Решение № 985 от 16.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. П., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720104858 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс /СК/ .

Образувано е по искова молба на Т. Р. С., с ЕГН: **********, доуточнена с молби с вх. № 2276/09.06.2022 г., № 3019/28.07.2022 г. и № 3082/29.09.2022 г. /на РС *****/, част от които молби, подадени чрез процесуалния й представител – адв. Р. Б., срещу Р. Е. Ц., с ЕГН: **********, с които се иска изменение на постигната между страните спогодба, обективирана в протоколно определение от 26.05.2021 г. по в.гр.д. № 245/2021 г. на Пернишкия ОС, като 1/на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната дъщеря на страните – Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** като бъде постановено местоживеенето на детето да е при майката – на адрес: гр. *****; 2/ да бъде определен режим на лични отношения между Р. Р. Ц. и баща й – ответникът Р. Е. Ц. – като ответникът вижда и взима детето с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11 часа в съботния ден до 18 часа в неделя, както и по всяко друго време след уговорка между родителите; 3/ ответникът Р. Е. Ц. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си чрез нейната майка в размер на 200 лева, считано от датата на постановяване на решение.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са имали сключен граждански брак, по време на който се е родила малолетната им дъщеря.

Посочва се, че бракът на страните е прекратен с развод – с постановено Решение № 260159/12.02.2021 г. по гр.д. № 4488/2021 г. по описа на РС П.. С посоченото съдебно решение било постановено родителските права по 1 отношение на малолетното дете на страните Р. Р. Ц. да бъдат възложени на майката, като при нея било определено и местоживеенето на детето. С бащата бил определен режим на лични контакти, като същият бил осъден и да заплаща издръжка. Недоволен от това решение бащата Р. Е. Ц. обжалвал същото като в тази връзка било образувано в.гр.д. № 245/2021 г. на Пернишкия ОС. В хода на въззивното производство родителите постигнали спогодба, обективирана в протоколно определение от 26.05.2021 г. по делото.

Съгласно същата родителите се съгласили да упражняват съвместно родителските права върху дъщеря си. В тази връзка местоживеенето на детето било определено по адресите и на двамата родители като били приети и равновременни лични контакти.

В исковата молба обаче се твърди, че едва дни след одобряване на постигнатата между страните спогодба ответникът спрял да спазва същата – като взел детето Р. Р. Ц. при себе си и повече така и не го върнал на майка му.

В тази връзка ищцата твърди, че многократно изисквала от ответника да спазва постигнатата спогодба, но същият категорично отказвал. Поради тази причина ищцата се обърнала към органите на МВР, прокуратурата и социалните служби, които уведомила за поведението на ответника, но така и не получила съдействие от тях. След задържането на детето от бащата ищцата твърди, че няма контакти с него като така се е прекъснала не само връзката майка дете, но и връзката на детето с по-голямата му сестра.

Ищцата излага и подробни доводи, че била подведена от ответника да подпише постигната между страните спогодба по в.гр.д. № 245/2021 г. на Пернишкия ОС. Твърди, че след постановяването на Решение № 260159/12.02.2021 г. по гр.д. № 4488/2021 г. по описа на РС П. бащата променил поведението си спрямо нея, изразил желание двамата да се съберат отново като отглеждат детето си и детето на ищцата съвместно като семейство. Ответникът спрял да употребява алкохол и се държал добре с ищцата, поради което и същата повярвала на намеренията му и се съгласила на спогодба. Непосредствено след съдебното дело обаче ответникът отнел детето от ищцата и преустановил контактите му с майката, поради което ищцата се опитала да възобнови делото пред Пернишкия ОС, но безуспешно.

След станалото и многократните жалби на ищцата ответникът довел детето при нея на 16.02.2022 г. в жилището й гр. ***** – като ищцата уточнява, че това бил първият път, в който видяла детето от почти 9 месеца.

Последното демонстрирало привързаност към майка си и страх, че същата го е изоставила. Ответникът също останал заедно с детето в жилището на ищцата като в продължение на месец семейството отново живеело заедно и отношенията между майката и Р. Р. Ц. били много добри като детето демонстрирало желание да не се отделя от майка си. По-малко от месец покъсно обаче – на 13.03.2022 г. ответникът се възползвал от обстоятелството, че ищцата била извън дома си с по-голямата си дъщеря и се изнесъл като отново отвел без знанието и съгласието на майката детето Р. Р. Ц.. След тази случка ответникът отново самоволно преустановил контактите на детето с майка му.

Предвид изложените доводи ищцата счита, че разполага с по-добър 2 родителски капацитет от ответника, поради което в интерес на детето е исковете да бъдат уважени.

Представени са писмени доказателства – удостоверение за раждане и за адрес, протокол по в.гр.д. № 245/2021 г. на ОС П. и документи за доходи, получавани от ищцата.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез адв. В., е постъпил писмен отговор, доуточнен с молба с вх. № 21865/31.10.2022 г., с който предявените искове се оспорват. Признава се, че страните са били в брак, който е прекратен и по време на който е родено малолетното им дете Р. Р. Ц.. Признава се и че между родителите има одобрена съдебна спогодба за съвместно упражняване на родителските права спрямо детето, обективирана в протоколно определение по в.гр.д. № 245/2021 г. на Пернишкия ОС.

Твърди се че ищцата не излагала в исковата си молба доводи за настъпили промени в обстоятелствата, настъпили след сключване на спогодбата, които да налагат изменение на постигнатите със спогодбата уговорки. Поради това ответникът счита, че не са налице условията на чл. 59, ал. 9 от СК и липсват основания за изменение на постигнатата спогодба.

