Решение № 232 от 20.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Ст. Г. Т. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600782 по описа за 2021 година

С присъда от 25.05.2021 г. на СГС, НО, 23 състав, постановена по НОХД № 1531/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият Д. И. Н. - роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ в гр. ***, ул.

„***“ № ***, с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 13.02.2019 г. срещу 14.02.2019 г., около полунощ, в гр. ***, пред вход В на бл. *** в ж.к. „***“ отвлякъл Й.Г. С. на 23 г., като чрез използване на физическа сила - дърпайки я за косата, я принудил да влезе в лек автомобил марка „Нисан“ модел „Алмера“ с peг. номер ***, като против волята й С. била транспортирана/отведена до кв. „***“ в гр. ***, поради което и на основание чл. 142, ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на 3 /три/ години „лишаване от свобода”.

Със същата присъда подсъдимият Д. И. Н., с установена по делото самоличност, е признат и за ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2019 г. около 00:40 часа в гр.***, кв. „***“, противозаконно унищожил чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси А8“ на стойност 245,02 лв., собственост на Й.Г. С., като издърпал телефона от ръката й и го ударил в земята, поради което и на основание чл. 216, ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на 3 /три/ месеца „лишаване от свобода”.

С присъдата на основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. И. Н., с установена по делото самоличност, е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1

3 /три/ години, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението му за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Д. И. Н., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати на Й.Г. С. с ЕГН ********** сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 142, ал.1 от НК неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й заплащане, както и сумата от 245.02 лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 216, ал.1 от НК имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й заплащане.

С присъдата на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. И. Н., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати на Й.Г. С. с ЕГН ********** сумата от 800 лева направени по делото разноски.

С присъдата на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. И. Н., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати на СДВР сумата от 544.08 лв. - направени в д.п. разноски и по сметка на СГС - сумата от 510.60 лв. - разноски в съдебното производство, както и сумата от 289.80 лв. - държавна такса върху уважените граждански искове.

С присъдата е постановено вещественото доказателство - мобилен телефон м. „Самсунг“, мод. „Галакси А8“ да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат С. Н., защитник на подсъдимия Д. И. Н., с оплаквания, че е неправилна поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се в жалбата, че градският съд неправилно е проверил и оценил доказателствения материал, като вътрешното си убеждение не е изградил при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а обосноваността за виновност е взета в състояние на предполагаемост досежно съставомерността на извършеното деяние от обективна и субективна страна. Излагат се и доводи, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, каквото изискване поставя разпоредбата на чл. 303, ал. 2 вр. ал. 1 от НПК. Предвид така изложеното моли да бъде отменена постановената присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан, като в условията на алтернативност се отправя молба да бъде намалено наложеното му наказание, както и размера на обезщетението по гражданския иск за причинени неимуществени вреди.

В представените допълненителните писмени изложения по чл. 320 ал.4 от НПК се развиват оплаквания срещу извършената от първоинстанционния съд оценъчна дейност на доказателствата; оплаквания за нарушение на материалния закон; както и оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП счита, че жалбата е неоснователна и че атакуваната присъда на СГС е правилна и законосъобразна. Намира също, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно и обстойно всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е стигнал до правилния и законосъобразен извод, 2 че подсъдимият Н. е извършил престъпните деяния, в извършването на които е обвинен. По отношение размера на наказанието прокурорът заявява становище, че първоинстанционният съд се е съобразил с принципа за индивидуализация на наказанието, като е отчел всички смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и е съобразил размера на наказанието с целите по чл. 36 от НК. Участващият прокурор заявява известно несъгласие с извода на първия съд за превеса на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, а съобразно това и с размера на наложеното наказание, като счита, че същият е занижен, но с оглед факта, че липсва протест по отношение размера на наказанието не акцентира допълнително върху това обстоятелство.

