Решение № 568 от 19.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Милена Панева

Надежда Трифонова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Антоанета Н. Близнакова като разгледа докладваното от Биляна Чочева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200590 по описа за 2023 година

Касационното производство е по реда на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК и е образувано по жалба на адвокат З. С. – защитник на подсъдимия Х. П. К. против въззивно решение № 70/12.05.2023 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 221/2022 г.

След постановено второ отменително решение на ВКС, І н. о. (№ 60247/20.05.20122 г. по к. д. № 862/2021 г.) и проведено трето по ред въззивно производство, с атакуваното понастоящем въззивно решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 54/05.12.2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик по НОХД № 325/2019 г., както и е осъдил подсъдимия да заплати направените пред тази инстанция съдебни разноски в размер на 227, 76 лв.

С първоинстанционната присъда по НОХД № 325/2019 г., подсъдимият Х. П. К. е бил признат за виновен в това, че в периода от 19.10.2017 г. до 08.11.2017 г., в с. П. и в гр. П., при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и е разпространил високорискови наркотични вещества както следва: на 19.10.2017 г. в с. П. е държал с цел разпространение и разпространил на В. Т. . амфетамин с нето тегло 2. 46 грама със съдържание на активен компонент 16. 3 тегловни %, на стойност 73. 80 лв.

1 на 08.11.2017 г., в гр. П., държал марихуана с нето тегло 2. 087 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11. 2 тегловни %, на стойност 12. 52 лв. поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т.

1 и ал. 3 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което за изтърпи при първоначален общ режим.

Подсъдимият е бил оправдан по обвинението на 08.11.2017 г. да е държал посоченото количество марихуана с цел разпространение.

На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е било постановено унищожаване на вещественото доказателство марихуана с нето тегло 2.087 грама, както и електронна везна, предадени на ЦМУ София с приемопредавателен протокол № 51595/15.12.2017 г.

Подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски – 89 лв. по сметка на ОД-МВР Пазарджик и 225.28 лв. по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимия лично и от защитника му, се изтъкват мотивирани съображения за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия за деянието на 19.10.2017 г. поради неустановеност на предмета на престъплението, а относно деянието на 08.11.2017 г. се претендира преквалифицирането му по чл. 354а, ал. 5 от НК и прекратяване на наказателното производство поради изтичане (на 08.05.2022 г.) на абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 81, ал. 3 от НК.

В лична защита подсъдимият моли да се отчете, че са изтекли шест години, през което време той има малко дете на две години и работи.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият моли за обективност.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 и съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е основателна.

В касационната жалба доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.

1, т. 2 от НПК са били мотивирани с допуснати процесуални нарушения, свързани с допустимостта, проверката и оценката на доказателствените източници, касаещи деянието на 19.10.2017 г., както и неспазване на дадени от ВКС указания във връзка с отстраняването 2 им. С особено значение се открояват възраженията, относими към установяването на предмета на престъплението.

Относно деянието на 19.10.2017 г. ВКС намира, че в голямата им част фактите по делото не са спорни, а и те са били изведени на базата на задълбочен анализ и съпоставка на допустимите за съдебна оценка гласни доказателствени средства (показанията на св. Т., св. З. и обясненията на подсъдимия К.), както и резултати от приложени СРС (подслушани разговори между св. Т., св. З. и подсъдимия К.). Въз основа на тях правилно е прието за установено, че на посочената дата св. Т. се свързал по телефона с К. и поискал да закупи амфетамин за около 60 лв., но подсъдимият нямал и затова се обадил на св. З., който се съгласил да го донесе в с. П., където живеел подсъдимия. З. пристигнал с автомобил в с. П. и му предал поръчания амфетамин, а К. му заплатил сумата от 60 лв. Срещата била осъществена на пресечка близо до дома на подсъдимия, като след това К. предал амфетамина на св. Т.. Той употребил част от количеството и си тръгнал, като бил задържан от полицейски служители, на които предал доброволно остатъка от веществото.

По този повод било образувано ДП № 343/2017 г. на РУ – Панагюрище, приключило със споразумение, одобрено с определение от 21.09.2018 г. от Панагюрския районен съд по НОХД № 247/2018, съобразно което Т. се признал за виновен на 19.10.2017 г. да е държал наркотичното вещество амфетамин с нето тегло 2, 46 гр., със съдържание на активния компонент 16, 3 тегловни %, на стойност 73,80 лв. – престъпление по чл. 354а, ал.

3, т. 1 от НК.

Във връзка с поведението на З. и К. на същата дата - 19.10.2017 г., е било образувано ДП № 224/2017 г. на РУ – Пазарджик (на 20.10.2017 г.). С постановление от 12.02.2018 г. на прокурор от ПЗоП към него е било обединено и ДП № 237/2017 г., касаещо деяние на К. на 08.11.2017 г., като в рамките на обединеното производство е разследвана и друга дейност на З.. На 30.07.2018 г. е бил внесен обвинителен акт срещу двамата, като е било образувано НОХД № 545/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

В разпоредителното заседание на 14.09.2018 г. е било представено споразумение между прокурора и защитата на подсъдимия З. и съдът е дал възможност друг съдебен състав да се произнесе по него. Поради това е било образувано ново НОХД № 667/2019 г., като с протоколно определение от 02.10.2018 г. съдът е одобрил споразумението, според което подсъдимият З. се е признал за виновен да е държал с цел разпространение и да разпространил на К. амфетамин с нето тегло 2, 46 гр., със съдържание на активния компонент 16, 3 тегловни %, на стойност 73, 80 лв.

