Решение № 6170 от 11.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6170 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100512433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 82906 от 17.10.2024 год. на ЧСИ С.Х. с рег.

№863 на КЧСИ, с район на действие СГС, адрес на кантората: гр. София, ул. *******, подадена от конституирания като длъжник по изпълнителното дело К. П. Я., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. А.Р. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „******* на основание чл.435, ал.3 от ГПК. Обжалва се Постановление за отказ за обезсилване на постановление за възлагане с изх.

№82107/14.10.2024 год. по изп. д. №20238630400905 и самото Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.09.2024 год.

Жалбоподателят въвежда едни и същи основания за нищожност както на Постановлението за отказ за обезсилване на постановление за възлагане на недвижим, така и на самото Постановление за възлагане от 27.09.2024 год. Твърди, че постановените от ЧСИ актове са порочни, нищожни и незаконосъобразни, като излага подробни съображения за това. На първо място, твърди, че нищожността произтича от посочването за собственици в Постановлението за възлагане от 27.09.2024 год. на лица, които не са действителните собственици на имота. Твърди, че именно жалбоподателят е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на проведената публична продан и на обжалваното Постановление за възлагане. На второ място, твърди, че са нарушени процесуалните правила при провеждане на публичната продан. От една страна, твърди, че жалбоподателят, като конституиран впоследствие длъжник, не е надлежно уведомен за 1 насрочената публична продан. От друга страна, твърди, че не му е съобщено заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, с което е възпрепяствана възможността да поиска в законоустановените за това срокове изготвяне на нова оценка от друго вещо лице. На трето място, твърди, че недвижимият имот не е възложен по най – високата продажна цена, което е отделно основание за порочност на процедурата.

Резултатът от допуснатите нарушения е невъзможност жалбоподателят да реализира предоставените му със закона права. Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановление за възлагане по изп. д. №20238630400905.

Становище по депозираната частна жалба подава взискателя по изпълнителното дело К.С.Й., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. И.И.Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* с което оспорва подадената частна жалба. На първо място, твърди, че частната жалба е недопустима, тъй като по реда на ГПК не е предвиден способ, чрез който длъжникът по изпълнителното дело да обжалва отказа за обезсилване на постановление за възлагане. Разпоредбата, на която се позовава длъжникът предвижда такова право за взискателя и е неотносима към организираната от длъжника защита. На второ място, твърди недопустимост на частната жалба и поради обстоятелството, че в процесуалния закон не е уредено такова основание за обжалване на постановлението за възлагане, съгласно чл.435, ал.3 ГПК, в която разпоредба изброяването е изчерпателно.

Евентуалното наличие на такъв порок не се обжалва по реда на чл.435, ал.3 ГПК. На трето място, при приемане на частната жалба за допустима, оспорва основателността на твърденията за нищожност на обжалвания акт, тъй като при правилно приложение на последиците от уважен с влязло в сила решение иск по чл.135 ЗЗД и на правилата за наследяване по българското законодателство, ЧСИ е издал постановлението за възлагане и е посочил действителните собственици на имота. На четвърто място, оспорва твърденията за нарушена процедура, тъй като, от една страна, всички съобщения са редовно изпращани на длъжника, той ги е получавал лично или чрез процесуален представител, и от друга страна, оценката е надлежно съобщена на тогавашния длъжник, който не се е възползвал от възможността да обжалва в 7 – дневен срок. Възражението за липса на възлагане по най – високата продажна цена намира за бланкетно. Моли съда да отхвърли частната жалба.

Претендира разноски.

В срок са депозирани писмени мотиви от страна на ЧСИ с вх.№ 83529 от 22.10.2024 год. на ЧСИ, в които оспорва подадената жалба като неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело №20238630400905 по описа на ЧСИ С.Х. рег. № 863 е образувано по молба на взискателя К.С.Й., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. И.И.Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. ******* въз основа на Изпълнителен лист издаден на 15.04.2016 г., въз основа на влязла в сила Присъда №117/06.04.2015 год. по НОХД 3897/2014 год. по описа на Софийски градски съд, 2

Наказателно отделение , по силата на който Р. П. Я., ЕГН ********** е осъден да заплати на К.С.Й. сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2013 год.

С протокол от дата 29.08.2023 год. е извършен опис на недвижим имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение по изпълнителното дело, собственост на П.Л. Я. и Е.В. Я., в качеството им на наследници на Р.Г.П., спрямо която има влязло в сила решение по уважен Павлов иск, съгласно което е обявен за недействителен сключения договор за дарение от 25.02.2014 год., обективиран в нотариален акт №20 от 25.02.2014 год. на нотариус М.Г., по силата на който е дарен от длъжника по делото Р. П. Я. на Р.Г.П..

Възложен е на Д.Ц. – вещо лице оценител на недвижими имоти по чл.401, ал.1 ЗСВ за съдебния район на СГС, да изготви оценка на пазарната цена на имота. Описът е извършен в присъствието на вещото лице.

На дата 12.09.2023 год. по изпълнителното дело е представена съдебно – техническа експертиза от назначеното вещо лице – Д.Ц., като пазарната стойност на имота е 212 500 лева. Оценката е предявена на 15.09.2023 год., като в седемдневния срок за обжалване такова не е постъпило от страните.

