Определение № 2653 от 19.12.2019, Окръжен съд - Пловдив

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е №

2653

Гр.Пловдив 19.12.2019г.

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в открито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладвано от председателя в.гр.д. №2149 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№26967/16.09.2019г. депозирана от Д.Я.И. с ЕГН **********,***, чрез назначения му особен представител адв. К.О., със съдебен адрес:***, офис 7 против

Решение №3193 от 26.07.2019г. постановено по гр.д.№11682/2018г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., в частта с която се признава за установено в отношенията между страните, че Д.Я.И. ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски № 114 , мецанин, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №

1277/08.02.2018г. по ч. гр. дело № 2137 по описа на Районен съд-Пловдив за 2018 година, а именно: 641.47 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 07.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 63.89лв. мораторна лихва върху непогасената главница от 08.09.2017г. – 31.01.2018г. С постановеният съдебен акт е осъден Д.Я.И. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* сумата от 407.61 лева разноски, включително по частното дело 2137/18 ПРС, а по сметката на ПРС за депозитите , пропорционално на уважената част от исковете, сумата от

76.08 лева хонорар на вещото лице по счетоводната експертиза.

С разпореждане №7804/17.09.2019г. постановено по в.гр.д.№2149/2019г. по описа на ПОС, предвид обстоятелството, че въззивната жалба е депозирана чрез особения представител, съдът е приел, че следва да бъде определено възнаграждение за особения представител за изготвяне на въззивната жалба и процесуално представителство на жалбоподателя пред въззивната инстанция в размер на 300.00лв, с оглед на което е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, да внесе депозит за особения представител на жалбоподателя в размер на 300лв. В разпореждането изрично са посочени последиците от неизпълнение на дадените указания, а именно обезсилване на първоинстанционния акт и прекратяване на производството по делото.

Препис от разпореждането е връчено надлежно на ищеца, чрез юрисконсулт А. на 02.10.2019г. В определеният законоустановен срок, определеното от съда възнаграждение за особения представител не е внесено.

В изпратената до въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство призовка, последният повторно е уведомен за задължението си да внесе депозит за особения представител. Призовката е получена надлежно от ищеца - въззиваем в настоящото производство чрез юрисконсулт А. на 30.10.2019г., но последният отново не е изпълнил вмененото му задължение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът направи следните правни изводи:

На ответника Д.Я.И. по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител - адв.К.О.. В тази хипотеза на особения представител се дължи възнаграждение за всяка инстанция, с размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските за което се понасят първоначално от ищеца /ТР № 6/2013 г., т. 6/.

Указанията за внасяне на възнаграждението за особен представител следва да бъдат дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съгласно практика на ВКС/ Определение №61/09.03.2018г. на ВКС по гр.д.№148/2018г., първо г.о.; Определение №524/24.07.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№37/2012г., трето г.о. ГК/, разпоредбата е приложима, независимо че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответника не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК. Това е така, защото участието на особен представител в производството е задължително, съответно неучастието му представлява процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Невнасянето на определеното от съда възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. минималният размер на дължимото на адвоката-особен представител възнаграждение в случая възлиза на 300 лв.

Ищецът е бил изрично надлежно уведомен за задължението си за внесе определения депозит за особения представител на жалбоподателя, но въпреки двукратно предоставената му възможност за това при изрично уведомяване и за последиците от неизпълнение на указанията, не е изпълнил задължението си.

Гореизложеното обосновава извода, че производството по делото следва да бъде прекратено, а постановеният от първоинстанциония съд съдебен акт – обезсилен.

Мотивиран от изложеното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №3193 от 26.07.2019г. постановено по гр.д.№11682/2018г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№2149/2019г. по описа на ПОС, осми гр.с. и производството по гр.д.№11682/2018г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: