Решение № 126 от 11.05.2026, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. гр. Димитровград, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101827 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- положителен установителен иск.

В искова молба ищецът П. Г. П. твърди, че неговото дружество „ЕОС“ЕООД е собственик на поземлен имот с площ 2031 кв.м., с идентификатор ***, стар идентификатор №000613, ведно с построените в същия имот ** с оборудването и съоръженията и други постройки Гараж, и две сгради със смесено предназначение. Посочва, че закупил имота от „Траконс Холдинг"АД още през 2001г. от неговата фирма ЕТ и после го прехвърлил през 2009г. на името на неговото търговско дружество посочено по- горе.

Заявява, че преди да го закупи ползвал имота на основание Договор за наем сключен с ,,ФЗС Инженеринг“ЕООД, на което правоприемник бил „Траконс Холдинг"АД. От 1993г., откакто ползвал описания имот, първо на договорно основание, а после като собствен на фирмата, ищецът ползвал и имота съседен на него, а именно: Поземлен имот с площ от 1013 кв.м. с идентификатор *** по КК на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-1838/05.07.2006 г. на ИД на АГКК с трайно предназначение на територията -урбанизирана територия /м."Белия бряг"/. Твърди, че от 1993г. той бил в имота, владеел го без противопоставяне от страна на Холдинга и го ползвал като обслужващ имота на неговата фирма. Преди той да влезе в имота, същия бил паркинг за работещите в холдинга. Имота бил ограден с мрежа, като там ищеца складирал големи вещи. Направил и канал за колите, при нужда на неговите клиенти, които ползват **та да могат да ползват и канала. Направил портал, за който само той имал ключ и при нужда го предоставял на клиентите си. В близост бил входа за **та му. В края на 2014г. направил искане пред нотариус да се снабди с документ за собственост на основание давностно владение, но при снабдяване с документи от Община Димитровград му отказали, като заявили, че имота е общински и по плана от 1951г. попада в частни имоти, частично в терен за озеленяване, видно и от отреждане на 1 имота "за обществен обект, комплекс". Съгласно пар.42 от ЗОС, тази категория имоти преминавали в общинска собственост. Писмото отговор било от м.януари 2015г. Твърди, че от тогава до сега продължил да владее процесния имот, необезпокояван от никого, спокойно и непрекъснато до настоящия момент. Посочва ,че с Решение №54 от заседанието на ИК на ГОНС-Димитровград, проведено на 1.10.1974 г., протокол №11, се дава съгласие терена, предвиден за залесителен пояс по регулационния план на града, който в момента се ползва от ФЗС, както и терена на север от тази площадка, да се отреди за нуждите на ФЗС, като се спазват изискванията на Закона за опазване на обработваемата земя и пасище. На това основание Комисията за земята с Решение №КЗ-1З от 02.08.1975 г. решила да отчужди и предостави този терен от 31300 кв.м. за ползване на ФЗС Димитровград. Поземлена комисия издала Удостоверение на „Траконс Холдинг"АД в уверение на това, че имота от 31300 кв.м., е идентичен със следните имоти по плана на землището на Димитровград, находящи се в местн. „Белия бряг", а именно: 1.Имот от 2.203 дка, шеста категория-имот №000612; 2.Имот от 2.036 дка, шеста категория, съставляващ имот №000613; 3. Имот от 7.697 дка, шеста категория съставляващ имот №000614; 4.Имот от 3.862 дка, шеста категория-имот №000615;

5. Имот от 1.799 дка, шеста категория -имот №000616; 6.Имот от 2.491 дка шеста категория имот №000617; 7.Имот от 2.798 дка шеста категория-имот №000618 и 8.Имот от 4.037 дка шеста категория- имот №000619. Процесния имот не бил описан в акта за държавна собственост, с който били предоставени за ползване на ФЗС, нито в документ на правоприемника „Траконс Холдинг"АД-в ликвидация. От своя страна, последното дружество нямало претенции, разпоредили се били с всички имоти по време на ликвидацията, като всички имоти били вече частни. В този смисъл, очевидно не било изпълнено отреждането което сочи Община Димитровград. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника община Димитровград, че ПИ с площ от 1013 кв.м с идентификатор *** по КК на Димитровград одобрена със Заповед №РД18-38/05.07.2006 г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията - урбанизирана територия /м."Белия бряг"/ е собственост на ищеца, придобит по давностно владение от 1993 г. или от м.януари 2015г. до сега.

Ответникът Община Димитровград депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Посочва, че с направеното искане за придобиване на недвижим имот по давностно владение се засяга разпоредбата на §1, ал.1 от ЗДЗС (или т.нар. мораториум), който осигурявал защита на държавата и общините срещу загубване на тяхното право, в случай че друго лице го придобие по специфичен първичен начин, а именно по давностно владение. С Решение №3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д.№16/2021г. тази разпоредба била обявена за противоконституционна, но решението нямало обратно действие. С обявяването на разпоредбата на §1, ал.1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засягал нейният досегашен ефект. Съгласно чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията, последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението в сила, респективно от деня на обнародването му (обн. ДВ, бр. 18 от 4.03.2022 г.). Конституционният съд изрично отбелязал, че в Конституцията няма забрана материaлния гражданскоправен закон да има обратно действие. Такава забрана изрично била 2 предвидена в разпоредбата на чл.5, ал.3 от Конституцията само за законите, с които се предвижда наказателна отговорност. Според Конституционния съд обаче от основополагащия принцип на правовата държава следвало, че принципът на неретроактивност на правните норми трябва да се прилага във всички случаи, когато новите правни норми засягат права или създават задължения за минало време (Решение № 10 от 2011 г. по к. д. № 6/2011 г.). Дори тогава, когато се приема, че материалният граждански закон по изключение може да има обратна сила, това не следвало да се прилага за основните конституционни права, каквото е правото на собственост (Решение № 12 от 2010 г. по к. д.

