Решение № 435 от 27.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Д., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230103836 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие, обн.

ДВбр.27/2005г..

Подадена е молба от Д. С. А. с ЕГН **********, с която е отправено искане за налагане мерки за защита по отношение на бивш партньор и съжител Е. Д. Е. с ЕГН **********, от ***.

В молбата се излагат следните фактически твърдения: Молителката и ответникът са съжителствали на семейни начала в продължение на около 6 години. На 13.11.25г. страните се разделили. На 29.12.25г. ответникът отправил съобщения до молителката, като предлагал да донесе до дома и забравен нейн багаж. Молителката категорично отказала Е. да идва в дома и му казала да изхвърли забравения багаж.

Въпреки нейното несъгласие, ответникът си позволил да влезе и остави пред врата на дома и две торби с багаж. В този момент А. отсъствала от дома си. При завръщането си А. била придружена от дъщеря си, която се притеснила да не би Е. да е наблизо, оглеждала се да го види.

А., придружена от приятеля си, малко по-късно излезли на разходка и забелязали наоколо автомобила на ответника Е. с ***. Автомобила на ответника бил паркиран на съседна улица на дома на молителката в с.П.. А. се притеснила, върнала се в дома си и взела дъщеря си с тях в друг автомобил. Опитали се да избегнат ответника в селото и излезли на околовръстния път за Д.. Ответникът Е. успял да открие местонахождението им и започнал да кара след тях до Д.. Приятелят на ответницата се принудил да спре в гр.Д., по ***“, пред икономическа гимназия. Приятелят на молителката разговарял около 15 минути с Е., след което настоял и А. да слезе и да се разберат с ответника. Тя слязла от колата, поговорили с Е. и се разбрали. Все пак, у А. останал страх и безпокойство ответникът да продължи следенето и преследването и занапред.

В открито съдебно заседание молителката, подпомагана от адвокат, поддържа молбата 1 за защита. Сочи, че след издаване заповедта за незабавна защита ответникът е бил установен отново в село П., където лично кметът на селото го е предупредил, тъй като вече е уведомен, че има такава издадена заповед за защита и че не следва да бъде там. Ответникът стоял на улицата, на която живее молителката в автомобила си. Страховете на молителката я принудили да постави камери в дома си на 06.03.2026г. На камерите вече е засичан автомобила на ответника да приближава къщата на молителката за кратък период от време, след което отново да се оттегля. На 25.02.2026г. ответникът е бил засечен отново в селото с автомобила си ***.

Освен това ответникът минавал и покрай работното място на молителката в моментите, които тя излиза от работа и през работния ден.

Ответникът Е. Е., лично и подпомаган от упълномощен адвокат оспорва да е нарушил, която и да е разпоредба на Закона за защита срещу домашно насилие. Счита себе си за човек, който не е застрашил по никакъв начин здравето, интегритета, чувствата иправата на Д. А..

Ответникът Е. признава, че на 29.12.25г. бил пред дома на молителката. Като се разделяли последната уверявала молителя, че няма друг мъж в живота и, поради което Е. искал да се увери дали това е така. После си тръгнал за гр.Д., където го спряла патрулна кола. Едва след като полицаите го уведомили Е. разбрал, че в колата, движеща се пред него била самата молителка с новия си партньор. Умишлено следене не е имало. село Ответникът отрича в с.П. да е водил разговор с кмета на селото. След издаване на заповедта минал през самото село, но не бил на адреса на молителката, не нарушавал заповедта. Сочи, че е от село М. и за да отиде до селото трябва да мине през село П., но минава през главния път на селото

По отношение твърденията на молителката, че ответникът минавал до местоработата и, Е. дава обяснения, че минал на два пъти край магазина, в който работи тя - М.Б., но той бил на булевард и околовръстно. В магазина не е ходил, спрял да пазари от този магазин.

Д.кият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Между страните е налице връзка, която ги поставя в кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН.

По делото са налице данни за инцидент на 29.12.2025 г., при който е установено продължително следване на автомобила на молителката от автомобила на ответника, при което е създадена ситуация на напрежение и страх.

По делото е представена декларация по чл.9ал.3 от ЗЗДН, в която молителката декларира, че на 05.10.2025г. е ударена от съпруга си по лицето с метално канче и последния посегнал към нея с нож.

По делото е постъпила справка за съдимост с вх.рег.№61/05.01.2026г. съгласно която ответникът не е осъждан.

Разпитан е свидетелят В.Д.И. съжителстващ с молителката, който установява, че на 29.12.2025 г. е наблюдавано продължително движение на автомобил на ответника след автомобила на молителката, както и последващо преследване в градска среда, което е довело до напрежение и намеса на полиция. Свидтелят последователно описва маневрите, които правил с автомобила си още в село П., за да остави колата на ответника пред себе си и повдението на ответника, който умишлено заобиколил по други улици и отново останал зад техния авточобил.

