Решение № 138 от 17.02.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1378/2021
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 17.02.2023
- Състав
- Ивайло Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.107а · Кодекс на труда
- чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.140, ал.1, изр.2 · Кодекс на труда
- чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.150 · Конституция на Република България
- чл.2, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520101378 по описа за 2021 година
Ищецът Р. И. И. твърди, че е служител в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр.Бяла, обл.Русенска при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр.Русе, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, на длъжност „старши пожарникар”, със статут на държавен служител. Във връзка с това, през периода 14.05.2018г. – 12.03.2021г. е полагал труд, включително и през нощта /22.00 – 6.00 часа/, като е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени протоколи и графици, на смени от 24 часа при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Задълженията си е изпълнявал на територията на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр.Бяла, обл.Русенска при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр.Русе. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР /в редакцията му към ДВ, бр.№ 81 от 14.10.2016г./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР и 8 часа дневно и 40 часа седмично. От 14.05.2018г. до настоящия момент са издавани протоколи от Дироктора на РД „ПБЗН” – гр.Русе и графици от Началник РС „ПБЗН” – гр.Бяла, обл.Русенска, за дежурства и отчитане на положения труд при работа на смени на служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Надвишаването на нормата на работни часове за периода следва да се заплати, като извънреден труд. Въпреки надлежното изпълнение на възложеното му, работодателят неправилно е отчитал и начислявал положения от него нощен труд, в резултат на което през посочения период е положил извънреден труд, част от който не му е заплатен. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се 1 състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнителното месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период от 14.05.2018г. до 12.03.2021г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г., като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г. до отмяната й на 30.10.2020г. от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., в сила от 30.10.2020г. до отмяната й на 01.01.2021г. от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. Текстовете на чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., са идентични с този на чл.3, ал.3 в двете предходно действали наредби – Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Текстовете във всички Наредби на идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е обнародвана в ДВ бр.69/19.08.2014г. и е в сила от 19.08.2014г. до отмяната й с Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., изрично е предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 часа и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент 0.143. В следващите наредби - Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., липсва изрична регламентация за преизчисляване аналогична на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент.
Доколкото в цитираните Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, то е налице празнота. При наличието на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва да се приложи по аналогия КТ и по-специално да намери субсидиарно приложение чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица е до 7 часа и коефициентът се определя, като нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта и е равен на 1.143 /8:7/. По изложените съображения ищецът счита, че през част от процесния период е налице правно основание за преобразуване на изработените от него часове нощен труд в дневен с 2 коефициент 1.143 /посочен в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение от полученото число изваждане на реалните часове нощен труд /например 1 000 часа нощен труд х 1.143 равен на 1 143 – 1 000 равно на 143 часа извънреден труд. По време на процесния период основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент, при липса на специална уредба за служителите от МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по специално чл.9, ал.2 от нея. Правило на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, съгласно което нощния труд се преобразува с коефициент към дневен напълно се припокрива с правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, въпреки, че при същото е използван друг математичен начин за достигане на резултата. За процесния период от 14.05.2018г. – 12.03.2021г. ищецът е положил дежурства с нощен труд, както следва: общо 186 нощни смени по 8 часа/смяна или общо 1488 часа нощен труд, който преобразуван към дневен труд с коефициент, възлиза на 196.768 часа извънреден труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до разлика от общо 217.17 часа, представляващи извънреден труд, за който следва да се получи допълнително възнаграждение, а е останал незаплатен.
