Решение № 73 от 05.08.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Добрич , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Галя Ив. Митева при участието на секретаря Стоянка Ив. Петрова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20213230200555 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С*, район „*”, ж.к. „*”, Бизнес Парк София, сграда*6, с ЕИК *, представлявано чрез пълномощника адв. С.К., срещу Наказателно постановление № *г. на Директора на Регионална дирекция за областите ***** към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което за извършено нарушение по чл. 230 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 230 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Алтернативно се моли, ако съдът намери, че е налице осъществен състав на административно нарушение от жалбоподателя да се намали размера на имуществената санкция.

1

Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят „Т*” ЕАД не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител, но изразява писмено становище по жалбата с искане за оставяне на същата без уважение и за потвърждаване на НП.

Съдът, при извършената проверка и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите, очертани в разпоредбата на чл.

314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна с правен интерес и в преклузивния срок на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима.

Началото на административно-наказателното производство е поставено със съставянето на АУАН № *г. от компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му властнически правомощия със Заповед № 368 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП /л. 24/ и се основава на фактически констатации, обективирани в Констативен протокол № *г. и протоколи за проверка на документи към него с № *, съставени при извършена нарочна проверка по сигнал на потребител /жалба до КЗП-В* за дефектирал мобилен апарат/.

АУАН е съставен в офиса на КЗП в присъствието на упълномощен представител на търговеца, като е и връчен по надлежния ред. Поднадзорното наказателно постановление е издадено от компетентен държавен орган, в кръга на делегираните му със Заповед № 165/18.03.2020 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите властнически правомощия и в законоустановения давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН . Връчено е на жалбоподателя по надлежния ред.

След като подложи на преценка и анализ приложените по делото писмени доказателства, събраните гласни такива в хода на съдебното следствие, доводите и на страните в процеса, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На * г. в търговски обект – магазин „Т*”, находящ се в гр. Д* ул. „,* в 2 който се предлагат за продажба мобилни и стационарни телефонни апарати, телефони и пакетни телекомуникационни услуги, ай ти техника и аксесоари, е извършена проверка от длъжностни лица на КЗП - гр. Добрич в състав: св. М.

С. К. - ст. инспектор в РД-КЗП-Варна и св. Н. П. К. - сътрудник в РД-КЗПВарна. Към момента на проверката обектът е работил и обслужвал клиенти.

Проверката е била инициирана във връзка с постъпила потребителска жалба от М. В. М. от гр. Д* в държавната институция с вх. № * г. относно дефектирал мобилен апарат „XIAOMI Redemi Note 9” с IMEI*, закупен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД на * г.

В хода на проверката били изискани документи, видно от които след закупуването на апарата от купувача, телефонът е постъпвал 4 пъти за ремонт в шестмесечния срок от закупуването му, както следва:

- На 29.09.2020г., с посочен проблем с връзката, върнат на 12.10.2020г., след премахване на допълнително поставен протектор, който пречи на нормалната работа на сензора за близост.

- На 09.11.2020г., с посочен проблем с дисплея, върнат н 18.11.2020г., след обновяване на софтуера.

- На 23.11.2020г., с посочен проблем с дисплея, върнат на 14.12.2020г., след смяна на основна платка /нов IMEI: ****.

- На 22.12.2020г., с посочен проблем с дисплея, върнат на 05.01.2021г., след успешно преминал тест.

Последвало искане от страна на потребителя за замяна на телефона с нов, тъй като не е доволен от констатациите на сервиза.

След проверка на документите и установяване на горните обстоятелства, на основание чл. 193, т. 2 от ЗЗП, с ППД № * г., ст. инспектор М. К. е дала на „* ЕАД задължително предписание, във връзка с чл. 108 от ЗЗП в срок до 27.01.2021 г. да докаже, че липсата на съответствие на мобилен апарат XIAOMI Redemi Note 9 128GB Dual Blue c IMEI * ce дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.

Протоколът бил съставен в присъствието и връчен на А*Д*А* – упълномощено лице на „****” ЕАД.

