Решение № 4968 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4968 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100506989 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6989/2023 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивна жалба на И. А. Ч. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №325902 от 30.01.2018 г постановено по гр.д.№58831/14 г на СРС , 73 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на „И.К.“ АД гр.София ЕИК ******* сумата от 3300 лева – платени на отпаднало основание служебни аванси до прекратяване на трудовото правоотношение между страните /посочено е , че това е станало със заповед №336 от 29.12.2011 г / ; ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до заплащане на сумата ;

-и по частна жалба на И. А. Ч. ЕГН ********** от гр.Софи срещу определение №201139 от 26.08.2019 г по гр.д.№58831/14 г на СРС , 73 състав , с което е оставена без уважение молбата на Ч. материализирана във въззивната жалба за изменение на решението на СРС в частта за разноските .

Във въззивната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като производството пред СРС е следвало да се прекрати по чл.238 ал.2 пр.1 ГПК .

Постъпилата на 18.06.2012 г по банкова сметка на въззивника сума от 1300 лева с основание „захранване“ е с наредител Г. С. , а не „И.К.“ АД. Според ССЕ са налице противоречия между претендираното от ищеца и счетоводните книги на последния . Липсват надлежни счетоводни документи за предоставяне на служебен аванс и следва да се приложи чл.161 1

ГПК . По разноските съдът се е произнесъл служебно и без искане на ищеца .

Във частната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК , тъй като в исковата молба няма искане за присъждане на разноски и такова липсва по делото .

Въззиваемата страна не е подала писмени отговори на въззивната жалба и на частната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.02.2018 г и е обжалвана в срок на 06.03.2018 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

Определението на СРС по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 02.10.2019 г и е обжалвано в срок на 16.10.2019 г /по пощата/ в указания от СРС двуседмичен срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на определението на СРС по чл.248 ГПК .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че ответникът е получил твърдените в исковата молба суми според представените писмени доказателства и ССЕ . Ответникът не е представил доказателства за основание за получаване на сумите или че е върнал същите . Налице е фактическия състав на чл.55 ал.1 изр.3 ЗЗД .

Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно .

При служебна проверка не се констатират основания за нищожност или недопустимост на обжалваното решение . Съгласно чл.239 ал.1 т.2 ГПК съдът не е длъжен да постанови определение за прекратяване на делото по чл.238 ал.2 ГПК ако искът е вероятно основателен . В случая ищецът е представил убедителни писмени доказателства за получаване на сумите от ответника и в доказателствена тежест на последния е да докаже , че не дължи връщането им /че има основание за задържането им или че сумите по служебните аванси за изразходвани в полза на работодателя/ .

На 18.06.2012 г е издаден разходен касов ордер за сумата от 1300 лева , като сумата е изплатена чрез Г. С. от името на „И.К.“ АД . Без значение са отношенията между С. и ищеца , а ответникът е получил сумата от ищеца и дължи връщане на последния .

Приетата пред СРС ССЕ не опровергава твърденията на ищеца , че процесната сума подлежи на връчване от ответника . Напротив , според ССЕ няма данни ответникът да е отчел разходи заплатени с предадените му средства . Не може да се приложи чл.161 ГПК по отношение на ищеца , тъй като ответникът не е индивидуализирал писмените доказателства 2

, които се иска да бъдат представени от ищеца , както и няма данни такива да съществуват .

Поначало не е необходимо ответникът да подава писмени искания до работодателя за предоставяне на служебни аванси , а безспорно такива са му били предоставени .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено /в изключение на частта му за разноските/ . От друга страна в същото се констатират очевидни фактически грешки – посочено , че трудовия договор между страните е прекратен със заповед №336/29.12.2011 г , докато всъщност ТПО е прекратено със заповед №40 /17.08.2012 г . Не е посочена от СРС , 73 състав и датата , от която се дължи законната лихва . След справка по гр.д.№44208/12 г на СРС, 73 състав се установява , че процесният иск е бил предявен като насрещен по това дело на 11.11.2013 г , от която дата трябва да се присъди законната лихва.

Частната жалба на въззивника е основателна .

Действително в исковата молба липсва искане за присъждане на разноски , както и такова не е направено до приключване на делото пред СРС . Неправилно СРС служебно е присъдил на ищеца сумата от 132 лева разноски пред СРС .

Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №325902 от 30.01.2018 г постановено по гр.д.№58831/14 г на СРС , 73 състав / с изключение на частта му за разноските / , като да се счита , че трудовия договор между страните е прекратен със заповед №40 /17.08.2012 г ; както и че законната лихва върху главницата се дължи от И. А. Ч. ЕГН ********** от гр.София считано от 11.11.2013 г .

ОТМЕНЯ определение №201139 от 26.08.2019 г по гр.д.№58831/14 г на СРС , 73 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение №325902 от 30.01.2018 г постановено по гр.д.№58831/14 г на СРС , 73 състав в частта му за разноските; като ОТМЕНЯ посоченото решение в частта , в която И.

А. Ч. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на „И.К.“ АД гр.София ЕИК ******* сумата от 132 лева разноски пред СРС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4