Решение № 558 от 04.11.2019, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е Н И Е

№

04.11.2019 година, град Свиленград

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІV състав, на 29.10.2019 година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

Секретар: Ренета

Иванова като разгледа докладваното от Съдията Стамболиева гражданско дело № 786 по описа на

Районен съд - Свиленград за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за

Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава.

Производството по делото е образувано по Искова молба Т.М.Д. с ЕГН **********

***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.С., против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН) при МВР със седалище и адрес на управление: град София, ул.„Пиротска” № 171а, със съдебен адрес:***.

Ищецът Т.М.Д. твърди в Исковата си молба, че работел в системата на МВР като Пожарникар и Командир на екип в Участък „ПБЗН” (УПБЗН) на Районна служба „ПБЗН” (РСПБЗН) – Свиленград и в РСПБЗН – Свиленград при ответната Дирекция при МВР за времето от 15.07.2016 година до 14.07.2019 година, включително. През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от по 24 часа поради естеството на работата съгласно месечни графици при сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Твърди, че през същия период бил положил общо 1 400 часа нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлизал на 1 600 часа дневен труд. Сочи, че такова преизчисляване не било направено от работодателя – ответник в настоящото производство (ГДПБЗН). Твърди, че не му били заплатени 200 часа положен извънреден труд, така че дължимото му се допълнително възнаграждение било в размер на 1 150 лв. Поради изложеното би налице правен интерес от образуване на настоящото дело. Сочи се, че работодателят – ответник дължал и лихва за забава върху дължимите суми (неплатеното задължение) от момента, в който са станали изискуеми, т.е. от първото число на месеца, следващ месеца на дължимо плащане до датата на предявяване на иска. Направен е и разбор на нормативната уредба, действаща във времето, с който ищецът подкрепя тезата си за основателност на исковете. В съответствие с чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена и банковата сметка, по която ищецът желае да му бъдат приведени присъдените суми.

Поради това моли Съда да бъде постановено Решение, с което ответникът ГДПБЗП - МВР да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 200 часа за периода от 15.07.2016 година до 14.07.2019 година, включително, в общ размер на 1 150 лв.

(главница), получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2019 година (датата на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград) до окончателното изплащане на вземането и лихва за забава в общ размер на 115 лв., начислена върху главницата, считано от първото число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 14.07.2019 година, включително.

Претендират се и разноските по делото. Представен е Списък на разноските.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил

Отговор на исковата молба от ответника чрез Старши юрисконсулт С.С.. Намира предявените искове за неоснователни и недоказани, тъй като положеният нощен труд бил в рамките на регламентираната 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година на Министъра на МВР по 0.25 лв. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено. Счита, че посочената в Исковата молба Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на която се позовавал ищеца, се прилагала единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Сочи се, че статутът на ищеца като служител на МВР се определял от ЗМВР, който бил специален по отношение на Кодекса на труда (КТ), поради което следвало да се отчете специалната уредба в ЗМВР – чл. 187, ал. 3, която разпоредба допускала полагане на нощен труд като работните часове да не надвишавали средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. допускало се нощният труд да е до 8 часа за разлика от КТ, който допускал нощен труд 7 часа. Т.е. извършеното преизчисляване на часовете нощен труд към дневен с коефициента, посочен от ищеца, означавало с неприложим към материята подзаконов нормативен акт да се дерогира действието на законовата норма – в случая на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Сочи, че при трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните следвало да бъдат умножени по коефициент 1, поради което не се явявали допълнителни часове за заплащане. По отношение на претенцията за лихва се сочи, че поради акцесорния й характер е в пряка зависимост от дължимостта на главницата – поради недължимост на главното вземане акцесорната претенция се явявала неоснователна. Поради изложеното, ответникът моли Съда да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. От Съда се иска да не уважава претенцията на ищеца за присъждане на разноски, тъй като липсвали доказателства за ползвана правна помощ. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че бъдат представени доказателства за заплатен такъв.

В съдебно заседание, проведено на 29.10.2019 година, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като размерът на иска по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е увеличен от 1 150 лв. на 1 308.90 лв., а размерът на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница е увеличен от 115 лв. на 180.19 лв.

Процесуалните представители на страните представят съответно Писмена защита и Писмени бележки, в които излагат подробни съображения за доказване на основателността на поддържаната от всеки от тях теза.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника ГДПБЗН - МВР като Командир на екип в УПБЗН на РСПБЗН – Свиленград за исковия период от 15.07.2016 година до 14.07.2019 година, включително.

За изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..

В

Заключението на Съдебно–счетоводната експертиза е отразено, че вещото лице Б. е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни по Служебна бележка,

Платежни бележки, Протоколи за отчитане на отработено време, Графици и др. документи, които се намират в кориците на делото и са приети като доказателства и такива, които е намерил при посещението си в ответната Дирекция, както и въз основа на нормативните актове. Вещото лице е изготвило Заключението си в два варианта. При първия вариант сочи, че ако приложимият коефициент е 1 при превръщане на нощен труд в дневен, то не следва да се извършват никакви изчисления и крайният резултат е 0 лв. за доплащане. При втория вариант вещото лице прави изчисленията си като прилага коефициент 1.143 и в тази връзка е констатирало, че през процесния период не се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито един час, както и че на ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. Въз основа на тези данни вещото лице Б. сочи, че за периода от 15.07.2016 година до 14.07.2019 година, включително, ищецът бил отработил 171 нощни смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при коефициент 1.143 допълнителните часове положен труд са в размер на 195.62 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлиза на 1 308.90 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 14.07.2019 година, включително – на общо 180.19 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното Заключение. Същото бе прието без възражения от страните.

При така установената фактическа обстановка,

Съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при ответника за исковия период.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на Закона за държавния служител по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 часа – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014 година до

01.04.2015 година действа

Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година (ДВ, брой 69 от

19.08.2014 година, в сила от 19.08.2014 година, отм., ДВ, брой 40 от

02.06.2015 година, в сила от 01.04.2015 година). От

01.04.2015 година до 29.07.2016 година действа

Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 година на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 година, обн. в ДВ, брой 59 от

29.07.2016 година. От

02.08.2016 година и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (обн., ДВ, брой 60 от 02.08.2016 година, в сила от

02.08.2016 година). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите Наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. В следващите две Наредби с № 8121з-592/25.05.2015 година и №

8121з-776/29.07.2016 година, последните приложими към процесния период от 15.07.2016 година до 14.07.2019 година, включително, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Фактът, че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби се явяват специални, не означава, че те регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те са специални само в рамките на обхвата им, но за всички оставащи извън този обхват въпроси е допустимо да се приложат правилата на друг закон, които се отнасят до подобни случаи. Поради това липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В тази връзка нормата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и разглежданият случай, поради което при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от