От страна на ответника Р. Е. Ц. – се прави насрещно искане, обективирано в отговора на исковата молба да бъде изменена постигнатата между страните спогодба, обективирана в протоколно определение от 26.05.2021 г. по в.гр.д. № 245/2021 г. на Пернишкия ОС, като 1/на бащата да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната дъщеря на страните – Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** като бъде постановено местоживеенето на детето да е при бащата – на адрес: гр. *****;

2/ да бъде определен режим на лични отношения между Р. Р. Ц. и майка й – Т.

Р. С. – като майката вижда и взима детето с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в съботния ден до 18 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на бащата; 3/ по време на Великденските празници детето да е при майка си на четни години, а на нечетни години да е при баща си; по време на Коледните празници детето да е при баща си в четните години, а в нечетните при майка си; детето да присъства на рождените дни на всеки от родителите; 3/ майката Т. Р. С. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на дъщеря си чрез нейния баща в размер на 200 лева, считано от датата на насрещното искане /12.10.2022 г./. Претендират се разноски.

Излагат се подробни доводи, че детето е на ниска възраст, посещава детска градина в гр. П. и се чувства добре при баща си. В отглеждането му същият разчитал на подкрепата на своята майка и на разширеното си семейство. Освен това между родителите било уговорено детето да живее в гр. П., а майката била тази, която самоволно сменила адреса си и се преместила в гр. *****. Излагат се доводи и че майката нямала условия, подходящи за отглеждане на детето, а била започнала и връзка с друго лице, което нямало добро отношение към малолетната дъщеря на страните. Бащата посочва, че той от своя страна разполага с жилище и има възможност да 3 отглежда дъщеря си като разчита и на подкрепата на свои близки. По тези съображения бащата счита, че има по-добър родителски капацитет от майката и иска първоначалните искове да бъдат отхвърлени съответно неговите насрещни искания – уважени.

В допълнителна молба от 31.10.2022 г. бащата Р. Е. Ц. излага доводи, че към настоящия момент и двамата родители спазват стриктно постигнатата помежду им спогодба, обективирана в протоколно определение по в.гр.д. № 245/2021 г. на Пернишкия ОС. Предлага постигане на спогодба по настоящото дело. Действително по повод спогодбата посочва, че между родителите има образувано и изпълнително дело.

С отговора се представят писмени доказателства – служебна бележка от детска градина, постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

В хода на производството по делото е приложено копие от изпълнително дело № 491/2022 г. на С. към РС П., копие на пр.пр. 2134/2021 на РП П. и копие на пр.пр. 728/2022 г. на РП П..

В хода на делото са представени и приети: документ за доходи на ответника, писмо от ОДМВР П., писмо от Община П., трудовата книжка на ищцата /копие/, договор за наем и удостоверение за банкова сметка, социален доклад вх. № 312/09.012023 г. на ДСП *****; писмо от НСИ, социален доклад № 3250/15.02.2023 г. на ДСП П.; служебна бележка от детска градина в гр. *****, както и заявление за записване в детската градина.

Изготвена и приета е съдебно психологична експертиза от в.л. Ц. Д. с вх. № 3605/20.02.2023 г. По делото са изслушани двамата родители /два пъти – в първо съдебно заседание след насрочване на делото и възобновяването на делото, предвид спирането му за срок от 6 месеца по взаимно съгласие и за постигане на спогодба/, както и свидетели: В.И.М. /на ищцата, но без дела и родство със страните/, В.И.Т. /сестра на ищцата/, ЦВ.Р.А. /майка на ответника/ и Р. Е. Ц. /брат на ответника/.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.09.2023 г., процесуалният представител на ищцата – адв. Б. счита, че са налице основанията за уважаване на иска с правно основание по чл. 59, ал. 9 от СК. Счита, че предявеният насрещен иск за изменение на режима на лични контакти между бащата и детето е неоснователен. Поддържа, че изменение на обстоятелствата по чл. 59, ал. 9 от СК в случая е налице, доколкото бащата самоволно нарушавал постигнатата между страните спогодба като отнемал детето от майката и така й не го връщал. В тази връзка и майката дълги периоди от време била лишена от контакт с детето си. С това си поведение бащата не зачитал интересите на дъщеря си, която оставял без майчина грижа и така обективно вредял на детето. От своя страна в поведението на майката нямало нищо, което вреди на детето. Напротив същата многократно търсела съдействие от различни институции като именно, за да не травмира детето не търсила полицията при всеки отказ на бащата да й го даде. Самият ответник пък вместо от интересите на детето се влияел от внушенията на своите близки и най-вече на майка си /бабата по бащина линия/ като показвал тотално 4 незачитане на ищцата и постигнатите с нея уговорки. На последното място се посочва, че ищцата има жилище, подходящо за отглеждане на дъщеря й, както и постоянна работа, като разчитала на подкрепата на свои близки.

Поддържа и че детето се чувствало добре в гр. ***** преди ответникът отново под влияние на майка си не нарушил за пореден път съдебната спогодба. Поради това и доколкото ищцата имала по-добър родителски капацитет, то се прави извод, че исковите претенции са основателни. Моли се първоначално бащата да не взема детето с преспиване, доколкото така и не го връща в дома на майката.

Ищцата лично излага доводи, че има по-добър родителски капацитет от ответника. Поддържа, че притежава по-добри битови условия за отглеждане на детето, доколкото макар и в жилище под наем имала постоянни трудови доходи и достатъчна зрялост да отглежда дъщеря си. Същевременно ответникът бил подкрепян финансово от своята собствена майка, поради което и въпреки възрастта си се влиял именно от волята на последната. На последно място посочва, че единственото, което иска е да живее с дъщеря си и да има нормални контакти с нея, като упражнява родителските права.