Определение № 34175 от 16.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34175 гр. София, 16.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20231110142598 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Т. А. срещу А. Н. К. и С. С. С., с която са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на специален автомобил „*******“, с рег. № ******.

В исковата молба се твърди, че Т. А. А., починал на 06.10.2021 г. е бил собственик на специален автомобил марка „******* с рег. № ******, шаси №:

*******0005511***, двигател № ******. Негов единствен наследник по закон бил ищецът - негов баща, поради това, че майката на починалия - М. И. И. е направила отказ от наследство. Ищецът излага твърдения, че около един месец преди смъртта на сина му, ответниците по делото - А. Н. К. и С. С. С., се свързали с починалия относно закупуването на гореописания автомобил, а Т. А. имал желание да продаде автомобила и да закупи нова по-модерна кола за пътна помощ. Ответниците помолили Т. А. да им предаде владението и управлението на автомобила, тъй като не разполагали към този момент със сумата от около 10000 лева, при уговорката когато съберат парите до края на 2021 г. да прехвърлят собствеността при нотариус. Т. А. се съгласил и договорил с тях по този начин, като за целта им предал владението върху моторното превозно средство и дал пълномощно за управление на автомобила на територията на Република България и навсякъде в чужбина. Ищецът твърди, че разбрал от сина си за тези техни уговорки, включително и, че не са платили за моторното превозно средство. Няколко дни след смъртта на сина му, А. Н. К. се обадил по телефона на ищеца с молба да прехвърли собствеността на моторното превозно средство при нотариус. Ищецът твърди, че ответниците се опитали да го излъжат, че няколко дни преди да почине Т. ходил при тях в гр. София и е взел парите за автомобила, тъй като им бил съобщил, че му трябват. Ищецът поискал от тях доказателство, че са дали на сина му сумата от 10000 лева, но такъв не му представили. През 2022 г. и 2023 г. на няколко пъти ищецът се опитал да се свържа с ответниците по делото, които управлявали и владеели процесното МПС, за да го предадат на ищеца, но безуспешно. Към средата на 2022 г. ищецът им изпратил покана чрез ЧСИ М. Ц. с молба да му върнат автомобила. На поканата ответниците му отговорили, че ще го върнат, ако той им заплати сумата от 9500 лева, която твърдели, че са заплатили на Т. преди неговата смърт, както и сумата от 3500 лева за осъществен от тях ремонт на автомобила. Ищецът поддържа, че ответниците не са заплатили твърдяната сума на сина му за автомобила, а ремонтът бил във връзка с нормалното служене с вещта и следвало да остане за тяхна сметка.

Сочи, че ответниците управлявали незаконно и без правно основание автомобила, тъй като със смъртта на сина му, даденото от него пълномощно било отпаднало. При 1 горните съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. С. С., с който оспорва предявения иск. Твърди, че двамата с другия ответник и починалия имали желание автомобилът да бъде прехвърлен от Т. А. на търговско дружество, а не на А. К. и С. С.. С тази цел на 09.09.2021 г. тримата се явили пред нотариус в гр. Пазарджик, с желание да сключат договор за покупко-продажба на автомобила, но на място ответниците били установили, че вместо действителната маса на специалния автомобил от 6500 кг., при регистрацията било вписана маса от 3 500 кг.

С оглед този факт тримата приели, че органите на Министерство на вътрешните работи няма да допуснат вписването на промяната на собствеността, без да бъде приложен сертификат за съответствие. Продавачът заявил, че притежава сертификат за съответствие (т.нар технотест) и ще представи такъв, след което страните щели да довършат сделката. На този ден Т. предоставил пълномощни за управление и прехвърляне на превозното средство в полза на ответниците. Един ден Т. А. посетил А.

К. и С. С. в сервиз в гр. София, ********, не носел сертификата за съответствие, а поискал от тях спешно да му дадат в заем сумата от 4500 лева, която при прехвърлянето на специалния автомобил щели да намалят от задължението на търговското дружество купувач. Поради близките им приятелски отношения ответниците предоставили техни лични 4500 лева, която сума и досега не била върната. От друга страна, след като получили в свое владение специалния автомобил, А. К. и С. С. извършили належащ ремонт на вещта, тъй като констатирали, че автомобилът не работи добре - разходът на гориво бил висок, имал и висок разход на масло, като двигателят имал нужда от спешен ремонт, в противен случай са били налице предпоставки за цялостна увреда на вещта и опасност от пътно - транспортно произшествие. Ответниците твърдят, че са поправили изцяло двигателя, били сменени ангренажния комплект, обтегачи и бионни лагери, нафтова помпа, извършили шлайфане на глава и ремонт на дюзите, както били подменени и шестте гуми на автомобила, на обща стойност от 3500 лева, изцяло заплатена то тях и невъзстановена от Т.. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК и въз основа на доводите в отговора С. С. предявява срещу А. Т. А. при условията на евентуалност насрещни искове за сумата от 2250 лева, представляваща половината от дадения заем на Т. А. в размер на 4500 лева, и за сумата от 1750 лева, представляваща ½ от стойността на извършения ремонт на вещта.

