Решение № 181 от 13.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000501333 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби и на двете срещупоставени страни срещу Решение № 260568 от 15.02.2022 г. , постановено от Софийски градски съд по гр.д.№ 3993/2021 г.

Въззивната жалба с вх.№ 275657/18.03.2022 г. ( по регистратурата на СГС) на ищеца Ж. Р. Ц. чрез пълномощника му – адвокат М. М. от САК - е насочена срещу решението в частта , с която предявеният от него иск по член 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 20 000 лева до 120 000 лева при довод, че съдът не е отчел и оценил следните релевантни за определяне на размера на обезщетението факти : продължаващото търпене на вреди; отражението на незаконно воденото наказателно производство върху : общото физическо състояние на ищеца и неговото семейство; резултата от участието му в кметските избори при свалено обществено доверие ; състоянието на връзките с част от обкръжението - познати , приятели и колеги .

1

Въззивната жалба с вх.№ 272210 /2.03.2022 г. . ( по регистратурата на СГС) на ответника Прокуратурата на Република България е насочена срещу решението в частите, с които предявените срещу него обективно съединени искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са уважени до размерите от 20 000 лева и 12 280,80 лева. В жалбата има оплаквания за необоснованост на решението поради недоказване от ищеца на увреждането и пренебрегване на фактите за : липса на извършени от и спрямо обвиняемия процесуални действия, липса на причина връзка между информацията за воденото наказателно производство, публикувана на интернет - страницата на ответника и отразяването й в публикации на други медии и информационни сайтове и налагане на най – леките процесуални мерки за принуда. Поддържа се, че неправилно съдът присъдил обезщетение за пропуснати ползи от неполучено възнаграждение, считано от 2.06.2014 г. , вместо от 10.06. 2014 г., когато е наложена с влязъл в сила съдебен акт мярката „ отстраняване от длъжност “. В съдебно заседание се поддържа, че 5 000 лева е справедлив размер обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият Ж. Р. Ц. отговаря, че жалбата на ответника е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговора и изразените от страните в съдебно заседание становища, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, отчасти правилно и неправилно .

Предмет на въззивното производство са предявените от Ж. Р. Ц. срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени искове по член 2,ал.1,пр. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 120 000 лева и за имуществени вреди в размер на сумата от 12 280,80 лева ( решението на СГС за отхвърляне на иска за горницата до претендирания размер от 12 600 лева като необжалвано е влязло в сила ), съставляваща сбор от неполучените месечни брутни трудови възнаграждения като кмет на Община Своге в периода, считан от 2.06.2014 г. до 31.12.2014 г., в който спрямо него е наложена мярка „ отстраняване от длъжност “.

Между страните няма спор относно основните обстоятелства от значение за претендираното с иска по член 2,ал.1,пр.3 от ЗОДОВ вземане от обезщетение за вреди. Ищецът, тогава на 49 – годишна възраст, е привлечен с 2 постановление от дата 27.03. 2014 г. като обвиняем за тежко по смисъла на член 93,т.7 от НК престъпление по служба, по член 282, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 8 години. Повдигнатото обвинение е за това, че в периода 9.01.2012 г. – 22.07. 2013 г. нарушил служебните си задължения, визирани в актовете на общината и процедурата за провеждане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки, като сключил 12 на брой договори с цел да набави за другиго облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици и „ увреждане нормалното функциониране на дейността на община Своге, като в същото време сериозно се накърнява нейният авторитет сред гражданите на общината и другите държавни и общински органи и и институции“. Наказателното производство е прекратено още в досъдебната фаза по липса на престъпление.

При висящността на досъдебното производство от 27.03.2014 година до 24.02.2018 година. ( датата на стабилизиране на постановлението за прекратяване от 1.02.2017 г. ) за почти четиригодишен период спрямо ищеца са взети мерки за процесуална принуда : „ парична гаранция “ и „ забрана за напускане на пределите на Република България “ , за срок от 1 година, 6 месеца и 9 дни, считано от 27.03.2014 г. до 5.10. 2015 г. Ищецът е отстранен от длъжност като кмет на Община Своге за повече от 6 месеца, считано от 10.06. 2014 г. до 30.12.2014 г. Съдът е приел, че медийното разгласяване на досъдебното производство не е инициирано от ответната прокуратура, но е резултат от повдигнатото от нея незаконно обвинение. Приел още, че ищецът търпял освен душевни терзания от незаконното обвинение, но и негативни преживявания от засягане на доброто му име от съобщаването за досъдебното производство в различни медийни публикации. За да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер от 20 000 лева, СГС е отдал решаващо значение на тежестта на обвинението, естеството и броя на мерките за процесуална принуда, продължителността на досъдебното производство и на периодите, в които ищецът е търпял наложените от мерките за принуда ограничения, липсата на други водени срещу ищеца досъдебни производства, чистото му съдебно минало, трудоспособната му възраст към увреждането, медийното разгласяване на обвинението и на мярката - отстраняване от длъжност.

