Определение № 442 от 05.11.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Враца, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600628 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от адв. М. Х. от САК, защитник на подс. Б. С. К. от гр.Пловдив срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 24.09.2025г. по НОХД № 381/2025г. по описа на Районен съд - Враца, с което исканията на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемия, са оставени без уважение.

В частната жалба, се сочи, че атакуваното протоколно определение на РС – Враца, в частта касаеща въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че прокуратурата не е изпълнила своето задължение да формулира точно и ясно обвинителната си теза, тъй като от обвинителния акт не става ясно кои са конкретните факти, обуславящи съставомерността на деянието по чл.195, ал.1, т.5 от НК, за което на К. е повдигнато обвинение. Прави се оплакване, че не са описани фактите по предварително взимане на решение и за разпределение на ролите при извършване на престъплението, както и липсва фактология, обосноваваща прилагане института на обикновеното съучастие. Счита се, че нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като е засегнато правото на защита на обвиняемия до степен на невъзможност същото да бъде ефективно упражнено, поради неяснота на обвинението.

В обобщение се моли съдът да отмени атакуваното протоколно определение и 1 делото да бъде върнато на РП – Враца за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия К..

Възражения против подадената частна жалба не са постъпили.

Въззивната частна жалба е депозирана в установения в закона преклузивен 7 дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима.

Врачанският окръжен съд, като обсъди направените с частната жалба оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери същите за неоснователни по следните съображения:

Производството по НОХД № 381/2025г. по описа на Районен съд - Враца е образувано по внесен обвинителен акт от РП – Враца против И. С. К. с ЕГН **********, живущ в гр.София и Б. С. К. с ЕГН **********, живущ в гр. Пловдив за това, че на 24.03.2023г. около 10.00ч. в гр. Враца, област Враца от магазин "Била", находящ се на ***, след предварително сговаряне, като съизвършители са отнели чужди движими вещи, а именно 15 бр. дамски тримери, марка "Браун FG11" на обща стойност 899.85 лв.; 8 бр. мъжки тримери, марка "Браун FT100" на обща стойност 479.92 лв.; 15 бр. тримери за цяло тяло, марка "Браун T/FULL" на обща стойност 1124.85 лв.; 14 бр. хибридни уреди за тяло, марка "Браун" на обща стойнсот 1399.86 лв.; 6 бр. ел.четки за зъби, марка "ORAL B" на обща стойност 452.94 лв. или вещи на обща стойност 4357.42 лв. от владението на собственика им "Билла България" ЕООД гр.София, без съгласието на лицето, с представителна власт – управителя Ц. С. К., с намерение противозаконно да ги присвоят и случаят не е маловажен - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 за подсъдимия К., а за подс. И. К., който е извършил кражбата при условията на опасен рецедив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК.

В проведено на 24.09.2025г. разпоредително заседание по НОХД № 381/2025г. по описа на РС - Враца, съдът по наведени идентични с частната жалба възражения от защитника на подсъдимия К., адв. Х., свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия и искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, е констатирал, че в хода на досъдебното производство и при съставяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и е насрочил делото за разглеждане по общия ред. Първоинстанционният съд при постановяване на атакуваното протоколно определение е преценил, че в хода на досъдебното 2 производство не са констатирани допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Счел е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, държавното обвинение е посочило по кое време възприема от доказателствената съвкупност, че двамата подсъдими са се сговорили за извършване на престъпната деятелност, предмет на обвинението, каква точно уговорка са направили и как са разпределили ролите си в изпълнителното деяние. Приел е още, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са прецизно описани всяко едно от действията извършени както подс. К., така и от подс. К., по отношение на соченото от прокуратурата противозаконно отнемане на вещите, предмет на обвинението. Районният съд е възприел в мотивите си, че дали описаното в обвинителния акт е доказателствено подкрепено е въпрос по същество, по който съда ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на адв. М. Х. от САК, защитник на подс. Б. С. К. от гр.Пловдив за връщане на делото на РП - Враца, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правото на защита на някой от подсъдимите. Релевираното възражение за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на конкретните факти, обуславящи съставомерността на деянието по чл.195, ал.1, т.5 от НК, за което на К. е повдигнато обвинение, както и че не са описани фактите по предварително взимане на решение и за разпределение на ролите при извършване на престъплението, както и липсва фактология, обосноваваща прилагане института на обикновеното съучастие, съдът намира за неоснователно. В обстоятелствената част на обвинителния акт компетентната прокуратура е посочила ясно, точно и категорично всички установени от нея факти и обстоятелства, които тя намира за относими към предмета на разследване и е направила правната им оценка, включително и чрез правна квалификация на инкриминираното деяние като конкретно по вид престъпление. В частност, прокуратурата е описала в обстоятелствената част на обвинителния акт всички действия на подсъдимите, които тя намира за съответстващи, според изискванията на закона, на изпълнителното деяние на престъплението, за което подсъдимите са обвинени. Същите факти и обстоятелства, включително за възникналия между тях предварителен сговор, разпределение на ролите им и относно изпълнителното деяние, са преповторени и в диспозитива на обвинителния акт, където достатъчно подробно и ясно е посочено не само престъплението, за което са обвинени подсъдимите, но и фактите и обстоятелствата, на които се гради това обвинение.