№ 15/2010 г.). В този смисъл неоснователни и в противоречие с Решение №3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. №16/2021г. били всички твърдения на ищеца за наличието на изтекла придобивна давност, на която той се позовавал. Дори да се пренебрегнел мораториума и горепосоченото решение на КС, следвало че ищецът не е владял процесния имот необезпокоявано нито преди 2015г., нито след това, тъй като през 2015 г. последният бил актуван с АЧОС № 2137/27.01.2015г. Дори да е текла някаква придобивиа давност, ищецът не успял да придобие имота по този специфичен първичен начин. Съставеният акт за общинска собственост, в качеството си на официален документ, свидетелствал и за обстоятелството, че лицето не е владяло имота необезпокоявано. Посочва, че владението по чл.68 от ЗС се характеризира с два основни признака: обективен — упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен — намерението да се държи вещта като своя.

Със съставянето на АЧОС бил атакуван именно този субективен елемент на владението, тъй като Общината демонстрирала собствеността си, както пред обществеността, така и пред владелеца, което се случило с последвалото вписване на акта. От този момент намерението на владелеца да държи имота „като свой" било подложено на съмнение, защото той вече знаел за наличието на друг легитимен титуляр. Съставянето на АЧОС и последвалото му вписване отричали наличието на необезпокоявано владение и компрометирали субективния елемент на владението. С актуването на имота, Общината публично демонстрирала своята собственическа претенция, което правело намеренията на ищеца да свои имота невалидни или най-малкото — ,,смутени“, което било пречка за придобиването му по давност. С оглед на гореизложеното, моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Решение №54 от заседание на ИК на ГОНС-Димитровград, проведено на 01.10.1974г., протокол №11, дава се съгласие терена, предвиден за залесителен пояс по регулационния план на града, който в момента се ползва от ФЗС, както и терена на север от тази площадка, да се отреди за нуждите на ФЗС, като се спазят изискванията на Закона за опазване на обработваемата земя и пасища.

Според представеното с исковата молба Удостоверение изх.№381/18.09.2001г., издадено от ПК-Димитровград, същото се издава на „Траконс холдинг“АД, в уверение, че имота извън регулация от 31300 кв.м., съгласно акт за държавна собственост 3

№3572/09.03.1994г. е идентичен със следните имоти по плана на землището на Димитровград: 1. Имот от 2,203 дка, шеста категория, в местн.“Белия бряг“, съставляващ имот №000612; 2.Имот от 2,036 дка, шеста категория, в местн.“Белия бряг“, съставляващ имот №000613; 3.Имот от 7,697 дка, шеста категория, в местн.“Белия бряг“, съставляващ имот №000614; 4.Имот от 3,862 дка, шеста категория, в местн.“Белия бряг“, съставляващ имот №000615; 5.Имот от 1,799 дка, шеста категория, в местн.“Белия бряг“, съставляващ имот №000616, 6.Имот от 2,491 дка, шеста категория, в местн.“Белия бряг“, съставляващ имот №000617; 7.Имот от 2,798 дка, шеста категория, в местн.“Белия бряг“, съставляващ имот №000618; 8.Имот от 4,037 дка, шеста категория, в местн.“Белия бряг“, съставляващ имот №000619.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за наем от 28.06.1993г., „ФЗС Инженеринг“ЕООД е отдало под наем на ЕФ“ЕОС-Такси-П.“ собствената си **, намираща се в Димитровград срещу месечен наем от 2000 лева.

Съгласно представения от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №1, томVIII, рег.№8107, дело №607/2001г. на нотариус *** Г.а“Траконс холдинг“АД в ликвидация, продава на ЕТ“ЕОС-Такси-П.“ следния свой собствен на дружеството в ликвидация недвижим имот, а именно: Поземлен имот от 2036 кв.м., находящ се в землището на Димитровград, в местността „Белият бряг“, съставляващ имот №613 по парцеларния план на землището, при граници за имота: имот №000612 друга селищна територия на „Траконс холдинг“АД, имот №000614- друга селищна територия на „Траконс холдинг“АД, имот №000308-населено място на Димитровград, който имот е образуван от имот №000611, ведно с построената в същия имот сграда ** с оборудването и съоръженията и други постройки.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №78, том III, рег.№6458, дело №340/2009г. на нотариус *** Г.а, П. Г. П., като управител на ЕТ“ЕЕОС-Такси-П.-П. П.“ продал на „ЕОС“ЕООД, следния собствен на ЕТ недвижим имот, а именно: Поземлен имот, находящ се в Димитровград, с площ по нотариален акт от 2036 кв.м. и по скица 2031 кв.м., съставляващ съгласно кадастралната карта на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-1838/05.07.2006г. и съгласно скица на имота №5310/23.06.2008г., презаверена към 11.02.2009г. на АГКК, имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на имота: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, със стар идентификатор №000613, и съгласно нотариалния акт, находящ се в местността „Белия бряг“, при съседи на имота: имот №***, имот №***, имот №*** и имот №***, ведно с построените в същия имот съгласно нотариалния акт- ** с оборудването и съоръженията и други постройки, представляващи следните сгради: Гараж със застроена площ от 18 кв.м., съставляващ имот с идентификатор ***; Сграда със смесено предназначение със застроена площ от 18 кв.м., съставляваща имот с идентификатор ***;

Сграда със смесено предназначение със застроена площ от 78 кв.м., съставляваща имот с идентификатор ***, ведно с всички подобрения и приращения в имота.