Решение № 129 от 01.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Веселин Г. ГА. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600224 по описа за 2026 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 2/15.01.2026г., постановена по НОХД № 273/2024г. по описа на Окръжен съд- Хасково подсъдимия Л. А. Х. от гр. Кърджали, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 20.03.2023 г. в землището на с. Крепост, общ. Димитровград, на гл. път Е-85, 286 км + 800 м. /до борса „Марица“/, в посока гр. Хасково - гр. Димитровград, при управление на л.а. „Мерцедес“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Я. Б., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,03 промила, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 пр. I-во, б. “б“, np. I-во, вр. ал. 1, б. ”в” вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 343г вр. чл. 54, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от десет години.

Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, като подсъдимия е осъден и да заплати направените разноски.

Против присъдата е постъпил протест и допълнително писмено изложение към него за явна несправедливост на наложеното на подс.Л. Х. наказание лишаване от свобода, като се излагат съображения, че е занижено, поради 1 което се иска увеличаване на наказанието.

Недоволни от размера на наказанието са останали и частните обвинители Я. Р.

Б., Ж. Й. Т., Р. Я. Б., Е. Я. Б., Е. Д. Б., Р. Х. Б., С. И. Т. и Й. Ж. Т., поради което са я обжалвали чрез поверениците им адв.И. И. и адв.В. Г. /за частния обвинител Я. Р. Б. / като молят да се измени и се увеличи наказанието на подс.

Л. Х. в размер до законоустановения максимум.

Въззивна жалба против присъдата е постъпила и от подс.Л. Х. чрез защитника му адв. В. Д. също с оплакване относно размера на наложеното му наказание, което считат за несправедливо и молят да се намали, като се приложи чл.58а от НК заради неоснователно отказаната процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК и лишаването от свобода да е в минималния размер, а лишаването от правоуправление да е за срок от шест години.

Представителят на Апелативна прокуратура- Пловдив поддържа подадения протест и предлага да се уважи, респ.жалбата на подсъдимия счита за неоснователна.

Пловдивския апелативен съд намира протеста и жалбите за процесуално допустими- подадени в срок от надлежни страни, и след като обсъди доводите на страните, при цялостната проверка на присъдата констатира следното:

При разглеждане на делото е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, а именно на принципа за неизменност на съдебния състав при разглеждане на делото от разпоредителното заседание до постановяване на присъдата. Съгласно чл.258 ал.1 НПК делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание, което изискване е пряко свързано с правилото за непосредственост по чл.18 НПК. В конкретния случай разпоредителното заседание по делото, проведено на 14.03.2025г, е в състав с участието на съдебния заседател Ивелина Бабаяшева, като съдът е взел отношение по въпросите по чл.248 ал.1 НПК, конституирал е частните обвинители, привлякъл е резервен съдебен заседател и е отклонил / а според настоящата инстанция неоснователно / искането на подсъдимия и защитата за съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК. След това делото е разгледано и решено по общия ред в съдебен състав, различен от провелия разпоредителното заседание, а именно с резервния съдебен заседател Милена Дякова. Както се посочи изискването за неизменност на съдебния състав е логически свързано с чл. 18 от НПК, който предвижда, че с изключение на изрично предвидените случаи съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които са събрали и проверили лично.

Прогласената в чл. 258 от НПК неизменност на съдебния състав е гаранция за реализиране на принципа за непосредственост, с оглед на което тази разпоредба е относима към стадиите, в които се извършва събиране, проверка и оценка на доказателствата – съдебното следствие и постановяването на присъдата (така и Р. № 5/2009 год. на І н. о., Р. № 49/2010 год. на ІІІ н. о., Р. № 429/2011 год. на ІІ н. о и др.), а след изменението на НПК със ЗИД НПК (ДВ, бр. 63/2017 год.) и към стадия на разпоредителното заседание ( така и Р- 1926- ІІІ н.о. ). В правната доктрина / напр. „Разпоредителното заседание - кой, 2 какво и как“ с автор Лада Паунова, съдия във ВКС /, също е застъпено становището, че разпоредителното заседание се провежда в състава, който трябва да разгледа делото. Следва да се приеме, че изискването за неизменност на съдебния състав е приложимо от провеждането на разпоредителното заседание. В разпоредително заседание се извършва по вътрешно убеждение преценка за справедливостта на производството по отношение на процесуалните нарушения, съдебният състав се ангажира със становище по всички въпроси по чл.248, ал.1 НПК, така че с тази преценка не може да бъде обвързан друг съдебен състав, ако не се спази неизменността. В това заседание съдът се произнася и по искания за събиране на нови доказателства, което също се свързва с изискванията за неизменност. Освен това нормата на чл.258, ал. 1 НПК не прави разграничение между разпоредително и същинско съдебно заседание и делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание.

