Решение № 445 от 04.07.2019, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 445 / 04.07.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд

Първи граждански състав

На пети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Михаела

Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 245 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Предявени са от Р.Д.П. с ЕГН

**********,*** оф.2, адв. Т.И; против „Монолит транспорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, Южна индустриална зона, ул. „Околовръстно шосе" № 1, представлявано от управителя Г.И.С.; обективно съединени искове с правни основания чл.128 т.2 и чл.245 ал.2 от КТ.

Ищецът твърди, че е бил страна по трудово правоотношение с ответното дружество, на основание чл.67 ал.1 т.1, вр. чл.70 от КТ, по трудов договор № 00000459/17.08.2016 г., който след изтичане на срока за изпитване се трансформирал в безсрочен, като заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил - международни превози". На 11.09.2018 г. подал сигнал до „Инспекция по труда" - Хасково поради неспазване задължението на работодателя по чл.128 т.2 от КТ, т.к. не изплащал трудово възнаграждение в периода от август 2016 г. до август 2018 г. в предвидените в чл.270 ал.2 КТ срокове, доколкото не било уговорено друго в трудовия договор.

В сигнала били описани и други нарушения на работодателя. След извършената проверка от ИТ – Хасково, било изпратено заявление по чл.327 ал.1 т.2 КТ, с което работодателят бил уведомен за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от ищеца, поради установеното от ИТ-Хасково неизплащане на трудови възнаграждения. След получено от ИТ съобщение, ищецът с изненада установил, че за претендирания период от месец август 2016 г. до края на месец юни 2018 г. бил получил срещу подпис възнагражденията си, т.к. самият той не бил поставял подпис върху представените на ИТ-Хасково разплащателни ведомости.

От същото узнал още, че работодателят започнал процедура по дисциплинарното му уволнение поради самоотлъчка, която не била завършила, а и нямало как да стане предвид вече прекратеното правоотношение на горепосоченото основание. Въпреки подаденото заявление по реда на горепосочената разпоредба, до момента ищецът все още не бил получил заповед за прекратяване на трудовия договор. Ако пък ответникът уволнил дисциплинарно ищеца, то заповедта му била незаконосъобразна.

Неизправна страна по трудовото правоотношение в случая бил работодателят, който със започване на дисциплинарно уволнение се опитвал да извлече изгодни за себе си последици.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати неизплатените му трудови възнаграждения в нетен размер, ведно със лихва за забава, всичко в общ размер от 4 158,23 лв., от които 3 853,58 лв. главница, представляваща нетно възнаграждение за всеки един от месеците през периода от месец 10.2017 г. до месец 07.2018 г., както и обезщетение за забава в общ размер на 304,65 лв. върху главници и периоди като следва:

- месец октомври 2017 г. - тр.възнаграждение в размер на 361,11 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.12.2017 г. до 28.01.2019 г. в размер на 42,54 лв.;

- месец ноември 2017 г. - тр.възнаграждение в размер на 361,11 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.01.2018 г. до 28.01.2019 г. в размер на 39,43 лв.;

- месец декември 2017 г. - тр.възнаграждение в размер на 361,11 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.02.2018 г. до 28.01.2019 г. в размер на 36,32 лв.;

- месец януари 2018 г. - тр.възнаграждение в размер на

395,75 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.03.2018 г. до 28.01.2019 г. в размер на 36,72 лв.;

- месец февруари 2018 г. - тр.възнаграждение в размер на 395,75 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.04.2018 г. до 28.01.2019 г. в размер на 33,31 лв.;

- месец март 2018 г. - тр.възнаграждение в размер на 395,75 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.05.2018 г. до 28.01.2019 г. в размер на 30,02 лв.;

- месец април 2018 г.- тр.възнаграждение в размер на 395,75 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до 28.01.2019 г. в размер на 26,61 лв.;

- месец май 2018 г. - тр.възнаграждение в размер на 395,75 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 28.01.2019 г. в размер на 23,31 лв.;

- месец юни 2018 г. - тр.възнаграждение в размер на 395,75 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.08.2018 г. до 28.01.2019 г. в размер на 19,90 лв.; и

- месец юли 2018 г.- тр.възнаграждение в размер на 395,75 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.09.2018 г. до 28.01.2019 г. в размер на 16,49 лв.; както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; като му присъди направените по делото разноски. Ищецът се явява лично и с пълномощник в открито съдебно заседание, като поддържа предявените искове и иска уважаването им изцяло, като основателни и доказани.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита иска за неоснователен. Признава наличието на трудово правоотношение между страните, възникнало въз основа на сочения трудов договор, като до 13.09.2018 г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения, но тази дата не се явил на работа в продължение на 2 и повече последователни дни.

Това било основание да се отправи от работодателя до ищеца писмо-искане за представяне на обяснения, във връзка с нарушение на трудовата дисциплина, на дата 13.10.2018 г., като бил поканен в срок до 17.10.2018 г. да представи своите обяснения във връзка с неявяването си на работа. Писмото било върнато от куриера на 08.11.2018 г. с обяснение, че пратката не е могла да бъде доставена.