След навлизането в гр.Д., свидтелят опитал да се «изплъзне» от следващия ги автомобил, като управлявал колата си по околовръстното, ***. Колата на ответинка ги следвала неотклонно.Извикана била полиция, която в близост до заведението «***» спряла 2 ответника и го предупредила. Полицаите си тръгнали и свидтелят завил покрай *** надясно, но ответникът отново започнал да ги следва. И. влязъл на паркинга до «***», а ответникът паркирал на спирката пред заведението. И. отново излязъл на булеварда и ответникът пак тръгнал след тях, което принудило свидетеля да спре. Зад него паркирал Е..

Между двамата бил проведен кратък разговор, а след това Е. разговарял с молителката.

Ответникът в обясненията си заявява, че е следвал автомобила с цел лична яснота относно отношенията между страните, но отрича да е имал намерение за тормоз или заплаха.

При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира следното от правна страна: Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъдат установени осъществени спрямо молителя актове на домашно насилие, от страна на ответника, на посочените в молбата дати.

Във връзка с твърденията в молбата следва да се посочи, че предмет на разглеждане са само актове, извършени в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация.

Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

Няма спор по делото, че страните попадат в категорията лица, чиито отношения подлежат на контрол по реда на Закона за защита срещу домашнто насилие. Страните са бивши съжители /чл.3 ал.1 т.1 ЗЗДН/.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Молителката представят такава декларация, която служи за доказателство за осъществените по отношение на нея актове на насилие. Доказателствената стойност на декларацията не е опровергана от ответната страна.

Между страните не се спори, че същите са имали близки лични отношения, които към релевантния период са преустановени или силно влошени. От събраните свидетелски показания се установява, че на 29.12.2025 г. ответникът е управлявал автомобил, с който е следвал автомобила на молителката продължително време, като движението е било възприето от пътуващите като целенасочено и продължително следене в различни райони на гр. Д., включително извънградски участъци.

Установява се още, че след първоначалната ситуация между страните, поведението не е било инцидентно и изолирано, а е продължило във времето, като са налице множество случаи на засичане на молителката в близост до жилището и местата, които посещава.

Част от тези действия са били възприети от свидетелите като създаващи напрежение и страх у молителката.

Свидетелят В.Д. И. излага последователна фактическа картина относно поведение на ответника, което според него се изразява в следване с автомобил на молителката, продължително движение непосредствено след нейния автомобил и извършване на маневри 3 пред дома и, възприети като целенасочени.

Същият сочи още, че след първоначалната инцидентна ситуация на 29.12.2025 г. са налице и последващи случаи на засичане на ответника в близост до жилището на молителката и местата, които тя посещава.

Свидетелят възпроизвежда и лични впечатления относно емоционалното състояние на молителката, включително страх, напрежение и необходимост от повишено чувство за сигурност, както и реакции на дете, присъствало в част от ситуациите. В дома на молителката са поставени камери за видеонаблюдение.

Показанията на свидетеля В.Д. И. се характеризират с вътрешна последователност и логическа свързаност, като очертават модел на поведение, а не изолирани единични инциденти.

Същевременно съдът отчита, че свидетелят е в близки лични отношения с молителката, поради което показанията му следва да бъдат преценявани с повишено внимание. Част от изложеното представлява субективна интерпретация на възприетите факти (напр.

„преследване“, „умишлено следене“), които не са правно квалифицирани от свидетеля, а изразяват негово възприятие. Липсват конкретни дати за всички описани последващи случаи, което затруднява индивидуализацията на отделните действия.

Въпреки това част от твърденията се подкрепят косвено от писмените доказателства по делото, включително самите изявления на ответника, отразяващи намерението му да се убеди в подозренията си за друг човек в живота на партньорката му, да оправдае огорчението му и изясняване причините за раздялата.

Съдът приема, че показанията на свидетеля са достоверни в частта относно лично възприетите факти на движение, следване и срещи между страните, докато в частта им, съдържаща правни оценки и изводи за целенасоченост, същите имат характер на субективна интерпретация.

Съдът съобразява, че в производството по Закона за защита от домашното насилие не се изисква пълно и категорично доказване по смисъла на наказателния процес, а достатъчна съвкупност от данни, установяващи вероятност за упражнено психическо или емоционално насилие.

В настоящия случай показанията на свидетеля В.Д.И. преценени в съвкупност с писмените доказателства и обясненията на страните, очертават поведение на ответника, което се характеризира с повторяемост и продължителност във времето, включващо контакти и срещи, възприети от молителката като нежелани и натрапчиви.

Тази съвкупност от факти обосновава извод за наличие на поведение, което надхвърля рамките на обикновен личен конфликт и се проявява като въздействащо върху психическото спокойствие на молителката.