Определение № 2150 от 10.10.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2150 гр. София, 10.10.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

П. Стоицев като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20221100603221 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК и е образувано по постъпила частна жалба от Д. И. Д. срещу определение от 18.07.2022 г., постановено по н.ч.д. № 7426/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав, с което е потвърдено постановление на Софийската районна прокуратура от 13.05.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 249/2017 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 23460/2016 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В жалбата се прави искане за отмяна на определението на СРС като неправилно и делото да бъде върнато на СРП със задължителни указания относно прилагането на закона. Излагат се доводи, че крайният извод на СРС за потвърждаване постановлението на СРП за прекратяване на производството е декларативно изведен и необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. По същество се изразява несъгласие с изводите на прокурора относно факта дали отправените закани са предизвикали основателен страх у Д. Д., като се подчертава, че събраните доказателства не са анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а са обсъдени избирателно, възприемащи защитната теза на М. И.а.

Излагат се и доводи за необоснованост на съображенията на СРП и СРС, че заканите не са възбудили преживяване на непосредствен и реален страх от убийство, както и че в случая този въпрос трябва да се прецени на основата на конфликтните отношения между Д. Д. и М. И.а, произтичащи от обстоятелството, че последната му дължи значително голяма сума пари, което според жалбоподателя е основателен мотив за посегателство върху здравето и живота му. Оспорват се аргументите на СРС, че вмъкването на закани и заплахи между множеството обиди и клетви в репликите на И.а не позволяло те да се възприемат сериозно и същите са обективно негодни да възбудят основателен страх у млад и физически здрав мъж, спортист, като жалбоподателят изтъква, че заплахите на М. И.а не са в насока, че тя лично ще го убие, а че това ще сторят трети лица, на които ще плати. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното определение и на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото със задължителни указания.

1

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по досъдебното производство и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Досъдебно производство № 249/2017 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 23460/2016 г. по описа на СРП, е образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на прокурор при СРП за това, че през неустановен период от време през 2016 г. била извършена закана с убийство спрямо Д. И. Д., която би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство не са били привлечени лица като обвиняеми.

Прекратяването, което е било предмет на разглеждане в първоинстанционното съдебно производство, е второ по ред. За първи път наказателното производство е прекратено с постановление от 22.08.2017 г. на СРП, в което е посочено, че действително св. М. И.а е отправяла устни закани с убийство спрямо св. Д. Д. без да бъдат конкретизирани кои от случаите и срещите между И.а и Д. се визира, но посоченото заканване не е било в състояние да възбуди основателен страх у последния, тъй като било реализирано на публично място, на което е имало възможност да присъстват множество граждани, а св. Д. винаги е бил придружаван от някого. Отделно е прието, че поведението на св. И.а е било провокирано от неуредените имуществени отношения между нея и Д. – запорирането на сметките на последната и налагането на възбрана на неин имот. Поради това в заключение СРП е приела, че не са събрани доказателства за извършено от св. М. И.а престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК или друго престъпление от общ характер по НК.

С определение от 23.10.2017 г., постановено по н.ч.д. № 16412/2017 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, постановлението е било потвърдено, като са възприети аргументите на СРП. СГС, НО, XVII-ти въззивен състав с определение от 08.03.2018 г., постановено по в.н.ч.д. № 5569/2017 г., е отменил определението на СРС и делото е върнато на прокуратурата със задължителни указания за продължаване на процесуалните действия по него.

Прокурорът с постановления е дал указания на разследващия орган и са проведени допълнителни действия по разследване.

По делото са събрани множество доказателства чрез:

- показанията на свидетелите Д. И. Д. (л. 63-65, 74-75, 97-98, 103-104 от ДП – том 1), М. Д. И.а (л. 66, 80, 105 от ДП – том 1), Л.Ц.Ц. (л. 72, 79 от ДП – том 1), С.С.К.

