Определение № 823 от 11.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 823 гр. София, 11.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500731 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Л. И. срещу решението, постановено на 21.06.2024г. по гр.д. 512/2019г. по описа на Елинпелинския районен съд, с което е оставено без разглеждане искането й за тълкуване на влязлото в сила Решение № 66/29.06.2020г. по гр.д. 512/2019г. на ЕПРС.

Жалбоподателката счита, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при грубо нарушение на процесуалните правила.

Оспорва извода на районния съд, че решението било „изпълнено" н че диапозитивът му бил ясен, като конкретно посочвал, в кои дни бащата има право на личен контакт е децата. Изтъква, че е пропуснато да се постанови, кога и как майката на децата ще се възползва от правото си на реципрочност при лятната й отпуска и при празниците. Излага съображения, че в решението, чието допълване е поискала, бил определен режимът на лични контакти между бащата и децата, но не и по отношение на майката, на която било предоставено упражняването на родителските права, като не били определени периодите, в които тя има право да бъде с децата, спазвайки принципа на реципрочност. Твърди, че била поставена в трудна житейска ситуация, тъй като срещу нея били образувани съдебни дела във връзка с неспазване на режима на лични отношения на бащата с децата. Заявява, че бащата на децата и служители в редица институции не тълкуват съдебното решение така, както тя го разбира, поради което й се налага да дава обяснения и е подложена на стрес. Поддържа, че този съдебен акт е неясен и двусмислен, което налага необходимостта от тълкуването му. Подчертава, че той „ ..ще се прилага още много години“, с което оспорва мотивите на районния съд, че решението вече било изпълнено, тъй като се изпълнявало в продължение на три години. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на ЕПРС за произнасяне по искането за тълкуване на влязлото в сила Решение № 66/29.06.2020г. по гр.д. 512/2019г. на този съд, тъй като имало спор по тълкуването му.

Срещу жалбата е постъпил отговор от Б. К., който я оспорва и моли съда 1 да потвърди обжалваното решение. Въззиваемият счита, че искането по чл.

251 от ГПК било недопустимо и представлявало злоупотреба с право.

Подчертава, че същото било направено след завеждане от негова страна на гражданско дело по чл. 59, ал. 9 от СК и наказателно дело по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26 от НК. Цитира присъди по три наказателни дела, с които К. И. вече е била осъдена за неизпълнение именно на съдебното решение, чието тълкуване иска. Изразява становище, че искането за тълкуване е отправено единствено с оглед защитата на И. по образуваното срещу нея НЧХД № 894/2023г. на РСИхтиман. Оспорва твърденията на молителката по чл. 251 от ГПК, както и претенциите й за прилагане на принципа на реципрочност. Намира, че по този ред в действителност недопустимо се цели допълване на съдебното решение и заобикаляне на закона, вкл. чрез пререшаване на правния спор. Счита, че диспозитивът на решението е ясен и конкретен, поради което не се нуждае от тълкуване. Споделя мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски.

Съдът намира, че, независимо от наименованието си, въззивната жалба, по която е образувано настоящото производство, по същество представлява частна жалба срещу съдебен акт с характер на определение, с който се оставя без разглеждане искането за допълване на съдебно решение. Същата е подадена от надлежна страна и в указания от ЕПРС срок, поради което е процесуално допустима.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 66/29.06.2020г. по гр.д. 512/2019г. на ЕПРС, е изменен режимът на лични контакти между бащата Б. Б. К. и децата К. Б.а К.а и Р. Б.а К.а. Решението не е обжалвано, но е било потвърдено с Решение № 260152/12.05.2021г. по в.гр.д. на ОС- София, като въз основа на него на 02.06.2021г. е издаден изпълнителен лист на К. за така определения режим.

С определение № 606/04.07.2022г. по гр.д. № 631/2022г. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

На 22.05.2024г. е постъпило „заявление“ от К. И. за тълкуване на влязлото в сила Решение № 66/29.06.2020г. по гр.д. 512/2019г. на ЕПРС, тъй като срещу нея били образувани редица дела във връзка с неизпълнението му.

Постъпил е отговор от Б. К., с който изразява становище, че е неоснователно искането за тълкуване на съдебен акт, който е изпълнява от години.

