Решение № 165 от 08.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора И.Бл.Симов като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200136 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на подс. П. П. В. и на защитника му – адв. В. К. против решение № 86/16. 09. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 100/2024 год. по описа на Апелативен съд – Бургас (БАС).

В жалбата на подсъдимия и допълненията към нея е направено оплакване за наличие на всички касационни основания, но конкретни доводи са изложени само за тези по чл. 348, ал.

1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с осъществяваната първоначално защита от служебен защитник и с предявяване на разследването. Оспорва се доказателственият анализ на въззивния съд по съображения за избирателен подход при кредитиране на доказателствените източници. Поддържа се че БАС е игнорирал противоречията между показанията на пострадалия и съпругата му, както тези между тях и свид. А., която е единственият незаинтересован очевидец на инкриминираните събития. Сочи се, че съдебният акт е основан на негодни доказателствени средства и са направени недопустими предположения за авторството на деянието, като в тази насока е поставен акцент върху отсъствието на категорични изводи в заключението на видеотехническата експертиза.

Изразено е несъгласие със заключенията на съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертизи. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е изведено като последица от нарушенията на въззивната инстанция при анализа и оценката на 1 доказателствата, като освен това се поддържа, че ако подсъдимият е извършил деянието, то същото е следвало да бъде квалифицирано по чл. 129 от НК. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на решението и за оправдаване на подсъдимия или за прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление.

В сезиращия документ, изходящ от адв. К., също са релевирани всички касационни основания. Аналогично на жалбата на подсъдимия са направени възражения за нарушения на досъдебното производство при предявяване на разследването и при участието на служебен защитник, като освен това се поддържа, че П. В. не е бил уведомен от разследващия орган за основанията за промяната в правната квалификация на деянието, което изменение според защитника е необосновано и незаконосъобразно. Наред с това се твърди, че съдебният акт не отговаря на законовите изисквания, тъй като не е даден отговор на съществени възражения на защитата и не са посочени доказателствата, въз основа на които контролираната инстанция е приела, че деянието е извършено предумишлено.

Оспорени са изводите относно авторството на деянието, като им са противопоставени доводи за заинтересованост на свидетелите, за противоречия в показанията им, за несигурност на твърденията им относно извършителя, за отсъствие на категоричност в заключението на видеотехническата експертиза. Поддържа се, че са направени недопустими предположения както за авторството на деянието, така и за оръжието, с което са нанесени травмите, като е поставен акцент върху обстоятелството, че върху иззетите като веществено доказателство дрехи на подсъдимия не са открити биологични следи от пострадалия, а в дома му не е намерена и описаната от БАС метална тръба. Изразено е съмнение за предубеденост на решаващите състави от окръжния и апелативния съд. Тезата за неправилно приложение на материалния закон е насочена срещу приетата правна квалификация на деянието, което според защитата е съставомерно по чл. 129 от НК. Наред с това се сочи, че е нарушен и чл. 52 от ЗЗД, тъй като размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съответен на тежестта на претърпените от пострадалия болки и страдания. В подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието са изтъкнати семейното положение на подсъдимия и полаганите грижи не само за непълнолетните му деца, но и за възрастния му баща. При условията на алтернативност защитникът настоява за отмяна на атакуваното решение и за признаване на подсъдимия за невинен или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание подсъдимият поддържа личната си жалба, солидаризира се с доводите в жалбата на защитника и в допълнение към тях изтъква, че показанията на свидетелите не са записани коректно в протоколите от заседанията на окръжния съд. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Защитникът му поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, като счита, че ако не бъдат възприети аргументите му за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за недоказаност на обвинението, извършеното от П. В. деяние следва да бъде преквалифицирано по чл. 129 от НК.

Частният обвинител и граждански ищец З. Д., редовно призован, не участва лично в касационното производство.

2

Повереникът му намира всички доводи на подсъдимия и защитника му за несъстоятелни и пледира проверяваното решение да бъде оставено в сила. Претендира подсъдимият да бъде осъден да заплати на доверителя му направените по делото разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира решението на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 10/15. 02. 2024 год. по н. о. х. д. № 543/2023 год. Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия П. П. В. за виновен в това, че на 05. 04. 2022 год. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви З. С. Д., като деянието е извършено предумишлено и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.

