Решение № 1392 от 30.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1392 гр. Бургас, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100501183 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба от „Вип Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК200303210, представлявано от управителя Сотирка Трифонова, заявена чрез процесуалния представител по пълномощие и съдебен адресат адв. Мариана Трифонова от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Сливница № 2А, ет.3 против Решение № 1103/27.05.2022г. по гр.д. № 6906/2021г. по описа на РС-Бургас.

С обжалваното решение са отхвърлени искове на въззивника, както следва:

- за осъждане на „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД, ЕИК 203088185 да заплати на „Вип Мениджмънт“ ЕООД сумата от 6842,10лв. представляваща извършени разходи за поддръжка и управление на комплекс „Съни Хил“ в ж.к. Меден рудник, гр. Бургас, за периода от месец октомври 2018г. до месец март 2019г. вкл., както и сумата от 87,26 лева /осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща общ размер на мораторните лихви върху всяко едно от неизплатените задължения, считано от 11.11.2018г. до 30.04.2019г., като погасени чрез съдебно прихващане със задължението на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД за възстановяване на суми, платени съгласно чл. 14, ал. 6 от договор от 09.09.2008г. за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни хил“ и подлежащи на възстановяване при условията на чл. 14, ал. 7 от договора - дължимите от ищеца 13 месечни вноски за периода от месец декември 2018г. до месец декември 2019г. от по 665 евро без ДДС всяка или общо 20 289,75 лева с ДДС, к а т о претенцията за сборна мораторна лихва за горницата над 87,26лв. до претендираните 1740,93лв., считано от настъпване на падежа на всяка фактура до 1

30.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба - 01. 10.2021г. до окончателното изплащане на задължението е отхвърлена като неоснователна;

- за осъждане на „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД, ЕИК 203088185 да заплати на „Вип Мениджмънт“ ЕООД сумата от 1080лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване поради неправомерно задържан инвентар: сенокосачка /бензин/ голяма, сенокосачка малка ел., резачка бензин, листо събирач, тример бензин, тример ел., храсторез, винтоверт, водоструйка, стълби черни малки -2бр., алуминиева стълба голяма, помпа отводнителна, прахосмукачка, количка стр. материали, гръбна пръскачка, удължител /разклонител/ - 2 бр., мотика, лопата сняг - 5бр., права лопата, крива лопата - 3 бр., кирка, гребло, ръчна ножица за храсти, лозарски ножици, столове - 3бр., климатик, стелаж, бюро, печки /духалки/ - 2 бр., в размер на 120 лева месечно за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2019г. вкл., като погасени чрез съдебно прихващане със задължението на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД за възстановяване на суми, платени съгласно чл. 14, ал. 6 от договор от 09.09.2008г. за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни хил“ и подлежащи на възстановяване при условията на чл.

14, ал. 7 от договора - дължимите от ищеца 13 месечни вноски за периода от месец декември 2018 г. до месец декември 2019г. от по 665 евро без ДДС всяка или общо 20289,75 лева с ДДС, като претенцията за обезщетение горницата над 1080лв. до претендираните 9000лв., ведно с мораторна лихва в размер на 1908,62 лева, за периода от 30.04.2019г. до 30.09.2021г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, е отхвърлена като неоснователна, като на въззивника са възложени сторените от ответната страна съдебни разноски.

Решението се обжалва като неправилно. Сочи се, че съдът неправилно и в нарушение на посоченото в ТР № 2/18.03.2022г. по т.д.№ 2/2020г. на ОСГТК на ВКС е уважил направеното от ответника възражение за прихващане, тъй като то изисква насрещните вземания да са установени по безспорен начин, а в конкретния случай липсва „безспорност“, тъй като „не е налице проведено доказване с влязло в сила решение за признато от съда вземане.“ Твърди, че последното не е налице, тъй като по делото липсва насрещна искова молба от ответника, с която да е предявено насрещното вземане и неговото съществуване да е установено и признато от съда. Счита, че в обжалваното решение липсват мотиви защо съдът приема, че е налице основание да бъде уважено възражението на ответника за прихващане и не е изследван въпроса налице ли е признато от съда насрещно вземане. Навежда, че е сторено своеременно възражение за настъпила погасителна давност на процесното насрещно вземане, тъй като началото на срока за погасяването му е последното извършено от ответното дружество плащане през месец март 2013г., поради което не са налице предпоставките за прихващането му по см.на чл.103, ал.2 ЗЗД, тъй като погасителната давност е настъпила през месец март 2018г.. Твърди, че по делото са събрани доказателства установяващи възникнало валидно изискуемо вземане на въззивника ищец от въззиваемия ответник, по което от страна на последния не се установява изпълнение, както и по отношение предявената претенция за обезщетение по чл.59 ЗЗД като за това твърдение е изложено обобщено виждане на въззивника по отношение събрания 2 доказателстен материал в първоинстанционното производство.

Моли, решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявените претенции да бъдат уважени в пълен размер, като се претендират сторените разноски в двете съдебни инстанции. Не се сочат доказателства. Не са сторени доказателствени искания.

