Решение № 10 от 24.01.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ихтиман, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Надя Н. Борисова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20211840100836 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ №5, представлявано от Н. Ча. и И. Г. изпълнителни директори срещу Община Костенец, адрес: гр. Костенец, ул.

„Иван Вазов" № 2, представлявана от кмета Йордан Ангелов на основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 158.40 лв. – регресно вземане по щета № 470420212113557, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва по основание и размер предявения иск с доводи за недоказаност. Прави възражение за съпричиняване.

В съдебно заседание и депозираните писмени защити всяка от страните поддържа тезата си, развита в исковата молба и отговора на исковата молба, при подробно изложени съображения.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по 1 делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД.

За да възникне регресното право на застрахователя, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:

1.

Съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл. 410 КЗ,

2.

Наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

3.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

Горните предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти.

Да докаже възражението съпричиняване, т.е. че водачът не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да докаже твърдените от него положителни факти, а при установяването на фактическия състав на вземането от ищеца, следва да докаже, че е погасил претендираното вземане.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че за периода 27.09.2020 г. – 26.09.2021 лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“ с рег.

2

СН8884АТ, е застрахован по имуществена застраховка „Каско Стандард“ в ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с полица №

4704201000001092.

През време на действие на договора - на 21.03.2021 г., застрахованият автомобил е увреден вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило при движение в гр. Костенец на ул, „Боровец“ в участъка между газстанция „Кълвача“ и закусвалня Костенец /след пресечката с ул.

„Търговска“/, част от общинската пътна мрежа. Причина за настъпилото ПТП е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, през която автомобилът преминал, вследствие на което била спукана задна дясна гума. За настъпване на пътно транспортното произшествие водачът и собственик на автомобила, подал декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ до ищеца, в която описал подробно механизма на събитието.

След подаване на декларацията ищецът образувал преписка по щета № 470420212113557, изготвени са опис на претенция и доклад по щета, въз основа на които на собственика на увредения автомобил – свид. Г.Г. е изплатена сума в размер на 158,40 лева с преводно нареждане за кредитен превод от 30.03.2021 г.

Предвид изложеното съдът намира за доказана първата материална предпоставка за уважаване на иска.

В производството пред РС-Ихтиман за установяване механизма на ПТП са ангажирани показанията на свидетелите Г.Г., П.Г., както и е изслушана авто–техническа експертиза. Свидетелят Г. е управлявал увредения автомобил и има преки впечателния относно механизма на настъпване на ПТП, като няма причина да се счита за заинтересован от изхода на делото.

Показанията му са логични и последователни, отлично хармонират с останалите събрани по делото доказателства – декларация за настъпване на застрахователно събитие и с показанията на свид. Г.. Кореспондират и със заключението на вещото лице по СТЕ, както и изложеното от вещото лице, при изслушване в съдебно заседание. С оглед на това, при съобразяване изискванията на чл. 172 ГПК, съдът възприема същите за достоверни.

Заключението следва да бъде кредитирано, като логично, мотивирано и безпристрастно изготвено. Ответникът не е ангажирал доказателства по 3 делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от свидетеля показания в частта относно спорните по делото факти. При наличната непротиворечива доказателствена съвкупност следва единствен възможен извод, че механизмът на процесното ПТП е настъпил именно по описания в исковата молба начин. Не се споделят доводите, развити в писмената защита, за възможност за настъпване на увреждането от съприкосновение с бордюр, тъй като са хипотетични и не корелират с доказателствата по делото.

Показанията на свид. Г., свид. Г., карал непосредствено зад свид. Г. и декларацията за застрахователно събитие несъмнено установяват, че автомобилът е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че мястото на произшествието е част от общинската пътна мрежа.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с доклада по делото, съставен по реда на чл. 146 ГПК, да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.

Не са ангажирани доказателства от ответника за осъществяване на някоя от регламентираните в чл. 208, ал. 1 КЗ предпоставки, при наличието на които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи наличието на изключен застрахователен риск, съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, каквито доказателства не е ангажирал по делото.

Районният съд не споделя довода на ответника, че поради липса на протокол за ПТП, фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка. Освен това случаят не е сред лимитативно изброените в чл. 125 ЗДвП хипотези, в които органите на МВР са задължени да посетят мястото на произшествието, от което следва, че липсва и законово основание за съставянето на протокол за ПТП. В същия 4 смисъл е и разпоредбата на чл. 6, т. 4 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, която предвижда, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

Аргументи за липсата на нужда от протокол за ПТП могат да се черпят и от съдебната практика, в която е установено, че обвързващата формална доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с други доказателства, включително чрез служебно назначаване на специализирана авто-техническа експертиза (решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО).

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП републиканските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, които на основание чл. чл. 31 вр. чл. 29 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, като част от общинската пътна мрежа, включително да отстрани процесното препятствие по пътя. Дупката на пътното платно е препятствие на пътя по смисъла на т. 37 § 6 ПЗР на ЗДвП. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционнообезпечителна отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 3, налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато 5 при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.

В настоящия случай се установи, че автомобилът попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което е реализирано ПТП по смисъла на т. 30 от § 6 ПЗР на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на движение на превозното средство, предизвикало повреда на пътното превозно средство – спукана задна дясна дума. Настъпило е на пътен участък, който е стопанисван от ответника. Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 31 вр. чл. 29 ЗП вр. с чл. 167 ЗДвП своевременно да отстрани препятствието по пътя, както и задължението си, регламентирано в чл. 13, ал. 1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, като постави необходимите средства за сигнализиране. Ето защо следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване препятствието на пътя е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД, а не на основание обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл. 50 ЗЗД.

По изложените съображения районният съд счита, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно бездействие на служители на ответника.

Както беше посочено по делото се установи също така, че застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 158.40 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470420212113557по застраховка „Каско Стандарт“. Увреждане на гумите е сред покритите застрахователни рискове, видно от т. IV, I, т. 1 (л. 7) от общите условия.