Решение № 1043 от 21.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Ц.ка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20251100501093 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 103584/22.11.2024 г. по описа на ЧСИ С.Я. на Ц. Л. С. и С. С. С., длъжници по изпълнително дело № 2233/2016 г., срещу постановление от 07.11.2024 г. на ЧСИ С.Я., с което се отказва прекратяване на изпълнително дело № 20168440402233 поради настъпила перемпция. Отказът се оспорва като незаконосъобразен.

Поддържа се, че съдебният изпълнител не е искал и не е извършвал надлежни действия по принудителното изпълнение, като жалбоподателите не са получавали съобщения за нови изпълнителни действия от 2016г. до момента, което е опорочило изпълнението, тъй като е препятствало правото им на защита. Считат, че няма извършени надлежно извършени същински изпълнителни действия повече от 2 години, като част от действията са били формално направени след настъпване на законова перемпция, но без да бъдат уведомени жалбоподателите. Сочи се, че прекратяване се дължи, тъй като договорът, по който се събират вземанията съдържа множество неравноправни клаузи, което е в противоречие с практиката на ЕС. Считат, че целият договор е нищожен и не могат да се търсят вземания от него.

Взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД в писменото си възражение излага, че е придобил качеството си на кредитор по правоотношението и надлежно се е конституирало като взискател по изпълнителното производство въз основа на сключен Договор за цесия от 26.03.2019г. с предходния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Счита, че въз основа на материалите по изпълнителното дело депозираната жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, тъй като не са налични сочените от закона необходими предпоставки за прекратяване на делото поради настъпила перемпция, предвид своевременно предприеманите изпълнителни действия. Цитира съдебна практика досежно прекъсване на давността и перемпцията, както и досежно положението на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство. Моли да се отхвърли жалбата, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.Я. излага аргументи за 1 неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, включително представеното копие по изпълнително дело № 20168440402233 по описа на ЧСИ С.Я., намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20168440402233 е образувано по молба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК 831558413 въз основа на издаден изпълнителен лист от 12.11.2015 г. от Софийски районен съд, 88 с-в., по гр. дело № 61586 по описа за 2015 г. срещу длъжниците С. С. В., ЕГН: ****, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. ****, Ц.

Л. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. **** и Б.Я.Б., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. ****.

В молбата за образуване взискателят е възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител. Изискано е налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, възбрани върху недвижими имоти.

В посочения от длъжниците период за твърдяно бездействие, след справка по изпълнително делото се установява, че са извършени следните действия:

С образуване на изпълнителното дело на 29.06.20216 г. са изискани всички справки от НАП, НОИ, от имотния регистър относно притежавани имоти, наложена е възбрана върху посочения в молбата имот, насрочен е опис и оценка.

На длъжниците С. В. и Ц. С. са връчени покани за доброволно изпълнение на 05.07.2016 година.

На 27.07.2016 г. е извършен опис и оценка на имота, в присъствието на длъжниците С. В. и Ц. С..

Установява се, че са изпратени запорни съобщения до работодателят на длъжниците С. В. и Ц. С. – Столичен електротранспорт ЕАД и Дели Кафе ООД – работодател на Б.Б., връчени на 05.07.2016 година, като със съобщение по чл. 508 от ГПК Столичен електротранспорт ЕАД уведомява ЧСИ Я., че ще превежда сумата от по 200 лева за всеки от двамата длъжника, чийто работодател е. Установява се превеждане на удържани суми и от работодателя Дели Кафе ООД в полза на ЧСИ С.Я. по изпълнително дело № 20168440402233. Преводите от двамата работодатели, както и лично от длъжниците са за периода 08.2016 г. – 08.2017 година.

Установява се плащане по изпълнителното дело от длъжника С. В. на 02.09.2016 г. и искане от взискателя за вдигане на наложената възбрана върху имот поради постигнато споразумение с този длъжник.

