Решение № 27 от 01.03.2023, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Тетевен, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Христова като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20224330100696 по описа за 2022 година

Производство по чл.251 от ГПК.

Депозирана е молба за тълкуване на влязло в сила решение по гр.дело №815/2007г по описа на РС-Тетевен.

Излага се от молителя,че страни по делото, приключило с влязлото в сила Решение, са х и МВР - Областна Дирекция „Пожарна Безопасност и Защита на Населението" - гр.

Ловеч. х е бил актуалният към този момент собственик на процесния имот, придобит на 05.08.2004Г. с Нотариален акт от № 28, том III, per. № 2014, дело № 279/2004 г. на Нотариус с per. № 392 по регистъра на НК, от „ВОИНТЕХ" ЕООД. Поземленият имот по посочената сделка е описан като урегулиран поземлен имот с площ от 863 кв.м., съответстващ на парцел VII от кв.19 по плана на град Тетевен, находящ се на *** в Тетевен, заедно с целия сутеренен и трети етаж от триетажната административна сграда с обща застроена площ от 176 кв.м., работилница и по-ниските три гаражни клетки (югозападните), изградени в същия имот. На стр. 2 от нотариалния акт е посочено, че „върху терена има договорено право на ползване на големите гаражни клетки и първи и втори етажи в полза на МВР със Споразумение № 664/02.07.19932., сключено между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи".

Впоследствие, на 25.11.2016 г. с Нотариален акт № 71, том IV, per. № 3084, дело 383/2016 г. по описа на Нотариус с per. № 305 по регистъра на НК, х продава придобитите от „ВОИНТЕХ" ЕООД имоти на х (по 54 идеална част за всеки от тях). Към датата на този нотариален акт вече е налице одобрена кадастрална карта, в която тези имоти са заснети, както следва: теренът, описан в АДС № 1394/20.11.1998г. като парцел VII от кв.19 по плана 1 на Тетевен, е заснет като поземлен имот с идентификатор ***; сутеренният етаж от административната сграда е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; третият етаж е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.500,764.1.6; разположената в северната част на поземления имот складова база /склад/ - работилница с гаражни клетки, е заснета и нанесена като сграда с идентификатор 72343.500,764.4.

На 21.12.2018 г., с Нотариален акт № 97, том III, per. № 3284, дело № 306/2018 г. по описа на Нотариус с per. № 305 по регистъра на НК, Мх продава на Тх собствената си 1/2 идеална част от придобитите с горепосочения нотариален акт от 25.11.2016 г. имоти, в резултат на което Тх става техен едноличен собственик.

След това, на 05.04.2021 г., с нотариален акт за дарение № 181, том I, per. № 829, дело N 9 74/2021 г. по описа на Нотариус № 305 по регистъра на НК, вписан в СВ - Тетевен с вх.рег.№ 591/05.04.2021 г., акт № 148, том II, дело № 352/2021 г., партидна книга: том 2297, стр. 2298, 42711, 42712, Тх дарява на молителя -М. Д. П. горепосочените имоти.

В следствие на описаните прехвърлителни сделки, молителят се легитимира като едноличен собственик на следните недвижими имоти, находящи се в град Тетевен, община Тетевен, област Ловешка, с административен адрес: ***, а именно:

-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град Тетевен, общи н на Тетевен, Област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-1816 от 06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 20.12.2019 г., с адрес: град Тхх" № 89, с площ от 884 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседни поземлени имоти с идентификатори *** (улица „Иван Вазов"), *** (улица „Мх"), ***, *** и ***, който имот съгласно застроително регулационния план (ЗРП) на гр. Тетевен от 1969 г. и акт за собственост е заснет като УПИ - парцел VII от квартал 19 и е идентичен със същия съгласно Удостоверение с изх. № УТИД04-12-40/1/ от 11.06,2019г. на Кмета на община Тетевен;