При така направените констатации при цялостната служебна проверка на постановената присъда, мнозинството от настоящия въззивен състав приема, че делото е разгледано и решено от незаконен съдебен състав в нарушение на принципите по чл.258 ал.1 НПК и чл.18 НПК, което съставлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 НПК и основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ето защо и на основание чл.335 ал.2 НПК, ПАС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 2/15.01.2026г., постановена по НОХД № 273/2024г. по описа на Окръжен съд- Хасково и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Хасково.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

С настоящото ОМ изразявам несъгласието си със становището на мнозинството на съдебния състав, че е допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, изразяващо се в нарушаване на принципа на „неизменност на състава на съда“, което води като резултат до отмяна на 3 постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Няма спор по приетите от мнозинството факти по движението на съдебното производство, а именно: НОХ дело № 273 по описа за 2024 година на ОС-Хасково е образувано по повод внесен от ОП-Хасково обвинителен акт срещу Л. Х. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б“,, пр.

1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК. Проведени са три разпоредителни заседания, в които ход на същото не е даден, поради нередовното призоваване на подсъдимия, за когото е установено, че е напуснал пределите на страна и е с местонахождение в Р Турция. Тези данни са били известни още на фазата на ДП, което е наложило обявяване на Х. за ОДИ в продължение на две години. За проведеното на 14.03.2025 г. разпоредително заседание подсъдимият Х. е бил доведен от служители на ОЗ „Охрана“-Хасково. В същото са му били връчени преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съдията докладчик, като е било открито производство по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК и му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Делото е било отложено за провеждане на РЗ на 24.04.2025 г. В проведеното на същата дата РЗ съдът е приел, че на досъдебното производство са били допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, касаещи съдържанието на обвинителния акт, с което е било нарушено правото на защита на обвиняемия да разбере в какво е обвинен, което е довело до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Това определение е било протестирано от прокурора пред АС-Пловдив, като същото е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото от въззивната иинстанция- на 17.06.2025 г. (а не на 14.03.20205 г, както е посочено в мотивите на решението) е проведено разпоредително заседание пред първоинстанционния съд. С определението, приключващо разпоредителното заседание, съдът се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Били са конституирани частни обвинители, като е бил привлечен резервен съдебен заседател. Делото е било отложено за разглеждане в съдебно заседание по общия ред. Следва да се отбележи, че от образуване на делото до 17.06.2025 г. всички разпоредителни заседания, вкл. тези, по които не е даден ход, са проведени в състав: съдия Красимир Димитров (председател) и съдебни 4 заседатели- Ивелина Бабаяшева и Славчо Славов). След протокола от проведеното разпоредително заседание е приложен протокол за избор на резервен съдебен заседател (л. 224, т. 2 от съд. производство), от който се установява, че на 23.06.2025 година, на принципа на случайния подбор, е избран такъв – Милена Дякова. В проведеното на 02.07.2025 г. съдебно заседание на мястото на съдебния заседател Ивелина Бабаяшева е взел участие определеният резервен такъв- Милена Дякова, която е участвала в състава на съда до приключване на съдебното производство пред първоинстанционния съд – с постановяване и обявяване на присъдата. В протокола от заседанието на 02.07.2025 г. изрично е посочено, че попълването на съдебния състав с резервния съдебен заседател се дължи на неявяването на съдебния заседател Ивелина Бабаяшева.

При така установените факти е несъмнено, че в съдебно заседание делото е разгледано и решено в съдебен състав различен от този, който е решил въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК в разпоредителното заседание (в съдебното заседание е встъпил съдебният заседател Милена Дякова на мястото на Ивелина Бабаяшева). Основният спорен въпрос е допуснато ли е отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, което се изразява в нарушаване на принципа на „неизменност на състава на съда“, довел до постановяване на присъдата от незаконен състав?

Преди да изложа своите аргументи в подкрепа на тезата, че не е нарушен принципа за неизменност на състава на съда, върху който е изградена крайната теза на мнозинството на настоящия състав, намирам за необходимо да отбележа, че съм запозната както с посочената в мотивите на настоящото решение съдебна практика на ВКС, така и с изразеното становището в посочената статия.

Изцяло споделям правните изводи на мнозинството от съдебния състав, че нормалния ход на съдебното производство е същото да бъде разгледано от разпоредителното заседание до приключването му с постановяване на присъда от един и същ съдебен състав. Привличане на резервен съдебен заседател, респ. резервен съдия, по същността си е отклонение от обичайното развитие и се налага по дела с фактическа и правна сложност, чиято продължителност на съдебното производство се очаква да 5 надхвърли обичайната такава по различни обективни причини. Този въпрос може да бъде поставен за обсъждане и решен именно в разпоредителното заседание- нито в предходен, нито в последващ момент, т.е. от състава на съда (не еднолично от съдията-докладчик ), в открито съдебно заседание с участието на страните. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 5, предл. 2 от НПК налага извод, че участието на резервен съдебен заседател по делото може да се осъществи едва в стадия на същинското съдебното заседание, като същият се определя поименно на принципа на случайния подбор, чрез електронно разпределение, след датата на проведеното РЗ и само тогава, когато с определението, приключващо този стадий е бил привлечен такъв.