(л. 73, 81, 96 от ДП – том 1), И.Д. Д. (л. 99-100, 101-102 от ДП – том 1), В.Г. И.а (л. 107 от ДП – том 1), Г.Ж.Р. (л. 109 от ДП – том 1), Г.И.Г. (л. 113-114 от ДП – том 1), И.Б.Д.

(л. 116 от ДП – том 1), П.Д.С. (л. 203 от ДП – том 2);

- очна ставка между Д. И. Д. и М. Д. И.а (л. 1-2 от ДП – том 2);

- копие на извадки от съобщения в социална мрежа „Вайбър“ (л. 55-62 от ДП – том 1), копие на експертно решение № 0438/24.02.2017 г. (л. 78 от ДП – том 1, л. 47, 75, 141 от ДП – том 2), копие на договор за мобилни услуги 29.01.2016 г. (л. 110-111 от ДП – том 1), писмо от „Теленор България“ ЕАД от 11.02.2019 г. (л. 30 от ДП – том 2), писмо от „БТК“ ЕАД от 11.02.2019 г. (л. 31 от ДП – том 2), писмо от „А1 България“ ЕАД от 11.02.2019 г. (л. 32 от ДП – том 2), писмо от „Теленор България“ ЕАД от 04.04.2019 г. (л. 41 от ДП – том 2), справка за съдимост на М. Д. И.а (л. 42 от ДП – том 2

2), копие на жалба от Д. И. Д. до ВКП от 16.03.2017 г. (л. 45 от ДП – том 2), копие на изпълнителен лист от 30.11.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 6133/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора (л. 46 от ДП – том 2), копие на извадки от съобщения в социална мрежа „Вайбър“ (л. 49-50 от ДП – том 2), копие на експертно решение № 0579 от 15.03.2017 г. (л. 56, 104, 118 от ДП – том 2), копие на експертно решение № 2726/07.12.2015 г. (л. 57, 105, 117 от ДП – том 2), копие на епикриза с изх. № 20765/2017 г. (л. 58-59, 106-107, 144-145 от ДП – том 2), копие на епикриза с изх. № 20707/2017 г. (л. 60-61, 109-110, 142-143 от ДП – том 2), копие на рецепти, издадени на И. Д. (л. 62, 108 от ДП – том 2), копие на запис на заповед от 19.10.2011 г. (л. 68, 111 от ДП – том 2), копие на съдебна почеркова експертиза по протокол № 17/СПЕ – 010 (л. 69-72, 112-115 от ДП – том 2), копие на съдебномедицинско удостоверение № 272.07/2018 г. (л. 77 от ДП – том 2), копие на протокол от съдебнопочеркова/графическа експертиза (л. 78-81 от ДП – том 2), снимка на рана в областта на главата (л. 82 от ДП – том 2), копие на решение от 06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 11645/2016 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав (л. 95-99 от ДП – том 2), копие на лист от тетрадка с написани имена и телефонни номера (л. 100-101 от ДП – том 2), копие на разпечатка от сайт (л. 102 от ДП – том 2), копие на извадки от съобщения в социална мрежа „Вайбър“ (л. 103, 139 от ДП – том 2), копие на експертно решение № 0883/18.03.2014 г. (л. 116, 140 от ДП – том 2), протокол за доброволно предаване от 18.10.2019 г. (л. 123 от ДП – том 2), копие на извадки от интернет страница със снимки (л. 125-135 от ДП – том 2), копие на постановление от 28.10.2019 г. на СГП (л. 147-148 от ДП – том 2), копие на удостоверение от 07.10.2019 г. от СГП (л. 149-150 от ДП – том 2), копие на медицински документи (л. 151-163 от ДП – том 2), копие на графическа експертиза по протокол № 546/Е-2017 г. (л. 168-172 от ДП – том 2), копие на графическа експертиза по протокол № 472/Е-2017 г. (л. 174-178 от ДП – том 2), копие на почеркова експертиза по протокол № 51 (л. 181-191 от ДП – том 2), констативен протокол от 04.12.2019 г. (л. 206 от ДП – том 2);

- комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 83-91 от ДП – том 1) и повторна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л.

