Решение № 2214 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2214 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100507140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца А. Н. И. срещу решение № 6480 от 10.04.2025 г. по гр.д. № 56747/2024 г. по описа на СРС, 174 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от нея против „Вива Кредит“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата над 127,75 лева до пълния предявен размер 135,74 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №5880376/12.12.2022 г. като неоснователен.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, тъй като от доказателствата по делото е установено, че посочения в договора ГПР е различен като действителният му размер надвишава 50%, което прави нищожен целия договор за кредит, поради което потребителят следва да заплати само чистата стойност на договора. Заявява, че ответникът не е доказал правно основание, на което да задължи получената от потребителя сума над чистата стойност по кредита, поради което заплатеното в повече подлежи на връщане. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част, като осъдителният иск се уважи в цялост, както и да му се присъдят разноски за двете производства, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок въззиваемият „Вива Кредит“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба. Не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от 1 въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно в обжалваната част поради следните съображения:

Първоинстанционият съд е бил сезиран с искове по чл. 26, ал. 1 пред. 1 ЗЗД за установяване нищожността на клаузата в договор за потребителски кредит №5880376/12.12.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита и за установяване нищожността на клаузата в същия договор от 12.12.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата 135,74 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №5880376/12.12.2022 г. поради недействителността на същия. С решение №6480 от 10.04.2025 г. съдът е приел, че оспорените клаузи в договора са нищожни и е уважил предявените установителни искове, като решението в тези части е влязло в сила като необжалвано от страните, поради което между страните към настоящия момент е налице сила на пресъдено нещо, че клаузите в сключения договор за паричен заем №5880376/12.12.2022 г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита и на неустойка поради непредставяне на обезпечение по кредита, са нищожни и следователно за заемополучателя не е възникнало валидно задължение да заплаща суми по тази клаузи и всички парични средства, платени за погасяване на тези задължения, са преведени при начална липса на основание. С обжалваното решение съдът е уважил предявения осъдителен иск само за сумата 127,75 лева, като е приел, че само тази сума е заплатена по нищожната клауза в договора от 12.12.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита.

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че по силата на сключен договор за потребителски кредит №№5880376/12.12.2022 г. А. Н. И. е получила от „Вива Кредит“ АД сумата 600,00 лева, със задължение за връщане на седем вноски с краен срок 20.03.2023 г. ведно с уговорената възнаградителна лихва от 40.32% годишно и уговорената в договора „такса за експресно разглеждане“ в размер 127,75 лева.

Не е спорно, че съгласно договора при неизпълнение от страна на заемополучателя на задължението му да представи обезпечение в тридневен срок от усвояване на сумата, той дължи неустойка в размер на 85,19 лева, която сума заедно с дължимата „такса за експресно разглеждане“ се заплащат на равни части към всяка погасителна вноска по кредита.

В исковата молба са изложени твърдения, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посочения в същия ГПР е само като процентна величина без да са описани компонентите включени в него, и по конкретно включена ли е таксата за експресно разглеждане на кредита, в който случай стойността на ГПР би надхвърлила посочения в договора, което противоречи на императивното изискване на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Ищецът е направил нарочно искане, предявявайки установителни искове да бъде провъзгласена нищожността на клаузите, установяващи дължимостта на таксата за експресно разглеждане и на неустойката поради непредставяне на обезпечение. От доказателствата по делото, вкл. заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че А. Н. И. е заплатила по договора сума в общ размер 735,74 лева. Вещото лице след проверка в счетоводството на ответника е констатирало, че със заплатената от ищеца сума са погасени 600,00 лева – главница, 1,99 лева възнаградителна лихва, 127,75 лева – такса за експресно разглеждане и 6,00 лева – такса кандидатстване по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл, при установената нищожност на клаузата за такса 2 експресно разглеждане е налице липса на основание за плащане на сумата 127,75 лева, тъй като същата е отнесена за погасяване на посоченото несъществуващо задължение по недействителната договорна клауза.

От друга страна и във връзка с наведените в жалбата доводи следва да се посочи, че доколкото правоотношението между страните по спора се урежда от норми от императивен порядък, които са установени в публичен (обществен) интерес, то съдът следва служебно да следи валидността на включените в договора клаузи, независимо от наведените от страните възражения. Представеният по делото договор за кредит, е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на закона. Предвид това е необходимо съдът да извърши самостоятелна преценка за валидност на потребителския договор в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотеза, каквато несъмнено е настоящата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма. Установената съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о.на ВКС, решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.). приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като на още по – силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно както за противоречие с добрите нрави на договорните клаузи, така и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

В случая при преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията на закона. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, таксата „експресно разглеждане“ несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, като липсват данни да е било незадължително условие за сключване на сделката, дължи се заедно с погасителната вноска, без заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя. Ето защо, съдът намира, че тази такса е следвало да бъде включена в общия разход по кредита, като в този смисъл е и практиката на Съда на ЕС – Решение от 21.03.2024 г. по дело № С3 714/22, съобразно което Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума (каквато е процесната такса за по-бързо разглеждане на заявлението за отпускане на кредит), попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Разпечатката съдържа 22 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc2f057e-596c-4022-959d-6db9a57c6384