Решение № 101 от 01.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Благоевград, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20211200501012 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „К.“, Е. против решение № 502556/14.07.2021 г., постановено по гр.д. 1047 по описа за 2020 г. на РС-Разлог.

Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно.

Представената и приета като доказателство фактура, след като не е оспорена от ответната страна, съставлява доказателство за наличието на търговски правоотношения – твърдените за ищеца сделки, по силата на които ответникът е приел извършените в негова полза доставки на продадените му стоки, срещу което в негова тежест е възникнало задължението да плати дължимата по тях продажна цена. Въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът, той не е представил доказателства, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца. Затова моли решението да се отмени и се уважи иска.

Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че фактурата, не е годно доказателство за установяване на твърдяния факт, като се има предвид, че вземането по процесната фактура е оспорено още с отговора.

1

БлОС счита жалбата за допустима – подадена е от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Постановеното решение от РС, с което е отхвърлен предявения иск от „К.“, Е. против „К., О. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 906, 84 лв., представляваща незаплатена сума по фактура 283/27.12.2019 г., е допустимо. Постановено е по реда на чл. 422 ГПК след подаден иск в едномесечния срок от уведомяването на ищеца от съда за подаденото възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 488 по описа за 2020 г. на РС-Разлог за процесната сума.

За произнасяне по доводите в жалбата БлОС съобрази тезите на страните, представената фактура и закона поради което счита следното:

Ищецът лаконично твърди в исковата молба по отношение на фактите, въз основа на които предявява иска, че е издал фактура № 283/27.12.2019 г. за сумата 3 906, 84 лв. за доставен дървен материал, подробно описан от позиция 1 до позиция 3, с получател ответника.

Допълнил е, че вземането е изискуемо с неплащане на падежа, без да посочва кога е падежа й, както и че е изпратена покана за доброволно изпълнение, каквато обаче по делото няма.

За доказване на твърденията си представя самата фактура № 283/27.12.2019 г. Видно от фактурата за доставчик и вписан ищецът - „К.“, Е., за получател ответникът - „К., О. като в графата наименование на стоката е посочено в три позиции смърч съотв. 30/49, 18/29 и 14/17, съответните количества, единичната цена и общата стойност по трите позиции, респ. сумирането им и ДДС, или общата сума за плащане посочена във фактурата възлиза на исковата сума от 3 906,84 лв.

Съдът счита, че въз основа единствено и само на фактурата не може да се направи категоричен извод че между страните по делото е сключен договор за продажба, в изпълнение на който ищецът е доставил на ответника, посочената във фактурата стока.

Ищецът сочи, че фактурата е подписана, от ответника, но видно от съответната графа същата не съдържа подпис. В графата „получател“ е посочено писмено „В. К.“, като ищецът не уточнява кой е 2 попълнил графата. Според чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. В случая фактурата не съдържа подпис за получател и следователно няма подписан документ, които да доказва, че е налице изявление на ответника за получаване на стоката. Не само, че не е налице такова изявление, но липсват доказателства, установяващи сключване на договор за продажба между страните, като сключването би се установило с факта на приемане на стоката от ответника при получаването й, предвид, че във фактурата е индивидуализирана стоката като е посочена и цената й. Следователно не се доказва да е сключен договор за продажба по см. на чл. 318във вр. с чл. 286 ТЗ в изпълнение на който стоката да е доставена на ответника, а той да не е изпълнил вмененото му от закона с чл. 327 ТЗ задължение на купувач да плати цената. Ето защо довода в жалбата за несъобразяване от РС на наличието на подписана от ответника фактура е несъстоятелен.

Извода за неоснователност на иска не се влияе от поддържаното от ищеца, че ответникът не е оспорил фактурата като документ. Действително не се установи фактурата като документ да е оспорена от ответника, като видно от отговора на исковата молба, ответникът е оспорил обстоятелствата от исковата молба, което не е идентично на оспорване на документа, който ги установява. Но липсата на такова оспорване на документа в настоящия казус би имало значение, ако документа, в случая фактурата бе подписана от получателя, а тя не е. Ето защо БЛОС счита за несъстоятелен довода в жалбата, поради което атакуваното с нея решение като законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от изложеното БлОС

РЕШИ:

Потвърждава изцяло решение № 502556/14.07.2021 г., постановено по гр.д.

1047 по описа за 2020 г. на РС-Разлог., с което е отхвърлен предявения установителен иск за сумата от 3 906,84 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2476/21.06.2020 г., по ч.гр.д. № 488 по описа за 2020 г. на РС-Разлог.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4