Определение № 200 от 06.07.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Монтана, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20231600600176 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С Определение от 26.04.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 371/23 г. , Районен съд Монтана е оставил без уважение исканията на защитниците за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за доразследване, като е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и е оставил без уважение искането за отмяна на мярката за неотклонение „подписка“ спрямо подс. Р. И..

В срок срещу горното Определение е постъпила частна жалба от защитниците на двамата подсъдими с оплаквания за незаконосъобразност.

Развиват съображения, че внесения в съда обвинителен акт не отговаря на изискавнията на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като: не съдържа данни относно часа на твърдяното да е извършено на 05.05.2020 г. деяние от подс. Р. И.; не са посочени коректно доказателствата, дали повод на обвинението да мотивира приетите от него за установени факти по отношение обвиненията спрямо И.; липсва обосновка защо се приема деянието по чл. 131, ал.1, т. 5а от НК да е извършено при условията на системност; липсва прецизност досежно обвинението по чл. 198 от НК и описан механизъм на извършване на деянието по чл. 216 от НК. Възражения се излагат и досежно обвинението срещу подс.

Н. Ш., като се твърди да не са посочени какви точно са действията му относно деянието по чл. 216 от НК – не само как точно е осъществено деянието, но и колко на брой повреди е причинил. Иска се отмяна на обжалваните части на определението от разпоредително заседание и върщане на делото за дораследване. Иска се и отмяна на мярката за неотклонение „подписка“, взета спрямо подс. И. с твърдения, че до момента тази мярка не е нарушавана, а 1 само създава пречки на лицето да изпълнява трудовите си задължения като международен шофьор.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери обжалваната част на определението, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срок, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страни, които разполагат с процесуалното право за иницииране на настоящето производство.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред РС Монтана е образувано по внесен от РП Монтана обвинителен акт срещу жалб. Р. И. с обвинения за: престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 05.05.2020 г. в гр. *спрямо С.

Б.; престъпление по същия текст, извършено на същата дата и място спрямо Г. Б.; престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.1 във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 25.05.2020 г. в гр. *спрямо С. Б.; престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, извършено по същото време и място спрямо същото лице, при което със сила му е бил отнет мобилен телефон; престъпление по чл. 131 ал.1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, извършено на 25.05.2020 г. в гр. *спрямо Г. Б. и престъпление по чл. 216, ал.1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Спрямо подс.

И. от досъдебното производство е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Срещу втория подсъдим – жалб. Н. Ш. обвинението е само за едно престъпление – почл. 216, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 20, ал 2 от НК – за това, че в съучастие с подс. И., като извършител, на 25.05.2020 г. в гр. *умишлено противозаконно унищожил брава на входна врата на парцел и блиндирана входна врата на къща, собственост на Н. Б. – на общга стойност 640 лв. По отношение на подс. Ш. не е взета мярка за неотклонение към натоящия момент.

Приемайки, че делото е местно и инстанционно подсъдно като първа инстанция на РС Монтана, съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание за обсъждане на въпросите почл. 248 от НПК. В рамките на това заседание са били приети граждански искове, конституирани са страни и е дадена възможност на всички да изразят становищата си по бъдещото развитие на производството пред първата инстанция. Защитниците на подсъдимите са направили възражения за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения с отстраним характер, които, според тях, са довели до накърняване праото на защита на подсъдимите лица. Съдът е счел същите за неоснователни, мотивирайки се, че обвинителния акт отговаря на всички изисквания на чл. 246, ал. 2 от НПК относно съдържанието, че няма нарушения на правото на защита на обвинените лица, че не са допуснати съществени по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК нарушения и е отказал прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. Оставил е без уважение и искането на подс. И. за отмяна на мярката му за неотклонение „подписка“ като неоснователно и е насрочил делото за разглеждане по предвидения в НПК общ ред.

Оплакванията за процесуални нарушения, съдържащи се във въззивната 2 жалба, са индентични на възраженията на защитата, направени в разпоредително заседание. Настоящата инстанция също приема, че те са неоснователин.

Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа: престъплението, извършено от обвиняемия; време, място и начин на извършване; пострадалото лица и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия; налице ли са условия за прилагане на чл. 53 от НК; обстоятелствата от значение за отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Въззивната проверка установява, че обсъждания обвинителен акт напълно отговаря като съдържание на изискванията на закона. Той е очертал надлежно рамката на обвиненията и съдържа всички необходими реквизити така, че подсъдимите да разберат в какво точно са обвинени. По никой начин не е било накърнено правото им на защита. Непосочването на точния час, в който се твърди да са извършени деянията от 05.05.2020 г. правилно е отчетено като липса на нарушение от първостепенния съд. Законът изисква да се посочи времето, а не точния час на извършване на деянието, като дори допуска възможност и за обвинения на „неустановена дата“ в рамките на определен период. Изисквания от защитата формализъм на обвинителния акт е ненужен. Останалите оплаквания по жалбата касаят разглеждането и решаването на делото по същество. За тях предстои провеждане на съдебно следствие, в рамките на което защитата следва да подкрепи възраженията си относно съставомерността на деянията и авторството им с доказателствани искания и изрази правните си становища според събраните доказателства. Като е приел възраженията за неосователни и след служебна проверка първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са с отстраним характер и да накърняват правата на обвиняемите и пострадалите, той е постановил едно правилно и законосъобразно определение в тази си част. В допълнение, съдът правилно е констатирал, че е налице ОФГ в обвинителния акт, където по технически причини не са изписани всички надлежно предадени и приети с протокол веществени доказателства и е дал възможност на прокурора да отстрани този пропуск. Това е сторено по надлежния ред.

Неоснователна е жалбата и в частта относно произнасяне по мярката за неотклонение на подс. И.. Спрямо него е взета най-леката, предвидена в закона мярка „подписка“. Срещу подс. И. е налице настоящето – образувано пред първоинстанционен съд дело от общ характер, може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъпленията и са налице условията на чл. 57 от НК – да се укрие или да извърши ново престъпление.

Съдържанието на тази мярка, според текста на чл. 60, ал. 1 от НПК, изисква поемане на задължение от лицето, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Фактът, че към настоящия момент подс. И. има трудов договор с фирма за международни превози и евентуалн осъществява такива, не е пречка за изпълнение на тази мярка за неотклонение. Командировачните му пътувания извън страната по този повод 3 не представляват „напускане на местоживеенето“ по смисъл на закона, а и ако такива му се наложат, винаги разполага с възможността да уведоми и поиска разрешение от съответния орган.

По изложените съображения, въззивната инстанция намери жалбата за неоснователна и на основание чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена обжалваната част от определението, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд гр. Монтана, постановено в разпоредително заседание на 26.04.2023 г. по НОХД № 371/23 г. в частта, с която е оставено без уважение искането за връщане на делото на прокуратурата заради отстраними съществени процесуални нарушения и в частта, с която е отказана отмяна на мярката за неотклонение „подписка“ на подсъдимия Р. И..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4