Получавайки възнаграждение за положен извънреден труд без работодателят му да е преизчислил положения нощен труд в дневен, умножавайки го с коефициент, е довело до начисляване и изплащане на възнаграждение за извънреден труд за по-малко часове от слудващите му се, респективно в заплащане в по-малък размер на дължимия му се. В процесния период, заплатата на ищеца била променяна на няколко пъти, предвид на което, с времето се е променила и часовата ставка за труда му. Поради изложеното счита, че му се дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, ведно с обезщетение за забава по периоди и суми не по-малко от: 1. от 14.05.2018г. до 31.12.2018г. за 44 нощни смени, които преобразувани с коефициент са 50.336 часа /неплатени/ х 7.30 лева равно на 367.45 лева + 101.34 лева, представляващи общ размер на обезщетението за забава за периода от настъпването на всеки от падежите до датата на подаване на исковата молба – 11.03.2021г.; 2. от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. за 67 нощни смени, които преобразувани с коефициент са 76.648 часа /неплатени/ х 7.30 лева = 559.53 лева + 93.88 лева, представляващи общ размер на обезщетението за забава за периода от настъпването на всеки от падежите до датата на подаване на исковата молба – 11.03.2021г.; 3. от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. за 61 нощни смени, които преобразувани с коефициент са 69.78 часа /неплатени/ х 7.30 лева = 509.42 лева + 33.68 лева, представляваща общ размер на обезщетението за забава за периода от настъпването на всеки от падежите до датата на подаване на исковата молба – 11.03.2021г. и 4. от 01.01.2021г. до 12.03.2021г. за 14 нощни смени, които преобразувани с коефициент са 16.016 часа /неплатени/ х 7.30 лева = 116.92 лева + 1.25 лева, представляваща общ размер на обезщетението за забава за периода от настъпването на всеки от падежите до датата на подаване на исковата молба – 11.03.2021г. За целия процесен период 14.05.2018г. – 12.03.2021г., общият размер на дължимото му се е 2 027.56 лева, от които 1 803.39 лева, представляващи незаплатено дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 217.17 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен от ищеца нощен труд към дневен с коефициент, и обезщетение за забава за процесния 3 период от датите на съответните падежи до датата на предявяване на настоящия иск – 11.03.2021г., в размер на общо 224.17 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от 1 803.39 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 217.17 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен от ищеца нощен труд към дневен с коефициент и сумата от 224.17 лева, представляваща обезщетение за забава за процесния период от датите на съответните падежи до датата на предявяване на настоящия иск – 11.03.2021г.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР – гр.София, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Пиротска” № 171А, представлявана от главен комисар Николай Славев Николов, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работниците по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изр.2 от КТ/. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица”. Тази разпоредба изрично и императивно определя нормалната продължителност на работното време в брой часове – 8 часа. По нейния смисъл „8 часа дневно” означава 8 астрономически часа продължителност на работния ден, независимо от частта от денонощието, в която е разположен работния ден – през деня или през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа. За сравнение чл.136, ал.3 от КТ се служи с термина „през деня”, а в чл.140, ал.1 от КТ законодателят е използвал термина „през нощта”. Следователно определението „дневно” по смисъла на чл.187, ал.1 от ЗМВР се отнася за продължителността на работния ден както през дневната част на денонощието като „дневен труд”, така и през нощта като „нощен труд”. Като нощен трудът на държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР се определя по следния начин: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов перид”. Тази разпоредба е продължение на чл.187, ал.1 от ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се 4 полага при работа на смени и в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа е нощен. Нормата, регламентираща 8-часова продължителност на работното време е установена в закон /чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР/ и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й и докато не бъде оспорена през Конституционния съд от органите по чл.150 от Конституцията на Република България и не бъде призната за противоконституционна. Израз на последователността на законодателя по този въпрос е и ЗИД ЗМВР – обнародван в ДВ брой 60 от 07.07.2020г. За да се избегне нееднозначното тълкуване на съдържанието на нормата на чл.187 от ЗМВР, която обосновава и разнородната практика на съдилищата при нейното прилагане при решаването на спорове идентични със спора по това дело, в нейния текст са извършени редакции, които са в сила от 11.07.2020г. В ал.1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а новата ал.4 на същия член гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност през нощта по ал.1. Действащата към момента Наредба № 8121з-1353 за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /Обн.ДВ, бл.107 от 18.12.2020г., в сила от 01.01.2021г./, в чл.21, ал.3, както и в чл.22, ал.3 от предхождащата я Наредба № 8121з-1174 за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /Обн., ДВ, бр.93 от 30.10.2020г., в сила от 03.11.2020г./, е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. Следователно нормата на чл.187 от ЗМВР е действаща правна норма и нейното действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. В подкрепа на изложените доводи е приетото в решение № 197 от 07.10.2019г. на ВКС по гр.дело № 786/2019г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е указано, че при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. Елементите на служебното правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд са уредени от специалния ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими.
Разпечатката съдържа 13 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc3226f5-66cf-4d8b-ac39-64941a0ce120