-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по действащите КККР на Тетевен, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 20.12.2019 г., находящ се на етаж -1 в общо триетажна масивна сграда, с предназначение на обекта по КККР: жилище, апартамент, със заснета застроена площ от 175 кв.м., брой нива на обекта: 1, който се намира в Сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на обекта по КККР: х, етаж - 1, стар идентификатор: няма, при съседи на обекта по кадастрална схема: на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - имот с идентификатор ***, ведно и със съответната на този обект идеална част от общите части на сградата, които по закон и според обичая се явяват като такива, както и от правото на строеж за същата в описания поземлен имот с идентификатор 72343,500.764;

2

-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по действащите КККР на Тетевен, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 20.12.2019 г., на ходя щ се на етаж 3 в общо триетажна масивна сграда, с предназначение на обекта по КККР: жилище, апартамент, със заснета застроена площ от 161 кв.м., брой нива на обекта: 1, в Сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на обекта по КККР: х, етаж 3, стар идентификатор: ***, при съседи по кадастрална схема: на същия етаж - няма, под обекта - *** и над обекта - няма, ведно и със съответната на този обект идеална част от общите части на сградата, които по закон и според обичая се явяват като такива, както и от правото на строеж за същата в описания поземлен имот с идентификатор ***;

-Складова база, склад, на 1 етаж, с идентификатор *** по действащите КККР на гр. Тетевен, с последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 20.12.2019 г., разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: град х, стар идентификатор няма, номер по предходен план: няма, която складова база съгласно документ за собственост представлява Работилница с гаражни клетки, с обща застроена площ на сградата според заснемането по кадастралната карта и регистри на гр.

Тетевен от 109 кв.м., ведно с правото на строеж за същата в описания поземлен имот с идентификатор ***.

Макар да не е бил страна поделото, което е приключило с Решението, МВР-Областна Дирекция „Пожарна Безопасност и Защита на Населението" - гр. Ловеч твърди, че Решението обвързва и следва да се изпълнява срещу молителя. В момента между него и МВР - Областна Дирекция „Пожарна Безопасност и Защита на Населението" - гр. Ловеч съществува правен спор, по който е постановено Решение № 4/17.01.2022г. по гр.д.№ 353/2021г. по описа на Районен Съд Тетевен, отменено с Решение № 152/26.07.2022г. по в.гр.д.№ 20224300500150 по описа на Окръжен Съд-Ловеч, все още не влязло в сила. По посоченото дело са разгледани негаторен иск по чл. 109 от ЗС и иск за разпределяне ползването на недвижим имот по чл. 32, ал. 2 от ЗС. МВР - Областна Дирекция „Пожарна Безопасност и Защита на Населението" - гр. Ловеч са представили Решението като доказателство за твърдени свои по права за собственост върху поземления имот по посоченото дело от 2021-2022г.

Във връзка с гореизложеното, се явява от една страна правоприемник на х, а от друга страна - заинтересувана страна, по отношение на която Решението намира приложение. Ако Решението е противопоставимо на него, то същото би засегнало законни права и интереси на молителя. Изложеното обосновава правния му интерес от изискване на тълкуване на диспозитива на Решението.

Неяснота в диспозитива:

Диспозитивът на Решението гласи: „признава за установено по отношение на х, че МВР - Областна Дирекция „Пожарна Безопасност и Защита на Населението" - гр. Ловеч е собственик на първи и втори етаж от триетажна административна сграда ..., на три големи гаражни клетки ..., както и на принадлежащите по закон и обичай идеални части от 3 общите части на сградата и терена". Фразата „както и на принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и терена" е неясна, двусмислена и създава правна несигурност. Причините за това са следните:

1. не е ясно по кой закон и обичай следва да се разпределят въпросните идеални части;

2. не е ясно защо P C Тетевен не е определил размера на въпросните идеални части според закона и обичая, които е смятал за приложими;

3. само на база на това съдебно решение МВР - ПБЗН - гр. Ловеч не би могъл да се впише като съсобственик на терена в публичните регистри - имотен регистър, кадастър, местна данъчна служба и други, а ако се впише - това създава правна несигурност за (останалите) собствениците на терена, както и за техните правоприемници, защото те също разполагат с документ за собственост по отношение на целия терен. Не е ясно как тази съсобственост се разпределя между въпросните собственици и МВР - ПБЗН - гр. Ловеч;

