Определение № 150 от 06.04.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Сливен, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно наказателно дело № 20252200600757 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII от НПК и на осн. чл. 345, ал. 3 НПК се движи по реда на чл. 313 и сл. НПК

Образувано е по частна жалба от частния тъжител и граждански ищец М. М. М., подадена чрез процесуалния му представител - адв. С. М. М. от АК С. З., против Определение Рег. № 270/18.11.2025г. по НЧХД № 343/2024г. по описа на РС - Нова Загора, с което М. М. М. е осъден да заплати на С. А. Н. сумата от 2 750 лева, представляваща направени по делото разноски за упълномощен защитник.

В частната жалба са изложени съображения, за незаконосъобразност на обжалваното определение, с което РС – Нова Загора се е произнесъл по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК след като е пропуснал да присъди направените по делото разноски с постановената Присъда Рег. № 41/10.11.2025г. по НЧХД № 343/2024г. по описа на РС – Нова Загора.

Тази присъда също е обжалвана и по същата е образувано ВНЧХД № 756/2025 г. на ОС – Сливен, което се разглежда по реда на глава XXI от НПК, образувано по въззивна жалба от частния тъжител и граждански ищец М. М.

М., подадена чрез процесуалния му представител адв. С. М. М. срещу присъдата по делото НЧХД № 343/2024 г. по описа на РС – Нова Загора.

Производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК поначало следва да се инициира едва след влизане в сила на присъдата, когато окончателно са решени въпросите във връзка с „виновността“ на подсъдимите (чл. 189, ал. 3 от НПК). Предвид едновременното образуване на двете производства – ВНЧХД № 756/2025 г. и ВЧНД № 757/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, процесната частна жалба на основание чл. 345, ал.1 от НПК е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

В с.з. повереникът – адв. Св. М. и жалбоподателят - тъжител – М. М.

1 поддържат искане за отмяна на обжалваното определение, предвид неправилното определяне на присъдените разноски.

Защитникът на подсъдимите – адв. М€ З., поддържа внесеното писмено становище по частната жалба, като насотява, че същата е неоснователна и поддържа искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Запознавайки се с материалите по НЧХД № 343/2024 г. по описа на РС – Нова Загора, съдът констатира следното:

С обжалваното определение Рег.№ 270 / 18.11.2025 г. по НЧХД № 343/2025 г., РС – Нова Загора, намерил за основателна подадената от адв. Ж.

З. молба за присъждане на сумата в размер на 2 750 лв., представляващa разноски за възнаграждение на упълномощен защитник- адвокат в НЧХД 343/24год. по описа на НЗРС водено срещу И. С. Н. и С. А. Н. от Р..

Посочил е, че в наказателното производство разноски се присъждат от съответния съд по реда на чл. 189, ал. 1 и сл. от НПК като този въпрос може да бъде решен с присъдата или с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК и на това основание е осъдил тъжителя - М. М. М. да заплати на подс. С.

А. Н. сумата от 2 750 лева.

С присъда рег. № 41/10.11.2025г. по НЧХД № 343/2024г. по описа на РС Нова Загора, подс. И. С. Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за това че на 07.04.2024 г., в гр. Р., общ. Р., на ул. “И. Г.

С.“ № ** е причинил на тъжителя М. М. М. от гр. Р., леки телесни увреждания, изразяващи се в болка и страдание без разстройство на здравето, като съдът оправдал подс. И. Н. по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от НК, за деяние извършено в съучастие със С. А. Н. от гр.Р., и на основание чл. 130, ал.3 от НК, тъй като тъжителя М. М.

М. с ЕГН ********** от гр.Р., ул.“Г. М.“ № *, е отвърнал на дееца със същата такава телесна повреда, съдът го освободил от наказание.

С присъдата подс. С. А. Н. е признат за невиновен за това, че на 07.04.2024г. в гр. Р., общ. Р., на ул. “И. Г. С.“ № **, заедно с И. С. Н., като съизвършител, е причинил на тъжителя М. М. М. с ЕГН ********** от гр. Р., леки телесни увреждания, изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от НК.

С обжалваната присъда съдът е осъдил подсъдимия И. С. Н. да заплати на гражданския ищец М. М. М. с ЕГН **********, сума в размер на 2 000 лева (с равностойност 1 022,58 €), обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от 07.04.2024 г., както и да заплати по бюджетната сметка на районния съд държавна такса в размер на 80 лева (с равностойност 40,90 €), дължима върху уважения размер на гражданския иск, както и 603.04 лева (с равностойност 308,33 евро) за съдебно-медицинска експертиза.

Посочената присъда е била предмет на обжалване по ВНЧХД № 756/2025 г. по описа на ОС – Сливен, приключило с неподлежащо на обжалване решение рег. № 69/03.04.2026 г., с което на основание чл. 334, т. 1, чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съдът е отменил присъда 2 рег. № 41/10.11.2025г. по НЧХД № 343/2024 г. по описа на РС - Нова Загора и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Във връзка с гореизложеното се налага извод, че обжалваното определение Рег. № 270/18.11.2025г. по НЧХД № 343/2024 г. по описа на РС Нова Загора също следва да се отмени, като не се налага обсъждане на доводите в частната жалба, за неправилност на обжалваното определение, без да разрешава спора по същество.

Само за пълнота следва да се посочи, че при новото разглеждане на делото, съдът следва да се съобрази, че на основание чл. 189, ал. 4 НПК, съдът осъжда тъжителя да заплати само разноските, които действително са направен във връзка с обвинението, по което подсъдимият е оправдан. В случая, адвокатското възнаграждение в размер на 2 750 лв., от която сума е била заплатена частично сумата от 750 лв., е договорено за защитата и на двамата подсъдими, единият от които е бил признат за виновен и съдът е следвало да се съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение Рег. № 270/18.11.2025г. по НЧХД № 343/2024г. по описа на РС - Нова Загора, ИЗЦЯЛО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Сливен, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно наказателно дело № 20252200600757 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII от НПК и на осн. чл. 345, ал. 3 НПК се движи по реда на чл. 313 и сл. НПК

Образувано е по частна жалба от частния тъжител и граждански ищец М. М. М., подадена чрез процесуалния му представител - адв. С. М. М. от АК С. З., против Определение Рег. № 270/18.11.2025г. по НЧХД № 343/2024г. по описа на РС - Нова Загора, с което М. М. М. е осъден да заплати на С. А. Н. сумата от 2 750 лева, представляваща направени по делото разноски за упълномощен защитник.

В частната жалба са изложени съображения, за незаконосъобразност на обжалваното определение, с което РС – Нова Загора се е произнесъл по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК след като е пропуснал да присъди направените по делото разноски с постановената Присъда Рег. № 41/10.11.2025г. по НЧХД № 343/2024г. по описа на РС – Нова Загора.

Тази присъда също е обжалвана и по същата е образувано ВНЧХД № 756/2025 г. на ОС – Сливен, което се разглежда по реда на глава XXI от НПК, образувано по въззивна жалба от частния тъжител и граждански ищец М. М.

М., подадена чрез процесуалния му представител адв. С. М. М. срещу присъдата по делото НЧХД № 343/2024 г. по описа на РС – Нова Загора.

Производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК поначало следва да се инициира едва след влизане в сила на присъдата, когато окончателно са решени въпросите във връзка с „виновността“ на подсъдимите (чл. 189, ал. 3 от НПК). Предвид едновременното образуване на двете производства – ВНЧХД № 756/2025 г. и ВЧНД № 757/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, процесната частна жалба на основание чл. 345, ал.1 от НПК е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

В с.з. повереникът – адв. Св. М. и жалбоподателят - тъжител – М. М.

1 поддържат искане за отмяна на обжалваното определение, предвид неправилното определяне на присъдените разноски.

Защитникът на подсъдимите – адв. М€ З., поддържа внесеното писмено становище по частната жалба, като насотява, че същата е неоснователна и поддържа искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Запознавайки се с материалите по НЧХД № 343/2024 г. по описа на РС – Нова Загора, съдът констатира следното:

С обжалваното определение Рег.№ 270 / 18.11.2025 г. по НЧХД № 343/2025 г., РС – Нова Загора, намерил за основателна подадената от адв. Ж.

З. молба за присъждане на сумата в размер на 2 750 лв., представляващa разноски за възнаграждение на упълномощен защитник- адвокат в НЧХД 343/24год. по описа на НЗРС водено срещу И. С. Н. и С. А. Н. от Р..

Посочил е, че в наказателното производство разноски се присъждат от съответния съд по реда на чл. 189, ал. 1 и сл. от НПК като този въпрос може да бъде решен с присъдата или с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК и на това основание е осъдил тъжителя - М. М. М. да заплати на подс. С.

А. Н. сумата от 2 750 лева.