заплати на Гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банкова сметка на Гарната, в размер и по начин, посочен в Общите условия към настоящия договор. Плащането на таксата се дължи в срок, съгласно чл.1, т.6 от настоящия договор. Общи условия не са представени по делото. Същите не са общодостъпни и на сайта на дружеството. В договора не е посочена и банкова сметка на дружеството-гарант.

С молба от 31.01.2024 г. ответникът е признал плащането на сумата от 1314,00 3 лв. по сметка на Фератум България, поради това съдът с определение от открито съдебно заседание, проведено на 01.02.2024 г. е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сумата е заплатена от ищеца. В тази връзка съдът намира, че направените в последствие оспорвания на плащането на сумата са преклудирани. Отделно от горното от представената от ответника справка за получени плащания е видно, че ответното дружество е получило от ищеца по процесния договор за кредит следните суми: 800,00 лв.- главница, 40,96 лв. – лихва, и 110,00 лв. – плащания съгласно Тарифата и Общи условия. По отношение на сумата от 343,04 лв. е посочено, че представлява сума за допълнително избрана незадължителна услуга към Фератум Банк: 343,04 лв., която се дължи на лицето, предоставяща услугата и по посочена от него сметка и която не е задържана от Фератум България ЕООД, на осн. чл.16.2, б. „а“ от ОУ.

Съгласно цитираната разпоредба на чл.16.2, б. „а“ от ОУ, в случай че дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за Дружеството, то има право, в случай че индивидуализира за кого е предназначено плащането (получателя на вземането), да го преведе директно на получателя му като уведоми за това Заемателя. Със сключването на договора за заем, заемателят дава изричното си съгласие за извършването на тези действия от дружеството, както и изричното си съгласие да възстанови на дружеството, извършените от последното разходи във връзка с погрешно полученото плащане и превеждането му на получателя.

От ищеца се претендира връщане на сумата от 473,04 лв. От ответника са наведени твърдения единствено по отношение на сумата от 343,04 лв., представляваща такса по договора за поръчителство, сключен между ищеца и Мултитюд банк, Малта, а по отношение на останалата част до заплатения размер извън главница и договорна лихва, предмет на настоящото производство от 150,00 лв. не са наведени твърдения на какво основание е дължима тази сума и съответно задържана от ответното дружество.

Доколкото по иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД в тежест на ответника е да докаже основанието на направеното от длъжника плащане, съдът намира, че по отношение на сумата от 150,00 лв. не са наведени твърдения за дължимост.

Представено е доказателство единствено за основанието, на което е задържана сумата от 110,00 лв. плащания съгласно Тарифата и ОУ, но от това доказателство не се установява точно за каква услуга, съгласно Тарифата и ОУ е начислена сумата, нито как е формиран размерът на сумата. За останалата сума от 40,00 лв. освен че не са наведени твърдения за основанието за дължимост на същата, липсват и доказателства.

Поради изложеното съдът намира, че с оглед пасивното поведение на ответника остана недоказано наличието на годно правно основание за заплащане от ищеца на сумата от 150,00 лв.

По отношение на сумата от 343,04 лв. съдът намира следното:

В чл.5 от договора за заем е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на „Фератум България" ЕООД, като договор за поръчителство се сключвал не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отменя от заемателя и от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряване на заема.

В т.4.3 от общите условия на ответното дружество е записано, че при кандидатстване, кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с 4 гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи вземанията си по кредита.

Ответникът твърди, че кредитополучателят сам избира в електронния формуляр за кандидатстване да избере като гарант личен гарант/ поръчител или гаранция от „Фератум банк", като в подкрепа на тези твърдения е в отговора на исковата молба е представил скрийншотове на стъпките по сключване на договора за заем от разстояние.

В представената от ответното дружество преддоговорна информация в стандартен европейски формуляр, разходите на кредитополучателя за възнаграждение по договор за поръчителство с предложено от кредитора лице не са включени при изчисляване на годишния процент на разходите, които са определени в размер на 49.93 %. Основен спор между страните в настоящето производство е дали тези разходи са част от общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора) и следва ли да бъдат взети предвид при определяне на годишния процент на разходите за кредитополучателя.