Грешно е приетото от СГС, че мярката „ отстраняване от длъжност“ е наложена на 2.06.2014 г. Не е отчетено, че постановеното в производство по 3 член 69,ал.2 от НПК определение на СОС от дата 2.06.2014 г. по ч.н.д.№ 135/ 2014 г. е обжалвано и е влязло в сила на 10.06.2014 г. с потвърждаването му от въззивния съд. Не е прецизен и изводът, че медийното разгласяване на воденото срещу ищеца наказателно производство се дължи само на факта на повдигане на обвинението от прокуратурата. Медийната разгласа е станала възможна, защото ответната прокуратура е обявила на своята интернетстраница новината за отстраняването му от длъжност още на 2.06.2014 г. при невлязло в сила определение на първоинстанционния съд. Обратно на поддържаното в жалбата на ответника, следва да се посочи, че по досъдебното производство ищецът е извършвал процесуални действия в защита на правата си като обвиняем. Обжалвал е налагането на мярката „ отстраняване от длъжност“ . Двукратно е искал отмяната й : на дата 18.09. 2014 г. по ч.н.д.№ 386/2014 г. по описа на СОС и на дата 9.12.2014 г. по ч.н.д.№ 957/2014 г. по описа на СОС, като е обжалвал неизгодните за него първоинстанционни актове . Веднъж е искал разрешение за напускане на страната.

А иначе правилно първоинстанционният съд е съобразил всички горепосочени обстоятелства при преценката по член 52 от ЗЗД за размера на справедливото обезщетение. Основателно в жалбата си ищецът се оплаква от това, че първоинстанционният съд не е отчел и други установени по делото обстоятелства – тези, свързани с обществената му дейност към повдигане на обвинението и при висящността на досъдебното производство и отражението на обвинението върху живота му – семейство, професионална реализация, обществен отзвук , степен на накърняване на доброто му име с оглед общественото му положение.

Настоящият спор е специфичен с това, че към извършване на деликта по член 2,ал.1,пр.3 от ЗОДОВ ищецът е бил кмет на община Своге и обвинението е в извършване на умишлено престъпление в сферата на ръководената от него като орган на местна власт изпълнителна дейност на общината. Посочени, но неоценени от съда са доказателствата от показанията на Л. П. Г. и В. А. А., че преди да бъде обвинен ищецът се ползвал с добро име, но след това бил „ сочен с пръст “, мнозинството от хората в малкия град се познавали един друг ; коментирали помежду си разпространената от БТВ и от другите медии информация за започналото срещу ищеца разследване и 4 едва ли не повярвали, че е той е извършил престъплението, в което е обвинен.

Колегите му загубили доверие в него, отдръпнали се от страх, че разследването може да им навреди. Ищецът също спрял да контактува и с по близките си познати, и с останалите съграждани. Дъщерите и съпругата му понесли трудно подмятанията и подигравките за негови неправомерни действия. На местните избори през 2015 година ищецът се явил като кандидат за кмет на общината , но не бил избран. Към 2022 година е общински съветник в ОбС – Своге.

Повдигането на обвинение срещу ищеца в качеството му на действащ кмет и за действията му като такъв са обстоятелства, които имат по – силно негативно отражение върху неимуществената сфера. Несъмнено широко разгласеното по медиите незаконно обвинение го е злепоставило пред широк кръг от обществото , в т.ч. пред съгражданите му, накърнило е доброто му име и той е преживял тежко срива на авторитета му и загубата на доверието в него. Този неблагоприятен аспект на отражението на незаконното обвинение върху обществената дейност и социално положение на ищеца действително не е обсъден от първоинстанционния съд . Но въпреки този пропуск и подадените от двете страни жалби срещу даденото разрешение по този иск въззивната инстанция намира, че определеният от СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лева е съответен на засегнатите неимуществени блага и достатъчен за репарирането на вредите. И двете жалби са неоснователни, а решението по този иск е постановено при липса на допуснати нарушения на закона и следва да се потвърди.

Незаконно приложената мярка по член 69,ал.1 от НПК – отстраняване от длъжност – е увредила имуществената сфера на ищеца, тъй като е причина да не получи месечното си трудово възнаграждение за заеманата длъжност за периода на отстраняването – 10.06.2014 г. – 30.12.2014 г. Брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец е 1 754,40 лева съгласно приетото в първоинстанционото производство заключение и съставлява пропусната полза за всеки от 6 –те месеца в периода юли до декември 2014 г. За частта от месец юни 2014 г. от 10.06.2014 г. до 30.06.2014 г., включваща 15 работни дни, без 8- те дни както се настоява в жалбата на Прокуратурата , пропуснатата полза се равнява на припадащата се част от БТВ от 1 253,14 лева. Пропуснатите ползи от неполучено възнаграждение за релеватния 5 период са в общ размер от 11 779,54 лева ( 1 253, 14 лева + 6. 1 754,40 лева ) .

Това налага частично потвърждаване и частична отмяна на решението по този иск. За настоящото производство въззивникът – ищец има право на разноски за платената държавна такса от 5 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260568 от 15.02.2022 г. , постановено от Софийски градски съд по гр.д.№ 3993/2021 г. в частта по иска на Ж. Р. Ц., ЕГН: ********** срещу Прокуратурата на Република България по член 2,ал.1,т.3,пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 120 000 лева и в частта по разноските .

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена за заплати на Ж. Р. Ц., ЕГН: ********** на основание член 2,ал.1,т.3,пр.2 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в периода 10.06.2014 г – 30.12.2014 г. при обвинение в извършване на престъпление и прекратяване на досъдебното производство поради това, че деянието не е престъпление, в размер от 11 779,54

( единадесет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки ) лева , ведно със законната лихва, считано от 26.03.2018 г. до окончателно плащане .