Определение № 866 от 09.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 866 гр. Благоевград, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №

20251200101298 по описа за 2025 година

Постъпила е молба с вх.№ 9544/05.06.2026г. от „БАНКА ДСК“АД, с която на основание чл.4б ЗДТ се иска връщане на сумата от 440,67 евро, представляваща държавна такса.

В молбата се твърди, че внесената от „БАНКА ДСК“ АД държавна такса в размер на 440,67 евро по образуваното пред Окръжен съд – Благоевград исково производство следва да бъде върната като недължимо платена.

Излага се, че съгласно ЗДТ се дължи за предявяване на искова молба, но в конкретния случай предявяването на иска по чл. 422 ГПК е било извършено единствено вследствие на указанията, дадени от заповедния съд по чл. 415, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че съдът по исковото производство извършва самостоятелна преценка относно допустимостта на иска и не е обвързан от преценката на заповедния съд. Според изложеното, когато исковото производство бъде прекратено като недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка и се установи, че указанията за предявяване на иска са били неправилни, платената държавна такса се явява недължимо внесена и подлежи на връщане на основание чл. 4б от Закона за държавните такси. Твърди се още, че в настоящия случай именно неправилните указания на заповедния съд са довели до предявяването на иска, поради което са налице законовите предпоставки внесената държавна такса да бъде възстановена по посочената банкова сметка.

Молбата следва да се остави без разглеждане, поради следното:

Разпоредбата на чл. 4б ЗДТ урежда възможност за връщане на недължимо платени държавни такси, когато е установено, че същите не са били дължими към момента на внасянето им.

Преценката относно наличието на предпоставките за връщане на държавна такса следва да бъде извършена от съда при наличие на процесуална възможност за произнасяне по това искане и при установени законови основания.

Съгласно чл.4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна подлежат на връщане недължимо внесените такси. По въпроса кога държавната такса е недължимо внесена и подлежи на връщане, е създадена съдебна практика: Опр. № 65/30.01.2014 г. по ч. т. д. № 174/2012 г. на ВКС, II т. о., с което е прието, че не се дължи връщане на държавна такса, когато производството е прекратено поради просрочие на въззивната жалба; Опр. № 289/28.10.2013 г. по гр. д. № 6512/2013 г. на ВКС, IV гр. о., с което е прието, че не се дължи връщане на държавната такса, когато е оттеглена касационната жалба; Опр. № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ВКС, II г. о., в което е прието, че не се дължи връщане на държавната такса, когато производството е прекратено поради недопустимост на иска; Опр. № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 3057/2014 г. ВКС, II т. о., в което е прието, че не следва да се 1 връща държавната такса за предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, когато възражението е оттеглено; Опр. № 366/15.05.2013 г. по ч. т. д. № 627/2012 г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че не подлежи на връщане държавна такса при отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който случай съдът се произнася по същество на основателността на заявлението. С посочената съдебна практика е изяснен въпросът за приложението на чл.

4б ЗДТ и условията за връщане на внесена държавна такса.

В конкретния случай и с оглед горепосоченото съдът приема, че липсват процесуалните предпоставки за уважаване на направеното искане. Както се посочи и по-горе съгласно чл.

4б ЗДТ подлежат на връщане недължимо внесените държавни такси. Под „недължимо внесени“ следва да се разбират таксите, които към момента на тяхното плащане не са били дължими по силата на закона. Разпоредбата не намира приложение в случаите, когато таксата е била дължима към момента на внасянето , но впоследствие производството е приключило без разглеждане на спора по същество или е било прекратено като недопустимо.

В настоящия случай държавната такса е внесена при предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Към този момент е било налице законово основание за нейното събиране, доколкото сезирането на съда с искова молба представлява процесуално действие, за което законът предвижда заплащане на държавна такса.

Обстоятелството, че впоследствие съдът е приел иска за недопустим и е прекратил производството, не води до извод, че таксата е била недължима към момента на нейното заплащане. Прекратяването на производството не заличава настъпилото задължение за внасяне на държавна такса при предявяване на иска.

Неоснователно е и възражението, че евентуалната неправилност на указанията, дадени в заповедното производство, обуславя приложение на чл. 4б ЗДТ. Дори да се приеме, че указанията са били неправилни, това обстоятелство не променя характера на внесената такса като дължима към момента на предявяване на иска и не съставлява самостоятелно основание за нейното възстановяване по реда на чл. 4б ЗДТ.

Преценката дали са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415 ГПК е въпрос, свързан с правилността на извършените процесуални действия в заповедното производство, но не и с дължимостта на държавната такса по исковото производство. Двете правни последици имат различно основание и не могат да бъдат приравнявани. Дори последващият съд да е достигнал до извод за недопустимост на иска, това не означава, че към момента на предявяването му не е съществувало законово основание за събиране на държавна такса.

Приемането на противното би довело до недопустимо разширително тълкуване на чл. 4б ЗДТ, тъй като всяко прекратяване на производството поради процесуална недопустимост, независимо от причините за това, би могло да обуслови връщане на вече внесената такса.

Законът обаче не свързва възстановяването на таксата с крайния изход на производството или с последващата преценка на съда относно допустимостта на иска, а единствено с обстоятелството дали таксата е била дължима към момента на нейното заплащане.

