Решение № 1043 от 22.12.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Благоевград, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210102760 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от А. Л. Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес Бл, чрез адвокат Г. Ч. против О административен адрес в гр.

Б, представлявана от К

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Обс административен адрес в гр.

Блпредставлявана от Кмета на Обе А. Л. Г., с ЕГН ********** е собственик на основание изтекла придобивна давност, на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Додобрена със заповед № РД-18-80/26.11.2021 г. на ИД на АК, с площ на имот 418 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи:

***,

***,***,***,***.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че считано от 1994 год., владее следния недвижим имот находящ се в с. Дъбрава, община Благоевград и представляващ: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Дъбрава, община Благоевград, одобрена със заповед № РД18- 80/26,11,2021 г. на ИД на АК, с площ на имот 418 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи: ***,***,***,***,***. Излага се, че имотът е с трайно материализирани граници, ограден е с колове и метална мрежа в продължение на повече от 30 години, и се използва за зелена тревна площ. Сочи се, че за последните 30 години, имотът е владян, стопанисван и обработван от ищцата, като владението й е било постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Твърди се, че през целия този период, ищцата е демонстрирала пред трети лица, владението си и намерението си за своене, като през целия този период не е имала спор с трети лица за процесния имот. Излага се, че всички нейни съседи знаели, че този имот е нейн, като от страна на ответника никога не са предприемани действия, разпоредителни или действия по стопанисването на този имот.

1

Твърди се, че през целия този период повече от 30 години назад във времето, ищцата е придобила описания по горе недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Сочи се, че придобивната давност е способ за придобиване правото на собственост върху вещ чрез фактическото упражняване на това право в продължение на определения от закона срок, като за да настъпят вещноправните последици на придобивната давност, следва да се осъществи сложен фактически състав, като на първо място следва да е упражнено владение от заинтересованото лице. Посочва се, че съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Като в настоящият случай се твърди, че владението на ищцата е било явно и несъмнено, т.е. ищецът като владелец е манифестирала такова поведение, което не оставя никакво съмнение, че същата упражнява фактическата власт върху процесния имот за себе си.

Твърди се, че през месец ноември 2022 год., предприела действия за снабдяването й с документ за собственост по обстоятелствена проверка, като подала документи в община Благоевград, с цел удостоверяване на обстоятелството, че процесния имот не е общинска собственост. Сочи се, че в отговор на подадената от нея молба декларация, община Б издала удостоверение, от което е видно, че за този имот има съставен акт за общинска собственост № 11626/02.12.2022 г. Излага се, че АОС е съставен след депозиране на заявлението на ищцата до община Благоевград.

С Разпореждане № 3767/20.12.2024г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника Община Благоевград е връчено на 06.01.2024 г. чрез Е. С. - деловодител.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 30.01.2025 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло.

Претендират се сторените в производството разноски.

С отговора се оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот.

Твърди се, че Община Б е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал.

2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, а алтернативно се твърди, че Община Б е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с § 7 от ПЗР на ЗМСМА, във вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и във с чл. 6 от ЗС, в първата му редакция/ДВ бр. 92/16.11.1951 г./. Алтернативно също се твърди, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал.

1, т. 7 от ЗОС чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и алтернативно се твърди, че Община Благоевград е собственик на процесния имот на основание чл. 79 от ЗС, въз основа на упражнявано давностно владение.

Излага се, че от представената скица за процесния имот с идентификатор *** по КККР на с. Д става ясно, че същият е с номер по предходен план 000289. Сочи се, че този предходен план е одобрената КВС за землището на с. Дъбрава, в която присъства имот с № 289, отразен като населено място/махала, включващ поземлени имоти с идентификатор *** и процесния с идентификатор *** по сега действащата КККР на с. Д Сочи се, че присъстват и съседните на процесния имоти - имот № 534, отразен като частна собственост и № 535, отразен за друг вид застрояване. Излага се, че от одобрената КВС 2 става ясно, че посочените имоти са в границите на населеното място/махала и от трите имота само имот № 534 е отразен като частна собственост.

Твърди се, че с Нотариален акт № 126, том I, дело №287/1995 г. на нотариус И, ЕТ „Ве признат за собственик на следния недвижим имот: Навес склад със застроена площ от 45 кв.м., ведно с прилежаща земя, представляващ парцел I с площ от 506.83 кв.м., при граници:

С-съществуващ републикански път, ЮГ-земи по параграф 4 от ЗСПЗЗ, И-свободни площи, 3-битова сграда, намиращи се по плана на с. Д.Твърди се, че имотът е закупен от КЗС, като закупеният имот е идентичен на имот № 534 по КВС, поради което е отразен в картата като частен. Твърди се, че по сега действащата КККР на с. Дъбрава имотът е заснет с идентификатор ***, видно от приложената електронна справка от КАИС, като посоченият едноличен търговец е прекратен след смъртта на физическото лице Владимир Гигов и имотът е наследен от ищцата А. Г., която е била негова съпруга и техните деца /видно от приложеното удостоверение за наследници/. Излага се ,че за имота през 2015 г. е одобрен ПУП-ПЗ, като се установява, че коментираният имот с идентификатор *** по действащата КККР на с. Д, с номер по КВС 534, който е съседен на процесния имот с № 289 по КВС от запад, е закупен през 1994 г. от КЗС и понастоящем е собственост на ищцата и нейните деца.

