Решение № 1045 от 16.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Перник, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720105759 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. Н. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П., ул. „Св. Св. К. и М.”, бл. **, вх. *, ап.**, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът не е платил дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да плати на ищеца следните суми: главница в размер на 491,73 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 86,21 лв. за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба 02.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски и юрисконсултско възнагражение.

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е заявено, че оспорва предявените искове, тъй като неучастващо по делото трето лице е ползвало имота в процесния период и съответно дължи сумата за доставена топлинна енергия. Не оспорва обстоятелствата, че е собственик на топлоснабдения имот, както и размера на начислената топлинна енергия 1 за периода и нейното счетоводно отразяване от ищеца, поради което прави искане да не бъдат уважавани доказателствените искания за допускане на съдебно-икономическа и на съдебно-счетоводна експертизи. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.

Оспорва дължимостта на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ищеца.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Премет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция за главница в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. В доказателствена тежест на ответника, при установяване на посочените обстоятелства, е да установи плащане на дължимата сума.

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл. 150, ал. 1 ЗЕ/.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на 2 клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

С определение с рег. № 2716/02.09.2025 г. съдът е обявил за служебно известен и ненуждаещ се от доказване факт наличието на влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник - бр. 82/3959/29.04.2008 г. Със същото определение съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване и безспорни между страните обстоятелства, че в процесния период - 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г., ответникът е собственик на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: град П., ул. „ Св. Св. К. и М.”, бл. **, вх.

„Б“ – апартамент **, както и че доставената топлинна енергия от ищеца в него за посочения период е с цена в размер на претендираната главница от 491,73 лв В конкретния случай, качеството на ответника на собственик на процесния топлоснабден недвижим имот за посочения в исковата молба период не е спорно по делото и се установява и от приетите писмени доказателства – удостоверение за наследници с изх. № 2349/08.05.2020 г. на Н., М., Р., Удостоверение от „ПерникИнвест” ЕООД с изх. № 94/21.05.2020 г. за идентичност на адреси, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти от 03.07.1987 г.

С оглед факта, че за процесния период ответника е собственик на обсъждания топлоснабден имот, съдът намира, че именно той отговаря за неплатените суми за доставена топлинна енергия в него, като извода в тази насока следва пряко от разпоредбата на чл. 153, ал. 1, пр. 1 ЗЕ. Възраженията на ответника, че друго лице е било ползвател на същия без негово съгласие са недоказани по делото, като съществено в случая е, че именно той е подал преди началото на процесния период Заявление-декларация от 02.10.2020 г. за откриване на партида при ищеца /л. 7/, в което е отбелязано, че топла вода се ползва и че няма да се живее в имота. В тази връзка, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, съгласно която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В конкретния случай липсват данни ответника да е подал декларация-заявление за прекратяване на топлоподаването, но от посочената разпоредба следва извода, че дори и в тази хипотеза се запазва качеството „клиент на топлинна енергия” и се дължат суми за посочените в закона услуги. Не са доказани и твърденията ответника да е т.н.

„гол собственик” на имота за процесния период по смисъла на Закона за собствеността, тъй като липсват данни по време на него в полза на друго лице да е било учредено ограничено вещно право на ползване. Количеството и цената на доставената до процесния топлоснабден имот топлинна енергия в посочения в исковата молба период не са спорни по делото и се установяват и от приетите писмени доказателства – извлечение от сметка за абонатен № 0080160018 и фактури, издавани 3 в периода 30.05.2022 г. – 30.04.2023 г. /л. 86 и сл./.

Доколкото не се спори, че потребителят-ответник не е изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатените главници, за периода, по време на който се установи да е имал качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот. Съгласно чл. 34 ал. 1 от приложимите Общи условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При този извод, основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва за сума в размер на 86,21 лв., начислена за периода 08.07.2022 г. – 17.07.2024 г., като размера на дължимата лихва, който не е спорен между страните, съдът изчисли по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор.

В обобщение, по изложените съображения, предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищеца, който претендира такива в размер на 75 лв. - държавна такса, но по делото е платена и се дължи от ответника такава в размер на 50 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, С. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: град П., ул. „Св. Св. К. и М.”, бл.