Решение № 17027 от 20.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17027 гр. С., 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110107866 по описа за 2023 година Предмет на делото са предявените от „(ФИРМА)“ ЕАД срещу И. И. Н., ЕГН **********, К. Н. М., ЕГН **********, М. Н. Н., ЕГН ********** и К.

Н. Н., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответнциите дължат следните суми:

И. И. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 1456,75 лв., представляваща 5/8 от цена на доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. (АДРЕС) за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 257,59 лв. за периода от 16.05.2020 г. до 05.09.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 8,66 лв., представляваща главница за периода от 01.08.2019 г. до 01.02.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 2,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.;

К. Н. М. сумата в размер на 291,35 лв., представляваща 1/8 от цена на доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.

С., ж.к. (АДРЕС) за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за 1 периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 51,56 лв. за периода от 16.05.2020 г. до 05.09.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 1,73 лв., представляваща главница за периода от 01.08.2019 г. до 01.02.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.;

М. Н. Н. сумата в размер на 291,35 лв., представляваща 1/8 от цена на доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.

С., ж.к. (АДРЕС) за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 51,56 лв. за периода от 16.05.2020 г. до 05.09.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер н а 1,73 лв., представляваща главница за периода от 01.08.2019 г. до 01.02.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.;

К. Н. Н. сумата в размер на 291,35 лв., представляваща 1/8 от цена на доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.

С., ж.к. (АДРЕС) за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 51,56 лв. за периода от 16.05.2020 г. до 05.09.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер н а 1,74 лв., представляваща главница за периода от 01.08.2019 г. до 01.02.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г., които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 51457/2022 г. по описа на СРС, 174 състав.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребители на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е 2 доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена от ответника.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответниците, с който оспорват исковете като неоснователни. Оспорват да са потребители на топлинна енергия. Твърдят, че нито са собственици, нито ползватели на процесния имот. Изрично посочват, че не оспорват да е доставяна топлинна енергия в процесния имот от ищцовото дружество в претендирания размер и размерът на мораторната лихва. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти по делото: ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в претендирания размер в процесния имот през исковия период и е извършвана услугата за дялово разпределение на претендираната цена в исковия период, както и че размерът на мораторната лихва за забава е посоченият такъв в исковата молба.

3

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по 4 продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

От приетото по делото като писменo доказателствo договор за продажба на ведомствен недвижим имот (л. 141) от 01.07.1996 г. се установява, че правото на собственост върху процесния топлоснабден имот е придобито от Н. Ц. Н. и И. И. Н.. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Н. Ц. Н. е починал на 19.03.2020 г. и негови наследници по закон са съпругата му И. И. Н. и четирите му деца М. Н., К. Н., Р. Н.. При така установените факти съдът достига до правен извод, че ответницата И. И. Н. е собственик на 5/8 идеални части от топлоснабдения имот, а ответниците М. и К. Н. са собственици на по 1/8 идеална част от процесния имот. Следователно И. И. Н., М. Н., К. Н. имат качеството на потребители на топлинна енергия в топлоснабдения апартамент.

По делото е прието съдебно удостоверение (л. 77), от който се установява, че ответницата К. Н. М. е направила отказ от наследство, поради което съдът намира, че същата няма качеството на собственик на процесния имот и следователно не е потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот, поради което исковете следва изцяло да се отхвърлят по отношение на тази ответница.

По делото е приета като писмено доказателство касова бележка и заявление (л. 76) от ответницата К. Н. Н., от които се установява, че същата е заплатила на 13.04.2023 г. в хода на процеса процесните вземания, поради което исковете следва изцяло да се отхвърлят по отношение на тази ответница.

При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.

Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

5

Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. три години назад от 23.09.2022 г. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /. В случая спирането на давността не ползва ищеца. Размерът на непогасените по давност вземания за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата в общ размер на 109,48 лева, съгласно съобщение към фактура (л. 25), от които сумата в размер на 68,41 лв. за ответницата И. Н. и сумата в размер на 13,68 лв. за ответницата М. Н., съгласно притежаваните идеални части от правото на собственост от всеки от ответниците. Следователно непогасени по давност са главница за топлинна енергия за ответницата И. Н. в размер на 1388,34 лв., за ответницата М. Н. в размер на 277,67 лв.