Посочва се, че съгласно Общия устройствен план /видно от приложената схема за одобрен ПУП-ПЗ за имота на ищцата/, посочените имоти попадат в урбанизирана територия в следните зони: - имот № 534 попада в производствена зона, като същият е частна собственост;- имот № 535 попада в зона за обществено обслужване, като в имота се намира сградата на Кметство с. Дъбрава, както и параклис. Твърди се, че процесният имот № 289 попада в зона за обществено обслужване и жилищна зона, като в него са разположени външни тоалетни на кметството.

Сочи се, че имот № 289 е заснет по КККР със Заповед № РД-18-01- 14/18.05.2013 г. на началника на СГКК-Бкато два поземлени имота съответно с идентификатори ***, с площ от 941 кв. м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) и имот с идентификатор 24367.805,2, с площ от 418 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, като видно от приложената скица за процесния имот, че последното изменение на КККР, засягащо имота е от 19.06.2013 г.

Твърди се, че имот с идентификатор № *** по КККР на с. Д одобрени със Заповед № РД-18-01-14/18.05.2013 г. на началника на СГКК-Благоевград, с площ 941 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с адрес: с. Дъ“, при съседи: ***., през 2013г. е придобит в собственост от физически лица и в последствие е предмет на покупко-продажби. Твърди се, че за имота има одобрен ПУП-ПЗ, издадено е разрешение за строеж и е реализирано строителство на жилищна сграда и масивна ограда, разделяща имота от процесния имот с идентификатор ***.

Излага се, че по КККР на с. Д, одобрени със Заповед № РД-18- 80/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, процесният имот е отразен с идентификатор ***, с площ на имота 418 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване - За друг вид обществен обект, комплекс, с адрес: с. Дпредишен идентификатор — няма, номер по предходен план - 000289, при съседи/граници на същия: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.

Посочва се, че съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗОС при влизане в сила на КККР за имотитеобщинска собственост се съставят нови актове, в които имотите се индивидуализират по влязлата в сила КККР, като се твърди, че за процесния имот е съставен Акт за общинска собственост №11626/02.12.2022 г. след влизане в сила на КККР на с. Д, поради което описанието на имота е съобразно отразеното по одобрената КККР.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за общинската 3 собственост /в редакцията до 05.11.1999г./, недвижимите имоти на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен, са общинска собственост. Излага се, че процесният имот е отразен като част от населено място/махала, но не е посочен като частен имот, за разлика от съседния му имот № 534. Посоченото според ответника означава, че след като имотът не е собствен на частни лица, респ. е с неустановен собственик, същият е станал общинска собственост.

Обстоятелството, че процесният имот не е частна собственост според ответника се установява и от описанието на съседите в посочения по-горе Нотариален акт № 126, том I, дело №287/1995 г. на нотариус Ис с предмет имот с № 534 от КВС /съседен от запад на процесния/. Посочва се, че видно от описаните съседни на парцел I /имот с № 534/, че от изток същият граничи със свободни площи.

Тъй като отрицателният факт, че даден имот не е имал друг собственик, според ответника не подлежи на доказване, доколкото на доказване подлежат само положителни факти, то в тежест на този, който оспорва посочените констатации, е да установи, че имотът е имал собственик.

От изложеното се твърди, че поземлен имот с идентификатор *** по сега действащата КККР на с. Д, с площ от 418 кв.м., с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид обществен обект, комплекс, който е част от имот № 289 по КВС, на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./ е станал общинска собственост.

Алтернативно се твърди, че общината е станала собственик на процесния имот на основание чл. 6, предл. 2 от ЗС /първоначална редакция/ във връзка с §7, ал.1, от ПЗР на ЗМСМА /обн. в ДВ бр.77 от 1991г., в сила от 17.09.1991 г./ и § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /обн. ДВбр. 96/05.11.1999 г./.

Във връзка с горното, се посочва, че следва да се има предвид, че с приемането на Конституцията на НРБ от 1947 г. е премахната възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно КНРБ от 1947 г. се посочва, че имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот, били са държавни земи, които са предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица и земи, собственост на кооперациите или на частни физически или юридически лица.