Същевременно ответникът положил всички усилия за контакт с ищеца, като той бил канен многократно на адреса на дружеството, за да даде обяснения. Обяснено му било, че неявяването му на работа се води за самоотлъчки към персоналния регистър към НАП. Въпреки това, той обяснил, че е в чужбина и работи при друг работодател, като няма възможност да дойде да получи документите и да даде обяснения. Последвало издаването на заповед № 336/09.11.2018 г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение и заповед № 337/09.11.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. За издадените заповеди ищецът отново бил уведомен по телефон, като същият заявил, че не го интересува, как ще бъде освободен и няма да дойде да получи документите си. Документите след неуспешното им връчване на адреса на дружеството, били изпратени до ищеца отново с куриер на адреса по трудов договор и отново върнати с обяснение от куриера, че получателят е в чужбина, а съпругата отказва да получи пратката на дата 19.11.2018 г. С учудване ответникът получил на следващия ден заявление от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно, поради неизплащане на заплати, съгласно чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Имайки предвид, че с него се поддържали непрекъснати разговори по телефон и същият убеждавал, че е в чужбина, както и че ответникът не успял да му връчи никакви документи повече от 4 месеца - за дружеството възникнало съмнението, че подаденото заявление не е подписано и изпратено от самия ищец. На пръв поглед дори, подписите, положени под заявлението и под трудовия договор, били коренно различни. Междувременно била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по Труда"-Хасково с протокол от извършена проверка с рег.№ ПР1835418/23.10.2018 г. По предписания от ДИТ, на ищеца бил изплатен платен отпуск за месец август 2018 г. в размер на 395,75 лева.

Във връзка с твърденията на ищеца относно неполучаването на трудови възнаграждения за 3 години назад, ответникът настоява, да се има предвид следното: След връщане на служителите от командировка, същите оформяли отчет за извършената работа, получавали заплати и полагали подписи във ведомостите за изплатени заплати. Твърденията на ищеца, че не е подписвал ведомости и не е получавал трудовото си възнаграждение, будело пълно недоумение у ответника. Непонятно било, как някой ще продължи да работи три години, без да е получил трудово възнаграждение. В офиса на дружеството се явявала едновременно цялата смяна работници, които са се върнали от Европа, или между 25-30 човека. На всеки от тях се изплащали трудовите възнаграждения и се предавала ведомостта за подпис. След като се подпише от всички ведомостта, тя се връщала на административния служител в офиса. Дали ищецът е подписал сам ведомостите или е предал на друг да го разпише, ответникът нямало как да е сигурен, още повече, че в същия момент документооборотът бил голям. Налице било предоверяване от страна на ответника. Отделно от горното, поради извършени нарушения от страна ищеца, ответникът претърпял загуби в размер на 135,95 лева - глоба за неправилно паркиране и в размер на 333,46 евро - ремонт на нанесени щети по камиона /скъсани кабели и др./. Ищецът започнал работа на 18.08.2016 г. и бил освободен дисциплинарно със заповед от 09.11.2018 г., като реално полагал труд до м.08.2018 г. За този период той получил по банков път сума в размер на 60 300 лева за командировка и в брой трудовите си възнаграждения. Той бил в командировка, съобразно тахографските файлове, с които разполагало дружеството, в период на 503 дни и е следвало да получи съответно сумата в размер на 35 евро на ден за Германия съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина или общо командировъчни в размер на 34 478,94 лева или с 25 821,06 лева получил повече от полагаемото му по закон. Имайки предвид получената от ищеца сума в повече, надвишаваща повече от два пъти исковата претенция, дружеството не дължало плащането й. Без правно значение били обстоятелствата, дали е начислявано трудово възнаграждение за ищеца по ведомост и дали са осчетоводени извършените плащания. Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение можело да бъде доказано с всякакви писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за водене на счетоводство нямало гражданскоправни последици. В този смисъл била и цитирана практика на ВКС.

Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани. Възразява, че по делото се установило, че ищецът е получил за процесните месеци дори повече от дължимото му.

Алтернативно, при уважаване на исковете, прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар на пълномощника му. Предвид частичното прекратяване производството по делото, иска ищецът да му възстанови част от внесените от ответника депозити за експертизи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Като писмено доказателство по делото се представи и прие трудов договор № 00000459/ 17.08.2016 г., сключен между ищеца, като работник, и ответника, като работодател, на основание чл.67 ал.1 т.1, вр. чл.70 от КТ, със срок за изпитване в полза на работодателя. Уговорено е било, ищецът да изпълнява при дружеството длъжността „шофьор товарен автомобил межд.превози“, при основното месечно трудово възнаграждение от 463 лв. и допълнително възнаграждение от 0,6% за трудов стаж и професионален опит, без посочен падеж на плащането. Договорът е подписан от страните по него, като е отразено, че ищецът е постъпил на работа на 18.08.2016 г. Страните по делото не спорят, че този им договор е действал през процесния период месец 10.2017 г. - месец 07.2018 г., като ирелевантни за настоящия правен спор са обстоятелствата дали, кога по-късно и на какво основание същият е бил прекратен. Ето защо, не следва да бъдат обсъждани представените по делото писмени доказателства, касаещи тези обстоятелства, настъпили след посочения период от време. От датата на сключване на трудовия договор са представените по делото служебна бележка с № 350, издадена от ответника за това, че на ищеца на 17.08.2016 г. е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве в предприятието; както и длъжностна характеристика- шофьор на тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона, с която ищецът се е запознал същия ден. Според раздел II т.18, длъжността му е пряко подчинена на управителя, пред когото според раздел II т.21 отчита извършените задачи писмено /устно/ с документи в период от 7 дни след завръщането му. По делото се представиха още - счетоводни справки за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 22.08.2018 г., както и извлечение от банкова сметка ***.08.2016 г. до 31.08.2018 г. Същите са предмет на изследване и на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, като съдът ще ги коментира заедно със заключението й.