С протокол от 09.10.2023 год. е насрочена публична продан на гореописания недвижим имот за периода от 13.10.2023 год. до 13.11.2023 год. при начална цена, от която да започне наддаването, в размер на 170 000 лева.

С протокол от 01.11.2023 год. насрочената публична продан на недвижимия имот е спряна с оглед справка от регистъра на НБД Население с вх. рег.№76368 от 30.10.2023 год., от която се установява, че длъжникът по делото Р. П. Я. е починал.

От Удостоверение за наследници с изх. №РКС23-УФ01-1340 от 11.12.2023 год., издадено от община Столична е установено, че длъжникът е оставил за свои наследници лицата Х.Р. Я. и Г.Р. Я.а. Х.Р. Я. е направил отказ от наследство съгласно Съдебно удостоверение по гр.д. №60424/2023 год., 83 състав, което е вписано в специалната книга на СРС под №2157/07.11.2023 год. Г.Р. Я.а е направила отказ от наследство съгласно Съдебно удостоверение от 181 състав СРС, което е вписано в специалната книга на СРС под №2155/07.11.2023 год.

Съгласно Удостоверение за родствени връзки с изх. №РКС24-УФ01-172 от 12.02.2024 год., издадено от община Столична, е установено, че длъжникът е оставил за свои наследници от втори ред лицата П.Л. Я. и Б.М. Я.а. П.Л. Я. е направил отказ от наследство съгласно Съдебно удостоверение на СРС под №152 от 22.01.2024 год.

Съгласно Удостоверение за родствени връзки с изх. №РКС24-УФ01-172 от 12.02.2024 год., издадено от община Столична, е установено, че длъжникът е оставил за свои наследници от трети ред лицето К. П. Я..

На дата 12.08.2024 год. по изпълнителното дело е представена актуализация на съдебно – техническата експертиза за имота от назначеното вещо лице – Д.Ц., като пазарната стойност е 250 000 лева.

3

Съгласно Определение №21273 на СРС, 83 състав по гр.д. №12667 на основание чл.67, ал.2 ЗН недвижимият имот, предмет на изпълнение е отделен от имуществото на К.

П. Я..

С протокол от 13.08.2024 год. е насрочена публична продан на имота за периода от 19.08.2024 год. до 19.09.2024 год. На основание чл.485, ал.4 ГПК е определена начална цена на продаваемия недвижим имот в размер на 200 000 лева.

С протокол от 20.09.2024 год. за купувач на имота е обявен Н.М. П. при предложена от него цена в размер на 215 503 лева. Обявеният за купувач е внесъл в срока по чл.496 ГПК изцяло посочената цена по проданта (задатък и довнасяне). С Постановление за възлагане от 27.09.2024 год. имотът е възложен в собственост на купувача.

Депозираната жалба обаче е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е извън предметния обхват на производството по чл. 435 от ГПК.

Същата е обоснована с оплаквания извън основанията за обжалване, предвидени в чл. 435 от ГПК.

Фактическият състав на публичната продан, като част от изпълнителния процес, включва няколко сукцесивно осъществявани елементи – изготвяне от съдебния изпълнител на обявление за проданта на имота по реда на чл. 487 ГПК, подаване на наддавателни предложения по чл. 489 ГПК, обявяване на постъпилите наддавателни предложения със съставяне на протокол от съдебния изпълнител, в който се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отваряме на пликовете /чл. 492 ГПК/, евентуално реализиране на незабавен явен търг, обявяването на купувач, плащането на цената, постановление на съдебен изпълнител за възлагане на имота на обявения за купувач.

Публичната продан приключва с влизане в сила на възлагателното постановление.

След като постановлението влезе в сила, публичната продан може да се оспорва по исков ред /чл. 496, ал. 3 ГПК/. Недействителността на публична продан може да се установява чрез самостоятелен установителен иск, чрез позоваване от ищеца, възражение от ответника в друго производство /т. 3 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС/, а трето лице, което твърди свое право на собственост върху имота- предмет на проданта, разполага с петиторна защита. Тези изводи произтичат пряко от действащата правна уредба, определяща обхвата на защита, даден от законодателя и очертаващ правните последици от проведена публична продан и съответно влязло в сила възлагателно постановление.

Като акт на съдебния изпълнител, постановлението за възлагане подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. Нормата определя активната легитимация и основанията за обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.435 ГПК възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване, от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване действията на съдебния изпълнител. Жалбата е подадена в законния срок, от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен 4 контрол за законосъобразност – арг. от чл. 435, ал. 3 от ГПК. В този смисъл жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за възлагане подлежи на отмяна по жалба от длъжника, ако наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Под ненадлежно извършено наддаване законът има предвид нарушения на самата наддавателна процедура, а не нарушения и действия преди осъществяването на тази процедура. Приема се, че наддаването е извършено надлежно, когато са спазени изискванията на чл. 489 и чл. 490 от ГПК. За да е спазена процедурата по наддаване е достатъчно в определения срок да е постъпило поне едно наддавателно предложение от лице, имащо право да участва в публичната продан с предложена цена не по-малко от обявената продажна цена и внесло задатък. Когато са внесени повече от едно наддавателни предложения, е необходимо имотът да е възложен по най-високата предложена сума.