Въпреки дадените предписания, на ****г. в офис на КЗП-Д*, се е явило упълномощено лице, което обаче не е представило доказателства (сервизни протоколи от независим сервиз), удостоверяващи изпълнението на даденото задължително предписание в срока даден в ППД № *** г., а само предало 3 становище от името на търговеца.

При горните обстоятелства и след като изтекъл срока за изпълнение на задължителните предписания, с писмо изх. № *** г., търговецът или упълномощено лице е поканено да се яви в офис на КЗП - Добрич на ****г. за съставяне на АУАН.

Съобразявайки установените фактически обстоятелства от проверката, св. М. С. К., изпълняваща длъжността „ст. инспектор” в КЗП–РД - Варна приела, че в случая на 28.01.2021 г. жалбоподателят „Т* ЕАД, в качеството си на търговец е осъществил състава на административно нарушение по чл. 230 от Закона за защита на потребителите, тъй като не е изпълнил задължително предписание на контролен орган – КЗП, за отстраняване на несъответствията и нарушения на закона.

АУАН е надлежно връчен на упълномощено лице, а именно на А*Д*А* на **** г.

В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН след съставянето на акта санкционираното дружество не е депозирало писмени възражения във връзка със описаните фактически обстоятелства в АУАН.

Въз основа на АУАН и в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО, приемайки установената с АУАН фактическа обстановка, квалифицирал описаното като нарушение по чл. 230 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл. 230 от ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото и кредитирани от съда писмени доказателства и доказателствени средства и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, както и тези на св.

М . М . . Съдът прие, че по своята същност и насока показанията на горепосочените свидетели се явяват еднопосочни, логични и вътрешно безпротиворечиви, доколкото същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени доказателства. По изложените съображения съдът кредитира изцяло посочените гласни доказателства като правдиви и обективни.

4

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 230 от ЗКП „ За неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл.

215, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.

За да възникне административно-наказателната отговорност на конкретен субект на нарушение по текста на чл. 230 от ЗЗП / по който текст е привлечена отговорността на жалбоподателя/, следва да е налице неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215 от ЗЗП .

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат, че за жалбоподателя е възникнало задължение по смисъла на ч л . 108 от ЗЗП, изразяващо се в задължение да докаже, че липсата на съответствие се в срок до **** г. да докаже, че липсата на съответствие на мобилен апарат XIAOMI Redemi Note 9 128GB Dual Blue c IMEI ****ce дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието .

Задължителното предписание, дадено с ППД № 0121305/14.01.2020 г., е властнически акт и по правната си природа е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. Няма данни и не се твърди този акт да е оспорен, следователно това е вече влязъл в сила индивидуален административен акт, с който се иска и се дължи определено поведение от страна на адресата на акта. Независимо от това, търговецът не се е съобразил с предписаното и него е изпълнил.

Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл.

230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно-наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже: наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство и не следва да се обсъжда в 5 настоящото. В тази насока е и константната съдебна практика.

Относно наведените доводи в жалбата, че в НП не са посочени дата и място на извършване на нарушението, съдът ги намира за необосновани по следните съображения: Видно от съдържанието на НП, респ. и това на АУАН, в документите са описани и двата елемента – местоизвършването на нарушението е посочено - обект – магазин, находящ се в гр. Добрич, с описан конкретен адрес, а като дата на извършване е посочена датата 28.01.2021 г., когато търговецът е изпаднал в забава, тъй като до дадения от КЗП срок 27.01.2021 г., не е изпълнил задължителното предписание на контролния орган.

Ето защо съдът приема, че са изпълнени всички елементи на вмененото с АУАН и НП административно нарушение по текста на чл. 230 от ЗЗП .

Налице е задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215 от ЗЗП . От материалите по делото се установява, че предписанията са останали неизпълнени от страна на дружеството жалбоподател, факт който не се оспорва от страните по делото. Това е довело до нарушаване на разпоредбата на чл. 230 ЗЗП, в каквато насока правилно дружеството е санкционирано.

Предвидената имуществена санкция по чл. 230 от ЗЗП е в размер от 200 до 1 000 лв. Наложената от административно-наказващия орган имуществена санкция е в размер на 1 000 лева. Административно-наказващият орган е определил размера на имуществената санкция в максимума, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на административното 6 наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран търговецът, но с минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.