4. не е ясно как на база на това решение местната данъчна служба ще изчисли дължимия местен данък за съсобственост за припадащите се идеални части от терена на МВР ПБЗН - гр. Ловеч и на другия съсобственик, ако действително на база на Решението е възникнала съсобственост между тях по отношение на терена. Понастоящем аз заплащам местен данък и такса БТО за целия имот;

5. притежаваните от ответника идеални части от терена биха могли да се установят само със споразумение (спогодба) между страните или чрез допълнителен установителен иск между тях поради неяснотата в Решението;

6. въпросната фраза „както и на принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и терена" представлява техническо копиране на вписване, извършено на ръка на неясно основание, в Акт за държавна собственост № 1394/20.11.1998г., извършено на 27.04.2004г. и гласящо „съгласно т. 6 от споразумение № 664 от 02.07.1993г. между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи към т. 9 се добавя текстът "МВР да ползува първия и втория етаж, три големи гаражни клетки и съответните идеални части от общите части на сградата и терена"";

7. въпросният добавен текст в Акт за държавна собственост № 1394/20.11.1998г. е също изключително неясен по следните причини: първо защото в цитираното в него Споразумение № 664от02.07.1993г. между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи изобщо не се споменава право на ползване на терена; второ защото правопораждащият факт, с който МВР получава правото на ползване върху първи и втори етаж на триетажната сграда и три големи гаражни клетки, е въпросното Споразумение № 664 от 02.07.1993г., а не вписването в АДС № 1394/20.11.1998г., т.е. юридическият факт, който поражда правото на ползване на МВР, е споразумението, а не АДС-то, защото съгласно трайната съдебна практика по чл. 5, ал. 3 от Закона за държавната собственост актът за държавна собственост няма право поражда що действие и с него се констатира само едно съществуващо правно положение, поради 4 което същият би могъл да има само констативен, но не и конститутивен характер, т.е. с отбелязването в АДС № 1394/20.11.1998г. не би могло да се прехвърли в ползване на МВР повече от това, което му е предоставено със Споразумение № 664 от 02.07.1993г.;

8. във вписването в АДС № 1394/20.11.1998г. липсва предлога „на" пред думата „терен"; неслучайно изразът гласи „и съответните идеални части от общите части на сградата и терена": ако се е имало предвид действително МВР да бъде собственик на определени идеални части от терена, то пред думата терен щеше да бъде употребен предлог „на" или „от"; липсата на такъв предлог едноназначно показва, че всъщност МВР няма право върху определени идеални части от поземления имот, а има право да ползва терена в качеството си на суперфициар, т.е. само дотолкова доколкото е необходимо за ползването на притежаваните от него самостоятелни обекти, находящи се в триетажната сграда и дворното място.

Не би могло да се получи отговор на така поставените въпроси от мотивите на PC Тетевен в Решението, тъй като във въпросните мотиви липсва каквото и да е произнасяне по тези въпроси. Съдът е изложил подробно фактическата обстановка, но реално липсва правно тълкувание и аргументация на приетия от него краен извод. Само на стр. 5, предпоследен параграф, се посочва: „или от така нанесените промени в АДС № 1394/20.11.1998г. е видно, че съсобствеността върху сградата и имота се запазва между МВР и „Войнтех" ЕООД съгласно Споразумение № 664/02.07.1993г." Във втория параграф на същата страница, обаче, P C Тетевен установява, че „имотът е включен в капитала на търговско дружество „Войнтех" ЕООД към Министерство на отбраната - клон Плевен, на основание Заповед № ОХ-47/22.01.1999г. на МО." Веднага на следващата страница, съдът заключава „проследявайки хронологията на представените поделото писмени доказателства", че МВР ПБЗН - гр. Ловеч е собственик на горепосочените самостоятелни обекти, „ведно с принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и терена". В заключение, съдът пресъздава по-скоро само хронологически вещно - правната история на сградите и терена, без да тълкува по същество документите и данните за наличие на евентуална конкуренция на права на собственост в тях. Поради това не би могло от мотивите на съда да се прецени как е достигнал до своя краен извод и какво е имал предвид под „принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и терена".