Към отговора е приложено удостоверение от СИС при РС- Елин Пелин, съгласно което въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 36/2021г., което е било присъединено към изп.д. № 55/2019г. по описа на СИС при ЕПРС с длъжник К. И., а 11.04.2023г. двете дела са прекратени и изпратени на ДСИ при РС- Сандански на основание чл.

427, ал. 1, т. 4 от ГПК.

При тези данни, с обжалваното в настоящото производство решение без номер от 21.906.2024г., първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустимо искането за тълкуване на Решение № 66/29.06.2020г. по гр.д. 512/2019г. на ЕПРС. Изложил е мотиви, че решението е влязло в сила и е изпълнявано многократно въз основа на изпълнителния лист от 02.06.2021г., 2 поради което не отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от ГПК. В последните два абзаца от мотивната част на решението са изложени и съображения по същество.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 251, ал. 1 от ГПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил, а съгласно чл. 251, ал. 2 от ГПК, не може да се иска тълкуване, след като решението е изпълнено.

Въпросът, кога решението следва да се счита за изпълнено по смисъла на тази разпоредба, е обсъждан в правната теория (Сталев Ж., Мингова А, Стамболиев О., Попова В., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, 2020г., десето преработено и допълнено издание, стр.

512), като е прието, че интерес от тълкуване не съществува само когато решението „е изпълнено, и то изцяло“. Изразява се и становище, че конститутивните и установителните съдебни решения подлежат на тълкуване без ограничение във времето. Направен е обобщаващ извод, че разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от ГПК е оправдана само за решения, чийто ефект се изчерпва с изпълнението им, но не следва да се прилага по отношение на осъдителни решения, чието тълкуване може да се окаже необходимо и след изпълнението им, във връзка със зачитане на тяхната сила на присъдено нещо.

В същия смисъл е и съдебната практика (Решение № 1411 от 3.11.2022 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1039/2020 г.), съгласно която „абсолютна процесуална пречка за допустимост на искането за тълкуване на съдебното решение е обстоятелството то да е вече изпълнено /чл. 251, ал. 2 ГПК/ като законодателят има предвид случаите, в които решението е изпълнено изцяло, защото само тогава липсва какъвто и да било правен интерес от тълкуването. Частичното изпълнение на решението не прегражда тълкуването.“.

По- конкретно, именно във връзка с тълкуване на решение за определяне на режим на лични отношения между родители и деца е постановено Определение № 349 от 07.05.2012г. по ч.гр.д. № 257/2012г. ГК, IV Г.О.на ВКС, съгласно което решението относно постановен режим на лични отношения между родител и дете „…не подлежи на еднократно изпълнение, а е такова с продължително изпълнение до навършването на пълнолетие от детето или до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо прекратяването или изменението на постановения от съда режим на лични отношения“.

Изрично е посочено, че установените обстоятелства за предходно изпълнение на решението, вкл. принудително, „…не обуславят извод, че въззивното решение в тази му част е вече изпълнено, по смисъла на чл. 251, ал. 2 от ГПК“.

Процесният казус е именно такъв, поради което така цитираната съдебна практика е пряко относима към него.

В съответствие с горното, настоящият съдебен състав намира, че Решение № 66/29.06.2020г. по гр.д. 512/2019г. на ЕПРС не е изпълнено по смисъла на чл. 251, ал. 2 от ГПК. Фактът, че изпълнението му вече е започнало, както и че решението се е изпълнявало в продължение на три години, не изключва правния интерес от тълкуването му, с оглед правилното му изпълняване в бъдеще.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение с характер на 3 определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на районния съд за произнасяне по същество по молбата за допълване.

Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решението с характер на определение, постановено на 21.06.2024г. по гр.д. 512/2019г. по описа на Елинпелинския районен съд, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането на К. Л. И. за тълкуване на Решение № 66/29.06.2020г., постановено по гр.д. 512/2019г. на Елинпелинския районен съд.

ВРЪЩ А делото на Елинпелинския районен съд за произнасяне с решение по чл. 251 от ГПК по искането на К. Л. И. за тълкуване на Решение № 66/29.06.2020г., постановено по гр.д. 512/2019г. на Елинпелинския районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4