116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл.54 НК го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение и наказанието в размер на една година лишаване от свобода, наложено с присъда по н. о. х. д. № 5874/2018 год. на Районен съд – Бургас, за което определил първоначален строг режим на изтърпяване.

Съдът зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец З. С. Д. обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди в размер на 50 000 лева ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането – 05. 04. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата от 50 000 лева до пълния му предявен размер. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди в размер на 201,42 лева, ведно със законната лихва върху от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото, държавната такса върху уважените граждански искове и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец.

Присъдата е проверена по жалба на защитника на подсъдимия и с решение № 86/16. 09.

2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 100/2024 год. по описа на БАС, е изменена в частта относно режима на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание, като е определен първоначален общ такъв, увеличен е и размерът на дължимата държавна такса върху уважената част от гражданските искове. В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

Касационните жалби са допустими, тъй като са депозирани в законно установения срок, изхождат от надлежни страни и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледани по същество, те са неоснователни.

Сходството на доводите, изложени от подсъдимия и защитника му, позволява съвместното им обсъждане, като най-напред следва да бъде даден отговор на онези, отнасящи се до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото процесуалните последици от евентуалната им основателност са несъвместими с произнасяне 3 по приложението на материалния закон и вида и размера на наказанието.

Преди всичко няма основания, изводими от материалите по делото, да се приеме, че въззивната инстанция не е съзряла предубеденост на състава на окръжния съд, както и че сама е демонстрирала такава към подсъдимия. Внимателният преглед на протоколите от съдебните заседания показва, че съдилищата по фактите не са проявили пристрастие към нито една от страните. Всяко отделно искане на защитата и обвинението по доказателствата или по движението на делото е било обект на задълбочено обсъждане, а уважаването или отхвърлянето на претенциите им е основано на надлежни юридически аргументи.

Използваните изразни средства в постановените актове по време на съдебните заседания позволяват констатация, че съдилищата са останали еднакво дистанцирани от страните без да поставят под съмнение невиновността на подсъдимия, без да изявят предпочитания към обвинителната теза и без предварително да изразят отношение по достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства. Това се отнася и за начина, по който първата инстанция е формулирала задачата на съдебнопсихиатричната експертиза.

С израза „… към момента на извършване на деянието“ съдът не се е отклонил от изискването за безпристрастност, демонстрирайки убеждение, че подсъдимият е негов автор, а единствено е посочил времевите граници, които следва да обхване експертното изследване. Прочитът на мотивите към първоинстанционната присъда и на потвърждаващото я решение също не насочва към извод за предварително формирано и недвусмислено обективирано негативно отношение към П. В., което да е единствен или водещ аргумент за признаването му за виновен по повдигнатото му обвинение.

Обстоятелството, че и окръжният, и апелативният съд са оценили като правдиви показанията на пострадалия и неговата съпруга и са се отнесли с недоверие към част от обясненията на подсъдимия, само по себе си не е от естество да обоснове обсъжданата претенция на касаторите, защото решаващите съдилища са суверенни в преценката си относно достоверността и убедителността на доказателствата и средствата за установяването им, стига да изложат съображенията си за така направените изводи.

Тук е мястото да се посочи, че са несподеляеми и доводите, свързани със съдържанието на проверявания съдебен акт. БАС е достигнал до същите фактически констатации като окръжния съд, споделил е направената от него доказателствена оценка, излагайки в отговор на възраженията на защитата и собствени съображения относно доказателствената съвкупност и годността и достатъчността на доказателствата за авторството на деянието.

Отразено е заключението му относно приложимия материален закон и съставомерността на деянието и е посочено защо не се възприемат аргументите за наличие на обективните и субективните признаци на състава на престъпление по чл. 129 от НК. В рамките на приетата правна квалификация на деянието са били обсъдени видът и размерът на наказанието, наложено на подсъдимия, като е посочено защо са неоснователни претенциите за неговото намаляване. Най-сетне, мотивирано е и становището на апелативния съд по основателността на гражданския иск и размера на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Вярно е, че в раздела от решението, посветен на аналитичната дейност, въззивната 4 инстанция не е изброила изрично кои са доказателствата, установяващи наличието на предумисъл, но е направила това в по-късен момент – на стр. 36-38 от решението при обсъждането на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НПК. Въпрос на личен избор и собствен стил е как ще бъде структурирано изложението на съда, но начинът, по който е сторено това, не може да обоснове отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане след като не са допуснати значими отклонения от стандарта, заложен в чл.