Решение № 3935 от 08.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3935 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330115879 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

С исковата молба и уточняваща молба от 16.11.2023г. от „АПС Бета България” ЕООД против А. Д. Д. се твърди, че исковете се предявяват във връзка с получено съобщение по ч.гр.дело № 13515 по описа на ПРС за 2023г., с което страната била уведомена за подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК. Твърди се, че на 27.07.2020г. между ответницата и „Сити Кеш“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който била отпусната сума в размер на 1700 лв., която следвало да се върне на 6 бр. вноски, всяка от 519 лв., в срок до 27.01.2021г. Лихвеният процент бил 40.08 %, а ГПР – 47.83 %.

Ответницата не била изпълнила в срок задълженията си по договора, като с договор за цесия от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД прехвърлило вземанията си към длъжника по посочения договор, за което длъжникът бил уведомен с изпращане на съобщение до посочения негов телефонен номер. И до изтичане на крайния срок по договора, задълженията не били изпълнени. Ако се приеме, че връчването на уведомлението не е надлежно се прави искане да се приеме за надлежно връчване това с исковата молба. Поради това е направено искане да се приеме за установено, че А. Д. Д. дължи на ищеца сумата от 1700 лв. главница, 1156.36 лв. неустойка по чл.6.2 от договора за кредит, 257.64 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 27.07.2020г. до 27.01.2021г., 205.90 лв. законна лихва за забава върху главницата за период от 27.01.2021г. до 14.09.2023г., 203.50 лв. неплатени такси, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземанията.

1

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 13515 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 6290 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.09.2023г., с която е разпоредено А. Д. Д. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 1700 лева. – главница, както и сумата от 203.50 лева – неплатени дължими такси;, ведно със сумата от 1156.36 лева - неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит ***/27.07.2020г.; както и сумата от 257.64 лева - дължима се договорна лихва по Договор за потребителски кредит за периода от 27.07.2020г. до 27.01.2021г.; както и сумата от 205.90 лева – дължима се лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 27.01.2021г. до 14.09.2023г.; ведно със законна лихва върху сумите, считано от 18.09.2023 год. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 70.47 лева - държавна такса в производството, както и да заплати сумата от 50 лева - заплатено от заявителя юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представен договор за паричен заем Кредирект № ***, сключен на 27.07.2020г. между „Сити Кеш“ ООД и А. Д. Д., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1700 лв.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“ ООД, в качеството им съответно на цесионер и цедент, цедентът прехвърля и продава вземанията, описани в Приложение № 1.

Представени са Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ в сила от 08.03.2019г., както и Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“ чрез Интернет.

Представена е разписка за сумата от 1700 лв., преведена от „Сити Кеш“ ООД на дата 27.07.2020г. с получател А. Д. Д..

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 13515 по описа на Районен съд Пловдив за 2023г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на цесионер е кредитор на длъжника за вземане по сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на кредитодател и А. Д. Д., в качеството й на кредитополучател договор за паричен заем Кредирект № *** от 27.07.2020г.

Твърди се, че договорът е сключен по електронен път, по силата на Закона за предоставяне 2 на финансови услуги от разстояние, при спазване на изискванията на този закон.

Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според чл.18 от закона за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. Според чл.3 от Закона з а електронния документ и електронния подпис в редакция към датата на сключване на договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Според ал.2 на цитирания законов текст писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява между А.

Д. Д. и „Сити Кеш“ ООД да е сключен договор за паричен заем, при спазване на цитираните изисквания. Представеният по делото договор № *** от 27.07.2020г. не носи подпис на потребител. Не се установяват твърденията по исковата молба, че от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, доколкото по делото са представени единствено цитираният договор и Общи условия. Следователно не може да се приеме, че договорът е сключен при условията на Закона за електронния документ и електронния подпис, или при разпределена от съда доказателствена тежест, съобразно която ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно заемно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и А. Д., това не е сторено. Само на това основание съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Дори и да се приеме, с оглед реалния характер на договора за заем, че между „Сити Кеш“ ООД и А. Д. е сключен цитираният договор, предвид представената разписка от 27.07.2020г. за преведена чрез „Изипей“ АД сума от 1700 лв. с получател А. Д. по договор № ***, то следва да се отбележи, че по делото е представен договор за цесия от 21.07.2022г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД, в качеството на цедент е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД парични вземания по Приложение № 1 към договора. Не е представено обаче Приложение № 1 към договора, така че да се направи извод, че вземанията срещу ответницата по договор за паричен заем № *** от 27.07.2020г. /дори и да се приеме, че такъв договор е сключен/, са предмет на сключения договор за цесия. Освен това, няма доказателства сключването на договора за цесия да е съобщено на ответницата. По делото не е приложено уведомление за цесия, като с доклада по делото съдът е указал на ищцовата страна да докаже уведомяването на длъжника за извършените прехвърляния на вземания, което не е направено. Следователно не се установява уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Не би могло да се приеме и че е налице 3 уведомяване на основание чл.235 ГПК в хода на процеса, с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответната страна, доколкото такова уведомление не се съдържа сред материалите по делото.

Независимо от горното, основателно е и наведеното с възражението по ч.гр.дело № 13515 по описа на ПРС за 2023г. такова за недействителност на договора за кредит, на основание чл.22 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на формирането му – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47.27 %, като се има предвид, че с договора е предвидено задължение за заплащане на неустойка в размер на 1 156.36 лв., при неизпълнение на задължението по чл.6.1. за осигуряване на обезпечение в срок от три дни. Тъй като неустойката не е включена в ГПР, налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. При тези данни на връщане, съобразно чл.23 ЗПК, би подлежала единствено чистата стойност на кредита, като потребителят не следва да дължи лихва или други разходи по кредита. По делото обаче липсват доказателства и относно това дали и какви суми са заплатени от страна на кредитополучателя. Поради изложеното съдът намира, че предявените установителни искове са изцяло неоснователни, тъй като не са доказани и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото, разноски се следват на ответната страна. По делото няма искане за присъждане на разноски, нито доказателства такива да са направени, поради което и не се присъждат.

Поради това съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 81В срещу А. Д. Д., ЕГН ********** от *** искове за приемане за установено, че А. Д. Д. дължи сумата от 1700 лв. главница по договор за паричен заем Кредирект № *** от 27.07.2020г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, както и сумата от 203.50 лева – неплатени дължими такси, сумата от 1156.36 лева - неустойка по чл. 6.2 от договора, сумата от 257.64 лева - дължима се договорна лихва по договора за периода от 27.07.2020г. до 27.01.2021г., сумата от 205.90 лева – дължима се лихва за забава по договора за периода от 27.01.2021г. до 14.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.09.2023 год. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 6290 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.09.2023г. по ч.гр.дело № 13515 по описа на ПРС за 2023г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от 4 връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5