Определение № 6758 от 17.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6758 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110153507 по описа за 2025 година

Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 391533/28.11.2025г. на СРС, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу А. Г. С. във връзка със Заповед за изпълнение № 5326/20.02.2025г., издадена по ч.гр.д. № 6293/2025г. на СРС.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 и чл. 219 ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г., съдът ОПРЕДЕЛИ: на:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 07 април 2026г.

Час: 11:10

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД чрез юрк. Екатерина Костадинова е предявил срещу ответника А. Г. С. искове с правно основание по 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:

1930,85 евро - главница по Договор за потребителски кредит №

40017968960/12.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.01.2025г.) до окончателното ú изплащане;

263,37 евро - лихва за забава за периода 16.08.2023г.-04.11.2024г.

151,70 евро – лихва за забава за периода 05.11.2024г. – 29.01.2025г.

Предявени са и осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл.

9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца във връзка с Договор за потребителски кредит № 40017968960/12.06.2023г., сумите, за които съдът в заповедното производство е отказал да издаде заповед за изпълнение, както следва:

846,21 евро - възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 40017968960/12.06.2023г.;

753,31 евро – възнаграждение за закупен пакет „Фаст“;

1224,11 евро – възнаграждение за закупен пакет „Флекси“;

Законна лихва върху същите от подаване на заявлението за издаване на 1 заповед за изпълнение (30.01.2025г.) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили Договор за потребителски кредит № 40017968960/12.06.2023г., по силата на който ищецът предоставил ответницата в заем сумата от 3900,00 лева, която следвало да бъде върната за 36 месеца при размер на месечната вноска от 189,49 лева, годишен процент на разходите от 49,00%, годишен лихвен процент от 41,00%, като общото задължение по кредита било 6822,00 лева. Бил избран и закупен пакет от допълнителни услуги на цена от 1560,00 лева /услуга „Фаст“/ и 2535,00 лева /услуга „Флекси“/, който следвало да се изплати на вноски по 113,75 лева всяка. Така общо месечната вноска по договора ставала 368,09 лева месечно. Ответницата се съгласила с всички параметри на отпуснатия му заем и свързаните с това плащания. Заетата сума от 3900,00 лева била преведена по посочена от ответницата сметка. Заемателката погасила само 604,54 лева, а за останалите суми изпаднала в неизпълнение, поради което вземанията по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. Г. С. чрез адв. Мирослав Михайлов – АК-Пловдив, е подала Отговор на исковата молба, вх. № 25888/28.01.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение, че договорът за кредит е нищожен. Потребителката била въведена в заблуждение относно стойността на разходите по него, тъй като възнагражденията за допълнителни услуги не били включени при изчислението на ГПР, а това трябвало да бъде сторено. Стигало се до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПКр, а посоченият в договора ГПР не съответствал на действително прилагания такъв. Сами по себе си и уговорките за предоставяне на услуги „Фаст“ и „Флекси“ били нищожни, тъй като били в нарушение на добрите нрави, в противоречие на чл. 10а, ал. 1 ЗПКр, като чрез тях се заобикаляни изискванията на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Признава, че е заплатила 607,54 лева по договора.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените искове е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, предоставянето на съответната сума на заемателката по уговорения от страните начин и задължаване на ответницата да я върне, както и възникване на задължения за извършване на свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в това число и възникването на задължения за заплащане на лихви и допълнителни възнаграждения. В тежест на ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответницата е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведена в заблуждение. В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, съответно обстоятелства, които го освобождават от него. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че между „Профи Кредит България“ ЕООД като заемодател и А.

Г. С. като заемателка е сключен Договор за потребителски кредит № 40017968960/12.06.2023г. с клаузи и съдържание съобразно представеното към исковата молба копие, че били избрани и закупени пакети от допълнителни услуги на цена от 1560,00 лева /услуга „Фаст“/ и 2535,00 лева /услуга „Флекси“/, които суми следвало да се изплатят на вноски по общо 113,75 лева всяка, като по този начин общо месечната вноска по договора ставала 368,09 лева месечно, че заетата сума от 3900,00 лева е била предоставена на ответницата, като същата изплатила на ищеца във връзка с договора сумата от 604,54 лева.

По доказателствата:

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото това, че между „Профи Кредит България“ ЕООД като заемодател и А. Г. С. като заемателка е сключен Договор за потребителски кредит № 40017968960/12.06.2023г. с клаузи и съдържание съобразно представеното към исковата молба копие, че били избрани и закупени пакети от допълнителни услуги на цена от 1560,00 лева /услуга „Фаст“/ и 2535,00 лева /услуга „Флекси“/, които суми следвало да се изплатят на вноски по общо 113,75 лева всяка, като по този начин общо месечната вноска по договора ставала 368,09 лева месечно, че заетата сума от 3900,00 лева е била предоставена на ответницата, като същата изплатила на ищеца във връзка с договора сумата от 604,54 лева.

П Р И Л А ГА към настоящото дело ч.гр.д. 6293/2025г. на СРС (заповедното производство).

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото 2 задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК/.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните през ССЕВ. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор на исковата молба).

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3