Установява се, че ЧСИ Я. в периода от 2016 г. до 10.2017 г. периодично е изисквал да се извърши ново проучване на имуществото на длъжниците, регистрираните банкови сметки и сейфове на длъжниците, налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците и налагане на запор върху трудови им възнаграждения; ново проучване на регистрираните трудови договори на длъжниците към НАП и НОИ, актуалното състояние на всички трудови договори на длъжниците, актуално състояние за осигурените лица относно длъжниците.

На 08.04.2019 г. взискателят Райфайзенбанк България ЕАД уведомява ЧСИ Я., че е цедирал вземането си по изпълнителното дело на Еос Матрикс ЕООД, като ЕОС Матрикс ЕООД е конституиран като взискател.

Изискани са нови справки относно трудовите договори на длъжниците, както и банкови сметки, като на 09.07.2019 г. са изпратени запорни съобщение до Ти Би Ай Банк ЕАД, Райфайзенбанк ЕАД и Юробанк АД като трето задължено лице за налагане на запор върху банкови сметки на тримата длъжници, установени от справката на БНБ.

След 11.2019 г. започват месечни плащания от работодателя на длъжника Б.Б..

2

На 25.08.2021 г. от ЧСИ Я. е изпратено напомнително съобщение до „Дели кафе“ ООД във връзка с наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б.Я.Б..

С молба от 06.11.2024 г. длъжниците С. С. С. и Ц. Л. С. са поискали от ЧСИ Я. да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

С постановление от 07.11.2024 г. на ЧСИ Я. искането за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е оставено без уважение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът, намира следните правни изводи:

В чл. 435, ал. 2 ГПК, изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Следователно, подадената жалба е ДОПУСТИМА и Съдът следва да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни факти, при които изпълнителното производство се прекратява и на осъществяването на които се позовават жалбоподателите, които имат и качеството на длъжници по изпълнението.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Целта на закона е да се стимулират взискателите, по чието искане е образуван изпълнителният процес със свои действия да поддържат неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поскал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива.

С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.10 прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Като се отчита разликата между погасителната давност и перемцията съответно като материалноправен и процесуален институт, действията, водещи до прекъсване на давността водят и до прекъсване на периода на бездействие, водещ до перемпцията на изпълнителното 3 дело.

В конкретната хипотеза са приложими и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.

Изпълнително дело № 20168440402233 е образувано срещу трима солидарни длъжници, поради което и за да е налице перемпция по същото е необходимо бездействие на взискателя по отношение и на тримата солидарни длъжници за период от две години.

В конкретния случай, видно от приложеното копие от изпълнителното дело, Съдът намира, че не се установява в посочения от жалбоподателите период – след 2016 г. до дата на искането по чл. 433 от ГПК да има период по-дълъг от 2 години, в който да има бездействие от взискателя.

Установява се, че след изпращане на запорни съобщения до работодателите на длъжниците, в периода до 08.2017 година периодично постъпват по делото плащания от третите задължени лица по реда на чл. 508 от ГПК. Установява се, че на 09.07.2019 г. са наложени нови запори върху банкови сметки на длъжниците, както след това – след 11.2019 г. започват да постъпват нови плащания от третото задължено лице- работодател на единия солидарен длъжника Б.Б..

Не е налице бездействие на взискателя, ако в определен период от време постъпват средства по наложени изпълнителни мерки, както е в периода до 08.2017 година, т.е предприетите изпълнителни действия са ефективни. Както е посочено и в цитираното ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран.

След това - през 07.2019 г. и 07.2021 г. има искания и наложени запори върху банкови сметки на длъжниците, а междувременно и са постъпвлаи средства от наложени изпълнителни запори от работодател на единия длъжник.

Следователно, няма период на бездействие на взискателя (с нарочно изискани изпълнителни действия от ЧСИ или предприети от ЧСИ изпълнителни действия въз основа на овластяването по чл.18 от ЗЧСИ) от повече от две години.