Решение № 147 от 05.11.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Търговище, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря К. К. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20243530200408 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от М. А. М., ЕГН ********** от гр.В. чрез пълномощник адв.Я. П. - АК Русе срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 363з -21/ 02.05.2024 г., издадена от Г. Я. Д. – разузнавач IV степен в с-р ПКП към отдел КП при ОДМВР- Търговище. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на задържането, като се твърди, че на жалбоподателя не е бил връчен екземпляр от заповедта, не му е бил осигурен защитник, били са му предоставени за подпис документи, чиито реквизити били попълнени под диктовка. Изтъква се, че жалбоподателят е съдействал на органите на МВР и доброволно е предал исканите от полицаите вещи, но не е получил съответен протокол. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник, който сочи, че заповедта е издадена при липса на мотиви и на ясно посочени фактически основания за издаването й, както и че в нея не е отразена правната квалификация на деянието по НК, във връзка с което е издадена. Подчертава, че не са налице доказателства, които да установяват, че държаните от жалбоподателя вещества са наркотични и забранени от закона. Излага доводи, че заповедта не е издадена в съответствие и с целта на закона, доколкото и с оглед личността на жалбоподателя, не е била налице 1 необходимост от задържането му. Прави искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Г. Я. Д. – разузнавач IV степен в с-р ПКП към отдел КП при ОДМВР- Търговище, посредством пълномощник – гл.юрисконсулт в ОДМВР – Търговище, излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че възможността органите на МВР да наложат ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е свързана с разкриването на престъпление, а не с наличие на доказано такова. В този смисъл налагането й е обусловено единствено от данни за участие на лицето в конкретно престъпление т.е. от вероятност да е извършило такова. Счита, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен и при издаването й са спазени изискванията за форма и съдържание по чл.74 и чл.72 от ЗМВР, както и че е издадена от орган, съобразно възложените му функции.

Пледира за постановяване на решение, с което съдът да потвърди обжалваната заповед за задържане като законосъобразна. Прави искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА.

След като се запозна с материалите по делото, становищата на страните и обжалвания административен акт, съдът намира от фактическа страна следното:

На 02.05.2024 г. в област Търговище се провеждала специализирана полицейска операция по противодействие на престъпността с наркотични вещества. В тази връзка на бул. „Сюрен“ в гр.Търговище бил спрян за проверка автомобил, управляван от жалбоподателя М. А. М., ЕГН **********. На същия била извършена проверка за употреба на наркотични вещества, резултатът от която бил отрицателен. Поради наличие на информация, че е възможно да държи наркотични вещества, полицейски служители от с-р „Криминална полиция“ при ОДМВР - Търговище попитали лицето дали държи забранени от закона предмети или вещества. Жалбоподателят посочил, че има устройство за пушене и течност за същото, които съхранява в оптика „Алфа“, находяща се на бул.“Сюрен“, чиито управител бил той. След това завел инспектор Г. Я. Д. – разузнавач IV степен в с-р ПКП към отдел КП при ОДМВР - Търговище и инспектор Д. О. Н. - също служител в отдел КП при ОДМВР – Търговище в посочения обект и предал с протокол за доброволно предаване устройството за пушене и 3 бр. контейнери с течност. Екземпляр от протокола бил връчен на жалбоподателя, което 2 обстоятелство последният удостоверил с подписа си. Същият бил поканен в ОДМВР –Търговище, където течността била тествана с наркополеви тест, при което реагирала на наркотично вещество - синтетичен канабиноид. На М. било снето писмено обяснение, в което същият посочил, че е закупил въпросното вещество от интернет сайт, без да знае, че е наркотично.

На 02.05.2024 г. по случая било образувано ДП № 75/2024 г. по описа на ОДМВР - Търговище за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК На основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР Г. Я. Д. издал Заповед за задържане на лице рег. с рег. №363з- 21/02.05.2024 г. с посочен час 14:40 ч., с която било разпоредено задържане на лицето М. А. М., ЕГН **********, с местоживеене - гр.

