Определение № 660 от 30.09.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 999/2020
- Вид
- Определение № 660
- Подписан
- 30.09.2020
- Състав
- Катя Йорданова Господинова, Светлин Иванов Иванов, Захарин Панайотов Захариев
Цитирани разпоредби
- чл. 293а · Наказателен кодекс
- чл.296 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 660
29.09.2020 г.
Окръжен съд – Бургас
Град Бургас
I въззивен наказателен състав
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Захарин П. Захариев
Катя Й. Господинова
Светлин И. Иванов като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно наказателно дело № 20202100600999 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба от Г. С. Г. ,в качеството си на управител на търговско дружество „Д.“ЕООД срещу Определение № 21.08.220 г., постановено по ЧНД № 3065/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Постановление от 13.12.2019 г. за прекратяване на досъдебното производство № 143/2018 г. по описа на ОД на МВР гр.Бургас,.
Недоволен от първостепенният съдебен акт е останал жалбоподателят Г.,който го обжалва пред Бургаски окръжен съд със съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение на БРС,респективно необоснованост и неправилност на постановлението за прекратяване на наказателно производство по досъдебното производство № 143/2018 г. по описа на ОД на МВР гр.Бургас. Моли съдът да се произнесе по същество,като отмени определението на БРС и Постановлението на РП-Бургас като незаконосъобразни.
Настоящата инстанция след като се запозна с жалбата и с материалите по делото,установи следното:
Досъдебното производство е образувано за извършено престъпление по чл.293 а от НК ,като в хода му няма привлечено лице.Представите лят на РП-Бургас е изложил пространни мотиви по съществото на спора,като е приел като краен извод,че от доказателстевния материал събран по делото не може да се направи изовд,че има извършено престъление по чл.293а от НК,поради което е прекратила наказателното производство. В хода на разследването са събрани, гласни доказателствени средства, приобщени са писмени доказателства, въз основа на която приобщената доказателствена съвкупност прокурорът при Районна прокуратура - Бургас намерил, че деянието - предмет на разследването, не съставлява престъпление и прекратил досъдебното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1. т.1 НПК.
1
Районният съд е оставил жалбата от Г. Г. без разглеждане,като е мотивирал извода си за процесуална недопустимост на жалбата с обстоятелството, че частния жалбоподател не е сред лимитативно определените в разпоредбата на чл. 243, ал.З НПК лица, притежаващи процесуална легитимация да обжалват постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Изложил съображения, че престъплението, за което е образувано и водено досъдебното производство е насочено срещу правораздавателната дейност и в състава му отсъства като елемент причиняването на имуществени вреди, поради което и от него не може да има пострадали физически лица.Този извод на БРС е правилен и обоснован.
Проверката за правилност на обжалваното определение следва да се основе на нова преценка от въззивния съд дали частния жалбоподател е активно легитимиран да обжалва постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Изложените в жалбата съображения, доколкото съставляват оплаквания за неправилност на прокурорското постановление, нямат отношение към така очертания предмет на въззивното производство, а обжалваното определение ще бъде проверено изцяло служебно.
Съгласно чл. 243, ал.З НПК постановлението за прекратяване на досъдебното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението (арг. от чл. 74, ал.1 НПК). За възникване на процесуалната фигура на пострадал процесуалният закон изисква наличие на вреди, последица от престъплението, а не от деянието в широк смисъл, т.е. не се проследяват всички изменения върху действителността в резултат на самото деяние, а само съставомерните - включени като елемент от обективна страна в състава на престъплението. Иначе казано преценката дали от престъплението може да има пострадал следва да се основава на положителен извод за наличието на съставомерни общественоопасни последици (т.е. в състава на престъплението да е предвиден определен престъпен резултат) или алтернативно - обектът на престъпното посегателство (защитените чрез криминилизацията обществени отношения) да е свързан с правната сфера на определен правен субект.
Престъплението по чл. 293а НК е формално, защото съставът не свързва осъществяването му с настъпването на определени общественоопасни последици. За съставомерността му е достатъчно самото извършване на деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат (така и Решение № 265/27.05.2009 г. по н.д. № 239/2009 г. на I Н.О. на ВКС;
Решение № 91/10.03.2015 г. по н.д. № 1975/2014 г. на I Н.О. на ВКС). За такава вреда не може да се приеме неизпълненото парично задължение, тъй като неизпълнението съставлява самото деяние, а не резултат от него. Ето защо първата от посочените по-горе алтернативи не е налице в случая.
На следващо място престъпленията против правосъдието, каквото е и престъплението по чл. 293а НК, имат за свой обект реда и правилното функциониране на държавните органи в сферата на осъществяването на правосъдието, т.е. засягат обществените отношения, свързани с 2 функционирането на държавните органи.
Техният обект сам по себе си изключва наличието на пострадал, тъй като защитимите обществени отношения не са пряко свързани с правната сфера на конкретни физически или юридически лица. Дори и да е налице неблагоприятно засягане на права или защитими интереси на отделни граждани, причинените вреди не са съставомерни, поради което не може да има лице, претърпяло вреди от такова престъпление, т.е. пострадал по смисъла на чл. 74, ал.1 НПК.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя ,че има извършено престъпление по чл.296 НК,по същите съображения,този вид перстъпление е също такова против правосъдието и пострадало конкретно лице от него не може да има,липсват съставомерни вредоносни последици и от извършване на това престъпление.Гореизложените доводи следва да се вземат предвид и досежно това деяние.От друга страна следва да се отбележи,че съдът не може да дава указания на прокуратурата по коя законова разпоредба за провежда разследване,това е изцяло правомощие на прокуратурата да прави тази преценка.
Относно изискани копия по досъдебно производство от страна на жалбодателя и непредставени му от разследващите органи ,съдът не може да вземе отношение,предвид обстоятелството,че след като наказателното производство се намира в досъдедебна фаза,прокуратурата преценя дали да уважи молба за копие или преписи от доказателства или не.
Изложените възражения във въззиваната частна жалба са по съществото на спора ,като съдът не може да вземе отношение при липса на активна процесуална легитимация от страна на Г., нито като физическо,нито като юридическо лице да оспорва Постановлението на РП-Бургас,както правилно и обосновано е отбелязал и прокурорът.
Налице са множество способи по граждански ред,които Г. следва да използва ,за да успее да събере вземанията си, които има право да получи на законно основание,но това не може да бъде постигнато с приложение на наказателния закон.
Предвид горното настоящата инстанция изцяло споделя доводите на първостепенния съд,като същия пралино е оставил без уважение жалбата и прекратил съдебното производство.
В обобщение на изложеното и доколкото досъдебното производство образувано и водено за престъпление, от което не може да има пострадал, частните жалбоподатели нямат това процесуално качество и не притежават активна процесуална легитимация да обжалват постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Това обуславя процесуална недопустимост на подадената от тях жалба и предпоставя оставянето й без разглеждане. Крайният извод на въззивния съд съвпада с този на съда от първата инстанция, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
3
Съгласно чл. 243, ал.7 НПК ,Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 21.08.2020 г., постановено по ЧНД № 3065/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4