3

Следователно, не може да се твърди, че е налице неясно обвинение, което евентуално би затруднило правото на защита на някоя от страните в процеса, доколкото от обвинителния акт е напълно ясно какви са фактическите твърдения на прокуратурата и каква е тяхната правна оценка.

Дали посочените в обвинителния акт факти и обстоятелства са правилно установени и дали са относими към дадената от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние е въпрос по същество, който се решава от съда с окончателния му съдебен акт, тъй като на този етап от наказателното производство единствено прокуратурата има правомощието да преценява въз основа на какви факти какво обвинение да повдигне на конкретно лице (с всички произтичащи от това за лицето или за прокуратурата последици). В конкретния случай, прокуратурата очевидно е преценила, че установените от нея факти и обстоятелства, включително действията и поведението на подсъдимите, следва да се квалифицират като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 за подсъдимия К., а за подс. И.

К., който е извършил кражбата при условията на опасен рецедив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК. Дали тази правна квалификация е правилна, дали посочените в обвинителния акт факти и обстоятелства действително са се осъществили, както и дали описаните действия на подсъдимите като цяло са били насочени към постигане на твърдяната от прокуратурата противоправна цел и са имали обективна и субективна връзка помежду си, са въпроси, на които съдът следва да даде отговори в окончателния си акт в хипотезата на чл. 301 от НПК.

С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че при изготвяне на обвинителния акт, както и в хода на досъдебното производство, не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Б. К.. Това обосновава изводът, че правилно първостепенния съд е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия К. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което от своя страна налага потвърждаване на посоченото протоколно определение и връщане на делото на Районен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 24.09.2025г. по НОХД № 381/2025г. по описа на Районен съд - Враца, в частта му, с която е оставено без уважение искането на адв. М. Х. от САК, защитник на подсъдимия Б. С. К. за прекратяване на съдебното производство и връщане на 4 делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Районен съд съдопроизводствените действия по делото.

–

Враца за продължаване на

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Враца, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600628 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от адв. М. Х. от САК, защитник на подс. Б. С. К. от гр.Пловдив срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 24.09.2025г. по НОХД № 381/2025г. по описа на Районен съд - Враца, с което исканията на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемия, са оставени без уважение.

В частната жалба, се сочи, че атакуваното протоколно определение на РС – Враца, в частта касаеща въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че прокуратурата не е изпълнила своето задължение да формулира точно и ясно обвинителната си теза, тъй като от обвинителния акт не става ясно кои са конкретните факти, обуславящи съставомерността на деянието по чл.195, ал.1, т.5 от НК, за което на К. е повдигнато обвинение. Прави се оплакване, че не са описани фактите по предварително взимане на решение и за разпределение на ролите при извършване на престъплението, както и липсва фактология, обосноваваща прилагане института на обикновеното съучастие. Счита се, че нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като е засегнато правото на защита на обвиняемия до степен на невъзможност същото да бъде ефективно упражнено, поради неяснота на обвинението.