При условия на евентуалност, в случай, че съдът не установи наличие на даден заем на Т. А., предявява осъдителен иск за сумата от 2250 лева, като получени без основание от сина на ищеца. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. К., с който оспорва предявения иск по идентични доводи с тези на ответника С. С.. В допълнение твърди, че в деня, в който Т. им предоставил пълномощното, „Ню вижън солюшънс“ ООД превело по банкова сметка на И. И. Д. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД сума в размер на 5000 лева. Преводът бил осъществен по указание на собственика на специалния автомобил, като изрично в преводното нареждане било посочено основание „покупка Ивеко“. Твърди че починалият е възложил на Илиана Донгова получаване по личната й банкова сметка на средствата, с оглед на който факт връщането на сумата се дължи от наследника на Т. А.. След плащането на сумата от 5000 лева ответниците очаквали да получат сертификата за съответствие. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК и въз основа на доводите в отговора А. К. предявява срещу А. Т. А. насрещен иск и претендира осъждането на А. А. да заплати на А. К. сумата от 5000 лева, предадена на Т. А. без основание, представляваща авансово заплатена от последния сума по договор за продажба на специален автомобил „*******“, с рег. № ********. Предявява при условията на евентуалност, ако съдът приеме за основателна претенцията на ищца А.ов насрещни искове за сумата от 2250 2 лева, представляваща половината от дадения заем на Т. А. в размер на 4500 лева, и за сумата от 1750 лева, представляваща ½ от стойността на извършения ремонт на вещта.

При условия на евентуалност, в случай, че съдът не установи наличие на даден заем на Т. А., предявява осъдителен иск за сумата от 2250 лева, като получени без основание от сина на ищеца. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещните искови молби от първоначалния ищец А. Т. А.. Не оспорва обстоятелството, че И. Д. е получила по личната си банкова сметка сумата от 5000 лева, представляваща ½ от продажната цена на специален автомобил ********* с рег.

********* КТ. Твърди, че за останалата част от продажната цена на автомобила в размер на 5000 лева е подписан Договор за паричен заем от 09.09.2021 г. между починалия му син, Т. А. А. и А. Н. К.. Поддържа, че преведените 5000 лева счита за наем, който А. Н. К. и С. С. С. са заплатили за използване на автомобила за три години. Оспорва обстоятелството, че А. Н. К. и С. С. С. са предоставили сумата от 5000 лева на сина му преди той да почине, и твърди, че целенасочено същите твърдят в отговора на първоначалната искова молба, че са предали на Т. А. сума в размер на 4500 лева, а не дължимата от тях сума в размер на 5000 лева, за да избегнат недопустимостта на свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Оспорва твърденията на А. Н. К. и С. С. С., че следва да им възстанови средствата за направените ремонти и поддържа, че извършените ремонти дейности са вследствие на обикновеното служене с вещта и са изцяло за тяхна сметка. Същевременно твърди, че при предаването на моторното превозно средство те са били напълно наясно с техническото състояние на автомобила. Излага доводи, че А. Н. К. и С. С. С. повече от 3 години използват без основание автомобила за търговска дейност и не заплащат наем. Предвид това, счита, че не дължи възстановяване на парични средства за обикновени ремонти на вещта. Поради изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прихващане на евентуално дължимата сума на А. К. в размер на 5000 лева, със сумата от 5000 лева, дължима по договор за паричен заем между Т. А. и А. К..

Съдът намира, че предявеният от А. Н. К. иск за заплащане на сумата от 5000 лв. дали е предявен при условията на евентуалност, респективно ако е така да посочи поредността на предявените насрещни претенции, за което на ищеца К. следва да бъдат дадени указания с настоящото определение, на за процесуално икономия съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, и насрещни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 61, ал. 2 ЗЗД и насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, а в условията на евентуалност – и насрещни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Ответникът по насрещния иск по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД прави възражение за прихващане с правна квалификация чл. 103 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1) че ищецът А. А. е собственик на специален автомобил „*******“, с рег. № ******** по силата на наследствено правоприемство от сина си Т. А. А., починал на 06.10.2021 г.; 2) че ответниците упражняват фактическа власт върху автомобила; 3) ч е И. Д. е получила по личната си банкова сметка сумата от 5000 лева, представляваща ½ от продажната цена на специален автомобил ********* с рег. ********* КТ.

3

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По първоначалния иск с правна квалификация чл. 108 ЗС: в тежест на ищеца е да установяват при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1/. че е собственик на специален автомобил „*******“, с рег. № ******** по силата на наследствено правоприемство от сина си Т. А. А.; 2./ че ответниците държат автомобила.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че държат автомобила на конкретно правно основание.

По насрещните искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД: в тежест на ищците е да установят, че между тях и Т. А. А. е сключен договор за заем, по силата на който те са му предоставили в заем сумата от 4500 лева.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.

По насрещните искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищците е да установят, че са предали на Т. А. А. сумата от 4500 лева.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правно основание за задържане на получената сума.