12-19 от ДП – том 2).

След извършване на допълнителни действия по разследване с постановлението от 13.05.2020 г. прокурорът при СРП повторно прекратил наказателното производство.

За да се произнесе в посочения смисъл, прокурорът е приел за установено, от фактическа страна, че свидетелите Д. Д. и М. И.а се познавали и били приятели. В период от около 2 години св. М. И.а живеела под наем в имот собственост на св. Д., след което родителите на И.а й закупили собствен апартамент и тя се изнесла от дома на Д..

През 2015 г. св. Д. Д. завел гражданско дело срещу св. М. И.а, като представил подписана запис на заповед с посочен издател М. Д. И.а. Бил издаден изпълнителен лист. Впоследствие били запорирани банковите сметки на св. И.а и била наложена възбрана на жилището й. Във връзка с това отношенията между свидетелите И.а и Д. се влошили.

От м. април 2016 г. след като св. И.а разбрала за наложения запор на банковите й сметки и възбраната на имота й, започнала да изпраща на св. Д. по „Вайбър“ съобщения, с които отправяла обидни думи към него, пожелавала му да умре, като описвала и какво би направила тя на гроба му.

Св. М. И.а често обикаляла около дома св. Д.а и когато го видела, отправяла обидни думи към него и му се заканвала с убийство, като му казвала, че баща й ще прати хора, които да го убият, ще го вкарат в гроба и др.

На 27.09.2016 г. св. Д. Д. бил със своя приятел св. Л.Ц., като се намирали около 3 дома на св. Д. в гр. София, ул. „Кресна“. Пред дома на Д. била и св. М. И.а, която говорела по мобилния си телефон и когато видяла св. Д., казала на събеседника си:

„Виждам го, стои пред тях, трябва да бъде залят с киселина“.

На 01.10.2016 г. св. Д. бил със своя приятел св. С.К. и вървели по главен булевард в гр. София. Двамата чули женски глас да вика обидни думи и когато се обърнали, видели, че това е св. М. И.а, която отправяла обиди по адрес на св. Д.. Освен обидите св. И.а казала на св. Д., че баща й щял да сложи главата му в менгеме и да прати да го пребият до смърт. След около 40 метра св. К. и пострадалият завили по друга улица и когато се обърнали видели, че св. И.а я нямало. Св. Д. бил притеснен от случилото се и казал на св. К., че плановете им се отлагали.

След всички тези случаи св. Д. подал жалба срещу св. И.а.

Междувременно св. И.а подала две жалби срещу св. Д.. Били образувани две досъдебни производства във връзка със записа на заповед, която св. Д. твърдял, че е подписана от св. И.а, а същата отричала това обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка по делото, прокурорът при СРП е формирал изводи, от правна страна, че макар по делото да са извършени всички необходими и възможни действия по разследването, с оглед установяване на фактите и обстоятелствата с правно значение, не са били събрани достатъчно доказателства, които да предпоставят привличането на М. И.а към наказателна отговорност. По същество е преценил, че отправянето на заплашителни реплики от страна на И.а е несъставомерно, защото отправените заплахи към Д. Д. не са могли да породят основателен страх от осъществяването им, тъй като били отправени на публично място, където може да има множество граждани, св. Д. е бил придружен от лице от мъжки пол, а св. И.а винаги е била сама. Посочено е и че умисълът, вложен в думите и действията на св. И.а спрямо св. Д., не е да предизвика у него страх, а тези изрази и действия имат единствено емоционален заряд, изразяват гняв и яд спрямо поведение на Д. към нея, но в действителност не целят чрез реална заплаха или реално нападение да предизвикат страх от осъществяване на заканата.

Разпечатката съдържа 39 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc345466-82dc-4550-8f00-c66e8d4ad93c