В законния срок от връчване на въззивната жалба от въззиваемото „Съни Хил 2“ ЕАД с ЕИК-203088185 е депозиран писмен отговор чрез пълномощника адв. Диана Илиева от АК-Пловдив, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Посочва се, че съгласно процесуалния закон и цитираното от въззивника ТР № 2/18.03.2022г. по т.д.№ 2/2020г. на ОСГТК на ВКС ответникът разполага както с възможност да предяви с насрещен иск, така и да заяви с възражение за прихващане свое насрещно вземане, като втората възможност е именно в случаите, когато няма влязмо в законна сила съдебно решение относно претендираната сума. Твърди, че са налице всички условия за прихващане на двете насрещни валидни, изискуеми и ликвидни задължения, като това на въззиваемия ответник е доказано по бедспорен начин, не е погасено по давност. В тази връзка е направено подробно изложение на поетите от страните задължения по сключения по между им договор от 09.09.2008г., тяхното поетапно изпълнение, извършените плащания, прекратяването на договора, сторените писмени изявления/от 27.06.2019г. от въззиваемия/ за прихващане. Сочи, че за настъпване на последното не е необходимо съгласието на насрещната страна, стига предпоставките на закона да са налице. Допълва и че съгласие е уговорено между страните по силата на чл.14, ал.7 от подписания по между им договор от 09.09.2008г., поради което последнващото изявление на ищеца, че не е съгласен с прихващането не може да повлияе на ефекта на извършеното такова. Изразява несъгласие с твърдението, че вземането на въззиваемия е погасено по давност, поради което прихващане с него е невъзможно, като посочва, че задължението на ищеца е станало изискуемо считано от месец май 2017г., а не както насрещната страна сочи във въззивната жалба от месец май 2013г., тъй като страните са договорили сумите да бъдат възстановявани от въззивника на инвеститора след въвеждането в експлоатация на блок 5 от комплекса.

Счита за напълно неоснователна претенцията по чл.59 ЗЗД за обезщетение за неправомерно задържан инвентар както поради недоказаност на твърденията за задържане на инвентар, така и по размер. Също е изложен анализ на доказателствата по делото, с които се подкрепят решаващите изводи по фактите и по правото, изложени в обжалвания съдебен акт. Моли, решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. Не са направени доказателствени искания.

По делото е постъпила и въззивна жалба от „Съни Хил 2“ ЕАД с ЕИК203088185, заявена чрез адв. Д. Илиева от ПАК против Решение № 1103/27.05.2022г. по гр.д. № 6906/2021г. по описа на РС-Бургас в частта, с която е отхвърлен като погасен чрез съдебно прихващане искът на „Вип Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК200303210 за заплащане на сумата от 1080лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване поради неправомерно задържан инвентар. Решението се обжалва в посочената част като неправилно, като се моли за отмяна и постановяване на ново, с което претенцията в тази й част да бъде отхвърлена поради неоснователност.

Твърди, че претенцията е изцяло недоказана, доколкото не е било безспорно установено съобразно разпределената доказателствената тежест, че изобщо е било налице задържане на посочените от ищеца вещи от страна на ответника, нито че тези вещи са били собственост на ищеца. Тъй като предмет на претенцията са движими вещи същите не са били индивидуализинари по начин, че да бъде установено, че именно конкретно посочените от ищеца вещи се намират у лице, което няма право на това. Посочва, че събраните по делото гласни доказателства са установили само какво 3 оборудване е използвано и къде е било съхранявано, като не е установено, че вещите предмет на исковата претенция да са задържани от ответника и кога е станало това. На следващо место се посочва, че съгласно типовите договори собственици на обекти в комплекса са заплащали по 0,16лв. на дружеството извършващо поддръжка и управление на комплекса, като част от средствата са отделяни за консумативи, материали и средства, инструменти, боя, крушки и др., които обаче не стават собственост на поддържащата фирма/ищеца/, а са собственост на собствениците на комплекса. Позовава се и на чл.19, ал.2 от сключения между страните договор, съгласно който при прекратяване на договора цялото оборудване в комплекса, свързано с изпълнение на договора остава собственост на възложителя, като изразява несъгласие с тълкуването на съда, че тази клауза касае само оборудването за видеонаблюдение. Допълва, че в тази връзка съдът не е обсъдил възражението на ответника за упражнено право на задържане, като развива тази си теза и в жалбата при условие, че се приеме, че насрещната страна е провела успешно доказване на правото си на собственост върху процесните движими вещи. Счита, че по делото не е проведено глвно и пълно доказване от насрещната страна на претенцията по чл.59 ЗЗД, че с решението неправилно е приложена нормата на чл.162 ГПК, като излага своите подробни съображения и в тази насока.

Моли, за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенциите по чл.59 ЗЗД и акцесорните му такива за мораторна и законна лихва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Не са сторени доказаелствени искания.

По тази жалба в законния срок е постъпил е писмен отговор от „Вип Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК-200303210, заявен чрез процесуалния представител по пълномощие и съдебен адресат адв. М. Трифонова от БАК, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че претенцията по чл.59 ЗЗД/както и акцесорните й такива/ е доказана изцяло по основание и размер, а не само в уважената й част, за което е подадена съответната въззивна жалба против съдебното решение. За това твърдение се позовава на събрани в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства-касови бележки и фактури за закупуване на движимите вещи от ищеца, които след прекратяване на сключения между страните договор, са неправомерно задържани от служител на ответното дружество. В тази връзка е сторено изложение и анализ на посочните писмени и гласни доказателства в отговора.

Моли, да бъде оставено в сила частично първоинстанционното решение като правилно по отношение установеното, че предявеният иск за обезщетение за неправиморно задържан инвентар е основателен, като по отношение неговия размер, който се счита за неправилно определен от съда е депозирана въззивна жалба за уважаване в предявения с исковата молба размер.

Разпечатката съдържа 26 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc2ca592-d942-4444-8556-be5af7b84539