Решение № 80 от 20.05.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 149/2024
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 20.05.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Здравка Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178а, ал.6 предл.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Кърджали, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200149 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № *********/ 09.01.2024г., издадено от началник РД „АА“- С. З., с което на основание чл.178а, ал.6 предл.1 от ЗДвП на ЕТ„Х.- Х. С."- К., за извършено нарушение по чл.42 т.1 от Наредба № *- ** от 16.12.2011г. на МТИТС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. за извършено нарушение на 30.10.2023г. в гр.Кърджали.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят ЕТ„Х.- Х. С."- К., който обжалва изцяло наказателното постановление с молба да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага следните съображения: при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган не е спазил изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, визиращи задължителните реквизити; твърди, че не е извършил констатираното нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество пледира да се постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Настоява, че не се доказа твърдяното нарушение като оспорва представеното 1 веществено доказателство. Твърди още, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като нарушената норма е бланкетна и е следвало да се конкретизиран условията, на които е следвало да отговаря извършения периодичен технически преглед. Освен това пледира, че е налице и неправилна квалификация на описаното бездействие. Моли за решение в този смисъл с присъждане на направените по делото разноски в пълен размер.
Административнонаказващият орган редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от последният, в което настоява, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалите и процесуалните правила при издаването му, поради което моли да бъде потвърдено. Алтернативно прави искане то да бъде изменено, ако се намери законово основание за това. На основание чл.63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава размера предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На датата 16.11.2023г. свидетелите С. И. и М. И.- инспектори в „А. а."- К., извършили комплексна проверка на пункт „Х.- Х. С.“ намиращ се на адрес в гр.К. кв.** комплекс „Т.“. Този едноличен търговец притежавал разрешение № **** за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, което е валидно от 15.06.2018г. до 15.06.2028г. При проверката двамата свидетели установили, че при извършен периодичен преглед на ППС „Т. Р. *“ с рег.№ ***** собственост на М. Ш. А. на датата 30.10.2023г. в гр.К., в пункт за технически прегледи ЕТ„Х.- Х. С."- К., едноличният търговец не е организирал извършването на този преглед по такъв начин, че да бъдат спазени изискванията на чл.12 ал.1 от Наредба № ***, а именно да бъде извършен от председател и поне един технически специалист. В случая този преглед бил извършен само от председателя на комисията Г. Н. К., което те установили от видеозапис, който им бил 2 предоставен от самия пункт, които проверили. За този преглед бил издаден Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС № *******. Поради констатираното същия ден свидетелят С. И. в присъствието на колегата си М. И. и на нарушителя едноличният търговец Х.
С. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.42 т.1 от Наредба № *- **/ 16.12.2011г. на МТИТС вр.чл.12 ал.1 от същата наредба, който бил подписан без възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. на основание чл.178а, ал.6 предл.1 от ЗДвП.
Тази безспорна фактическа обстановка се установи от свидетелските показания на С. И. и М. И., от Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 30.10.2023г., Разрешение № ****, диск с видеозапис от 30.10.2023г. за извършен технически преглед на ППС и Списък на техническите специалисти.
От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима и делото следва да бъде разгледано по същество, тъй като е спазен 14- дневния срок за обжалване фиксиран в чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Това се установява от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на 24.01.2024г., а жалбата е подадена на 29.01.2024г.
Административно наказващият орган е издал обжалваното наказателното постановление по повод нарушение на чл.42 т.1 вр.чл.12 ал.1 от Наредба № *** от 16.12.2011г. на МТИТС, който разпорежда, че периодични прегледи на ППС организират и контролират извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност в съответствие с условията и реда, определени в тази наредба. Съгласно чл.12 ал.1 от горната наредба, периодичните прегледи и проверките на ППС се извършват от комисия, която се състои от председател и поне един технически специалист. В случая, жалбоподателят е наказан за това, че не е организирал извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на конкретно МПС, тъй като техническият преглед бил извършен само от председателя на комисията Г. Н. К.. В съставения акт за установяване на административно нарушение, както и в издаденото наказателно постановление обаче, не е посочено в какво се изразява липсата на организация от страна на наказания 3 едноличен търговец. Не се установява при извършената проверка да са констатирани пропуски от страна на лицето по чл.16 от наредбата, при организирането на дейността по извършване на технически прегледи, като например неопределяне на комисия; неправилно определяне на нейния състав; включване в състава на комисията на лица, неотговарящи на изискванията на наредбата и други. Извършването на периодичен технически преглед на посоченото ППС, само от председателя на комисията и без участието на техническия специалист, не предполага във всички случаи липса на организация, създадена от лицето по чл.16 от цитираната Наредба. Още повече, че в разглежданата хипотеза, видно от показанията на двамата свидетели С. И. и М. И., едноличният търговец е съставил списък с комисия, която е определена да извършва техническите прегледи, който е бил поставен на видно място в проверявания обект. Поради това не може да се установи, че именно ЕТ“Х.- Х. С."- К. не е организирал извършването на периодични технически прегледи и следва да понесе административнонаказателна отговорност. Не е налице правна норма, която да презумира, че неизпълнението на задължение по чл.12 ал.1 от Наредба № *-**/ 16.12.2011г. от служител на едноличния търговец, винаги е поради липса на организация при извършването на периодичните прегледи. При тези факти, не може да се обоснове извод, че констатираното нарушение на чл.12 ал.1 от наредбата се дължи именно на липса на организация от страна на лицето по чл.16, от което следва, че издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не се доказа да е извършено описаното в него нарушение.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и 4 фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600лв. с ДДС. Съдът намира че следва да се присъди този размер въпреки направеното възражение за прекомерност, тъй като този размер не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата и постановеното във връзка с приложението й Определение № 82 от 18.02.2020 г. по ч.т.д. № 104/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. Текстът на § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. предвижда, че дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на И. а. „А. а.“ със седалище гр.С., именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на И. а. „А. а.“ следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *********/ 09.01.2024г., издадено от началник РД „АА“- С. З., с което на основание чл.178а, ал.6 предл.1 от ЗДвП на ЕТ„Х.- Х. С."- К., за извършено нарушение по чл.42 т.1 от Наредба № *- ** от 16.12.2011г. на МТИТС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. за извършено нарушение на 30.10.2023г. в гр.К., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА И. а. „А. а.“ гр.С., да заплати на ЕТ„Х.- Х. С."- К. с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.К. кв.В. бл.** вх.* ет.* ап.***, сумата от 600лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6