В., ул.“К. Д.“ № .., за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Търговище. Като фактическо основание за издаване на заповедта било посочено:

„При извършена полицейска проверка в гр.Търговище, бул. „Сюрен“ №1 се установи, че лицето М. А. М. държи наркотични вещества, без съответното разрешително за това – 1 бр. прозрачен на цвят контейнер с жълта на цвят, реагираща положително на „синтетични канабиноиди“ и 2 бр. опаковки с надпис ННС- Р и ННС, съдържащи 2 бр. контейнери с идентична на цвят течност и вместимост от 1 ml за електронно устройство „Вайп“. ДП № 75/2024“ Копие от заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис, след разясняване на правата му. На основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР на М. А. М. бил извършен и обиск от полицейски орган в присъствието на свидетел. За последното бил съставен протокол за личен обиск на лице с рег.№ 363р -13746/02.05.2024г., екземпляр от който също му бил връчен срещу подпис. На М. А. М. бил извършен медицински преглед. Бил освободен на 02.05.2024г. в 16:12ч.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото - оспорената заповед рег. № 363з -21/ 02.05.2024 г., заповед № 8121к- 12246/20.10.2022г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 01.11.2022 г. на Г. Я.Д. , заверени копия на материали от ДП № 75/2024г по описа на ОДМВР - Търговище, показанията на свидетеля Д. Н.

/по отношение на който не е налице ограничението по чл.118, ал.2 от НПК, доколкото настоящото производство е по реда на АПК/, свидетелите Г. Г., З. Д., А.

И., заключението на съдебно – графологичната експертиза и останалите доказателствени материали по делото.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт 3 на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Видно от приложената заповед № 8121к -12246/ 20.10.2022 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от 01.11.2022 г., оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР в границите на предоставената му, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона писмена форма - така, както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР: издадена е писмена заповед за задържане, която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му, произтичащи от наложеното ограничение. Заповедта е надлежно връчена, което е удостоверено с подпис на задържаното лице. Посочените обстоятелства се потвърждават и от заключението на назначената по делото съдебно – графологична експертиза, която съдът намира за обоснована и компетентно изготвена. Според експертното заключение, двата подписа за задържано лице – по един в заповедта и разписката към нея, са изпълнени от М. А. М., а двата подписа за полицейски орган – по един в заповедта и разписката, са изпълнени от Г. Я. Д.

Заповедта съдържа всички задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице – три имена, ЕГН, местоживеене, датата и часът на задържането. Към заповедта е приложена и декларация за правата на жалбоподателя като задържано лица. С подписа си същият е удостоверил, че въпросната декларация му е предоставена незабавно след задържането. Собственоръчно е отбелязал и удостоверил с подписа си, че не желае адвокатска защита, че не желае член на семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му, както и че е получил екземпляр от декларацията. Не са налице доказателства, които да установяват, че посочените данни не отразяват волята на жалбоподателя и че са били попълнени под диктовка, каквито доводи се съдържат в жалбата.

Посоченото правно основание за задържането на лицето в обжалваната 4 заповед е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Изложени са и фактическите основания за задържането на жалбоподателя, а именно – получени при полицейска проверка данни, че същият държи наркотични вещества, без съответно разрешително за това – 1 бр. контейнер с жълта на цвят течност, реагиращата положително на „синтетични канабиноиди“ и две опаковки, съдържащи 2 бр. контейнери с идентична на цвят течност с вместимост 1 ml, за електронно устройство „Вайп“. Посочените факти са достатъчни, за да разбере лицето защо е било задържано, в съответствие с което да упражни адекватно и правото си на защита. Съдът намира, че в случая правното основание за издаване на заповедта е ясно, фактическото твърдение е достатъчно конкретно и е пряко свързано с личността на задържаното лице, поради което изискуемият стандарт е изпълнен от гледна точка възможността за обоснована преценка - представлява ли задържането законно ограничаване на правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от произвол. /В този аспект Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България/.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр.

66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на живот /чл. 2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл. 3/, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.

Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.

Разпоредбата на чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка и като такава налага неблагоприятни последици на адресата. Предвид това, еднозначно следва да се установи, че тези последици са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен резултат. За прилагането на мярката е необходимо да са 5 налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, като е необходимо същите да са установени преди извършване на задържането. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР не е равнозначно на понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, обосноваващи основателно предположение, че има извършено престъпление, като предпоставка за образуване на досъдебно производство по реда на НПК.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc32b7d7-816d-47c1-8fd9-a1f8c118960f