Ето защо евентуалната неправилност на дадените в заповедното производство указания не може да обоснове извод за недължимост на внесената държавна такса и не представлява основание за нейното връщане по реда на чл. 4б ЗДТ.

Следователно не е налице хипотеза на недължимо внесена държавна такса по смисъла на закона.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „БАНКА ДСК“ АД за връщане на държавна такса в размер на 440,67 евро, внесена по гр. д. №1298/25 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 866 гр. Благоевград, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №

20251200101298 по описа за 2025 година

Постъпила е молба с вх.№ 9544/05.06.2026г. от „БАНКА ДСК“АД, с която на основание чл.4б ЗДТ се иска връщане на сумата от 440,67 евро, представляваща държавна такса.

В молбата се твърди, че внесената от „БАНКА ДСК“ АД държавна такса в размер на 440,67 евро по образуваното пред Окръжен съд – Благоевград исково производство следва да бъде върната като недължимо платена.

Излага се, че съгласно ЗДТ се дължи за предявяване на искова молба, но в конкретния случай предявяването на иска по чл. 422 ГПК е било извършено единствено вследствие на указанията, дадени от заповедния съд по чл. 415, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че съдът по исковото производство извършва самостоятелна преценка относно допустимостта на иска и не е обвързан от преценката на заповедния съд. Според изложеното, когато исковото производство бъде прекратено като недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка и се установи, че указанията за предявяване на иска са били неправилни, платената държавна такса се явява недължимо внесена и подлежи на връщане на основание чл. 4б от Закона за държавните такси. Твърди се още, че в настоящия случай именно неправилните указания на заповедния съд са довели до предявяването на иска, поради което са налице законовите предпоставки внесената държавна такса да бъде възстановена по посочената банкова сметка.

Молбата следва да се остави без разглеждане, поради следното:

Разпоредбата на чл. 4б ЗДТ урежда възможност за връщане на недължимо платени държавни такси, когато е установено, че същите не са били дължими към момента на внасянето им.

Преценката относно наличието на предпоставките за връщане на държавна такса следва да бъде извършена от съда при наличие на процесуална възможност за произнасяне по това искане и при установени законови основания.

Съгласно чл.4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна подлежат на връщане недължимо внесените такси. По въпроса кога държавната такса е недължимо внесена и подлежи на връщане, е създадена съдебна практика: Опр. № 65/30.01.2014 г. по ч. т. д. № 174/2012 г. на ВКС, II т. о., с което е прието, че не се дължи връщане на държавна такса, когато производството е прекратено поради просрочие на въззивната жалба; Опр. № 289/28.10.2013 г. по гр. д. № 6512/2013 г. на ВКС, IV гр. о., с което е прието, че не се дължи връщане на държавната такса, когато е оттеглена касационната жалба; Опр. № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ВКС, II г. о., в което е прието, че не се дължи връщане на държавната такса, когато производството е прекратено поради недопустимост на иска; Опр. № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 3057/2014 г. ВКС, II т. о., в което е прието, че не следва да се 1 връща държавната такса за предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, когато възражението е оттеглено; Опр. № 366/15.05.2013 г. по ч. т. д. № 627/2012 г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че не подлежи на връщане държавна такса при отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който случай съдът се произнася по същество на основателността на заявлението. С посочената съдебна практика е изяснен въпросът за приложението на чл.

4б ЗДТ и условията за връщане на внесена държавна такса.

В конкретния случай и с оглед горепосоченото съдът приема, че липсват процесуалните предпоставки за уважаване на направеното искане. Както се посочи и по-горе съгласно чл.

4б ЗДТ подлежат на връщане недължимо внесените държавни такси. Под „недължимо внесени“ следва да се разбират таксите, които към момента на тяхното плащане не са били дължими по силата на закона. Разпоредбата не намира приложение в случаите, когато таксата е била дължима към момента на внасянето , но впоследствие производството е приключило без разглеждане на спора по същество или е било прекратено като недопустимо.

В настоящия случай държавната такса е внесена при предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Към този момент е било налице законово основание за нейното събиране, доколкото сезирането на съда с искова молба представлява процесуално действие, за което законът предвижда заплащане на държавна такса.

Обстоятелството, че впоследствие съдът е приел иска за недопустим и е прекратил производството, не води до извод, че таксата е била недължима към момента на нейното заплащане. Прекратяването на производството не заличава настъпилото задължение за внасяне на държавна такса при предявяване на иска.

Неоснователно е и възражението, че евентуалната неправилност на указанията, дадени в заповедното производство, обуславя приложение на чл. 4б ЗДТ. Дори да се приеме, че указанията са били неправилни, това обстоятелство не променя характера на внесената такса като дължима към момента на предявяване на иска и не съставлява самостоятелно основание за нейното възстановяване по реда на чл. 4б ЗДТ.

Преценката дали са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415 ГПК е въпрос, свързан с правилността на извършените процесуални действия в заповедното производство, но не и с дължимостта на държавната такса по исковото производство. Двете правни последици имат различно основание и не могат да бъдат приравнявани. Дори последващият съд да е достигнал до извод за недопустимост на иска, това не означава, че към момента на предявяването му не е съществувало законово основание за събиране на държавна такса.