Определение № 26950 от 22.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26950 гр. София, 22.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110155342 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №115685/01.04.2025 г., подадена от ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. М. – процесуален представител на ищцата, с искане за изменение на решение от 31.03.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като се ангажира отговорността на ответника за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС. Сочи се че всеки сключен договор представлявал отделно правоотношение със собствени индивидуални белези, включително дата на сключване и уговорки между страните. Не можела да бъде възприета тезата, че при образуване на едно производство щели да бъдат генерирани по-малко разноски. Ответната страна не била релевирала възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна не е депозирала становище.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от ищеца, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият състав не намира основания да ревизира становището си относно дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца.

Следва да се посочи, че претенцията за присъждане на разноски е оставена без уважение не въз основа на възражение за прекомерност, а поради констатирана от настоящият състав злоупотреба с право от страна на ищеца, за което съдът следи служебно (в този смисъл и Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК). В посочения акт на касационната инстанция е заложена и тезата, която настоящият състав споделя, че претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лв. по иск с цена 119, 34 лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. В случая претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в пъти по-високи от посоченото от касационната инстанция, като в същото време се претендират по спор 1 без фактическа и правна сложност.

Съдът вече е аргументирал, че инициираните съдебни производства не са образувани за удовлетворяване на интереса на ищеца, а с цел генериране на разноски за ищеца. Подобно процесуално поведение от страна на ищеца, посредством формално упражняване на права, настоящият състав приема за злоупотреба с права, а не преследване на легитимна цел - реализиране на неудовлетворен кредиторов интерес.

Настоящият съдебен състав намира, че присъждането на разноските в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство.

Посоченото по – горе, води до превратно упражняване на предоставените процесуални права на пълномощника, като се образуват множество производства срещу един и същи ответник и по всяко от тях се претендира адвокатско възнаграждение за образуване и за водене на дело, и то в размери над минималните.

В съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи.

В този смисъл са Решение № 260287 от 30.09.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 14274/2018 г., определение от 03.10.2024 г. по в.ч.гр.д. №10259/2024 г. на СГС.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №115685/01.04.2025 г., подадена от ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. М. – процесуален представител на ищеца, с искане за изменение на решение от 31.03.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като се ангажира отговорността за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2