Съдебното производство по НОХД № 545/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд е продължило да се води единствено спрямо подсъдимия К.. Постановената по него присъда е била отменена с решение № 83/07.05.2019 г. на Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 103/2019 г. и делото е било върнато за ново разглеждане на пъроинстанционния съд поради незаконен състав.

3

След връщането, пред Пазарджишкия окръжен съд е било образувано НОХД № 325/2019 г., по което е била постановена присъда № 54/05.12.2019 г., във връзка с която са проведени общо три въззивни производства (с постановени актове, отменени от ВКС два пъти), по последното от които е постановеното въззивно решение № 70/12.05.2023 г. на Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 221/2022 г, явяващо се предмет на третата по ред касационна проверка.

В хода на производството по НОХД № 545/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд и конкретно относно деянието на 19.10.2017 г. като свидетели са били разпитвани В. Т. . и Т.

З., по отношение на които наказателното производство е било прекратено след одобряване на споменатите по-горе споразумения с прокуратурата. Тези свидетели, както и св. Г. Л., са били преразпитани в последното въззивно производство, като апелативният съд подробно е обсъждал показанията им, съпоставял е същите с дадените пред първата инстанция и по този повод е проверил тяхната достоверност по надлежен процесуален начин. Изложил е конкретни съображения поради какви причини не се доверява на еволюцията в показанията им за това, че веществото амфетамин, (което Т. е поръчал, а подсъдимият К. му е предоставил след донасянето му от св. З.) е било частично употребено и заплатено от св. Л. и К.. По този въпрос анализът е пълен и не дава основание за възприемането на поразлични фактически заключения от направените във въззивния акт.

Коректно са обсъдени и обясненията на подсъдимия К. (единствено дадените пред апелативния съд), като от обхвата на съдебните преценки са били изключени тези от ДП пред съдия (разпит, проведен по друго обвинение, без участие на защитник и без на К. да са били разяснени правата му, вкл. да не се самоинкриминира). По този начин са изпълнени указанията на ВКС, дадени още в първото му отменителното му решение във връзка с констатирани съществени процесуални нарушения.

Изложеното дотук е предназначено да информира не само относно историята на съдебното производство срещу подсъдимия К., както и правилността на част от направените в последния въззивен акт фактически изводи, но и да открои по недвусмислен начин съществени особености относно предмета на престъплението по настоящото дело. Първата е, че в гласните доказателствени средства действително се говори за амфетамин, който св. Т. е поръчал на подсъдимия и такъв му е предоставен след донасянето му от св. З. в с. П., както и че след като употребил известна част от него, св. Т. си тръгнал, бил задържан от полицията и предал доброволно тази част. Само на базата на гласни доказателства за вида наркотик обаче е невъзможно да се постигне осъждане, като е нужна сигурна и убедителна информация, която да потвърждава това, както и неговото количествено и качествено съдържание. Провеждането на експертно химическо изследване е неизбежен етап от доказването на престъплението, каквото становище е изразил и въззивният съд в мотивите си. Експертно изследване на наркотика, предмет на настоящото обвинение срещу К., обаче не е извършвано поради неговата липса, като е направен опит съществуването му да бъде установено по друг път и именно по този повод се проявява втората особеност по делото – доколко това е възможно въз основа на допустими доказателствени средства и експертни 4 изследвания.

Всъщност, единственото физическо изследване на веществото, което се твърди да е държал св. Т. при задържането му на 19.10.2017 г., е било проведено по ДП № 343/2017 г. на РУ – Панагюрище - ФХЕ по протокол № 18/НАР-537/12.06.2018 г., където са отразени данни за нето тегло 2, 46 гр. със съдържание на активен компонент 16, 3 тегловни процента амфетамин. В посоченото дело се съдържат протокол за доброволното му предаване, както и протокол за оглед на веществено доказателство - с вписване, че е предадено найлоново топче с тегло 2, 39 гр. с опаковката и 1, 76 гр. без опаковката. Св. Т. е сключил споразумение с прокурора и е бил признат за виновен да е държал 2, 46 гр. със съдържание на активен компонент 16, 3 тегловни процента амфетамин, на стойност 73,80 лв. Безспорно установено е по настоящото производство, че след споразумението веществото е било унищожено – на 26.10.2018 г. (вж. л. 68 от НОХД № 9/20121 г. на Пловдивския апелативен съд). Съответно, по делото на Т. не е провеждан стандартен съдебен процес, поради което не е проверявано несъответствието в грамажа и начина на установяване на процентното съдържание на наркотика. По същия начин, поради сключването на споразумение и одобряването му по отношение на св. З., този въпрос не е обсъждан. Поставен е обаче в производството срещу подсъдимия К., когато защитата му за първи път е имала възможност да оспори доколко е налице от една страна сигурност относно идентичността между предаденото от Т. вещество и изследваното, както и от друга, доколко е възможно изобщо да се проведе изследване по настоящото дело при липсата на веществото поради унищожаването му.