Предвид така изложеното прокурорът от САП моли въззивния съд да потвърди постановената по отношение на подсъдимия Д. И. Н. присъда на СГС като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Й.С.-Т. - адв. Н. - моли да бъде потвърден съдебния акт на СГС като правилен и законосъобразен. Счита, че няма как да бъде отречено обстоятелството, че пострадалата принудително е била качена в лекия автомобил и по този начин е осъществена първата част от деянието по чл. 142, ал. 1 НК, независимо от опита на подсъдимия и неговата защита да поставят този факт под съмнение. Счита също, че първостепенният съд правилно е приел, че е налице и деяние по чл. 216, ал. 1 НК. Повереникът споделя доводите на представителя на САП, че при определяне размера на наказанието градският съд е подходил наистина благосклонно, но предвид това, че няма нито протест, нито жалба от страна на частното обвинение, моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт. Твърди, че няма как да се поставят под съмнение показанията на свидетеля Б.И., който още в показанията си на досъдебното производство, приобщени по съответния ред на НПК, е разказал обстоятелства, които лично е възприел, относно начина, по който пострадалата е била поставена в автомобила. Заявява, че само поради факта, че в показанията му има известно разминаване в описанието на лекия автомобил, по никакъв начин не може да се счете, че неговите показания са негодни или по някакъв начин предубедени.

Относно показанията на свидетеля С. повереникът изразява становище, че същите имат двояко значение, защото те са и негова реална защита. В тази връзка адв. Н. излага доводи, че св. С. на практика е съучастник в изпълнителното деяние, управлявайки лекия автомобил и помагайки на подсъдимия да напусне мястото и принудително да лиши от свобода пострадалата, като я транспортира до втория адрес, на който тя успява благополучно и с помощта на хора от жилищния блок да се спаси от извършеното спрямо нея деяние.

Според повереника всички тези обстоятелства водят единствено към правилния извод, че подсъдимият Н. е извършил деянията, за които е обвинен. Изтъква, че наложеното наказание е при превес на смекчаващи вината обстоятелства, тъй като деянието по чл. 142 НК е едно изключително тежко към личността на пострадалия престъпление и че в настоящия случай по никакъв начин не могат да се излагат доводи, че те са имали близки, интимни отношения в един предходен момент. Определя като категорични показанията на пострадалата, че те са 3 били приключили своята връзка, поради което към момента на самото деяние не може да се твърди, че те са имали каквито и да било близки взаимоотношения. Повереникът изразява категорично несъгласие с твърдението в допълнението на въззивната жалба, че показанията на пострадалата С. били в посока да обезпечат гражданския иск. По този повод заявява становище, че от това, че С. се е конституирала като граждански ищец не е основание нейните показания да не бъдат кредитирани. Счита, че предявяването на гражданския иск по никакъв начин не освобождава което и да било лице в качеството на свидетел добросъвестно да изложи фактите и обстоятелствата за събитията, които са му станали известни непосредствено и в които участва. Предвид така изложеното моли да бъде потвърден първостепенния съдебен акт.

В заседанието пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат С. Н. поддържа въззивната жалба и развитите съображенията в допълнението към нея. Счита, че събраните доказателства много сериозно контрастират с типичната за този род деяния обществена опасност, като обосновава тази теза с твърдението, че в хода на делото е установено, че подсъдимият и С. са имали предходна любовна връзка и че тази връзка впоследствие се превърнала в „проблемна връзка“ от гледна точка на това, че подсъдимият действително е бил изключително повлиян от любовта и привързаността си към С., като това е довело до постоянното му желание да възобновят отношенията си, както и до изблици на ревност, което пък е създавало известен дискомфорт на пострадалата.

Защитникът акцентира на обстоятелството, че в крайна сметка пострадалата има имуществен интерес от настоящото производство и че макар това само по себе си да не води до извод, че не трябва да бъдат кредитирани показанията й, следва да води до извод, че трябва внимателно да бъдат проверени показанията й - да се съпоставят с останалия доказателствен материал и да се провери дали нейните показания не са именно проява на отмъщение към подсъдимия заради всичките проблеми и неволи, които тя има в резултат на раздялата си с него и преследването, което той е осъществявал в определени моменти. В тази връзка счита, че дискомфортът, който е изпитвала пострадалата, е формирал у нея мотив да си изгради образ на жертва и по този начин да отмъсти и да накаже подсъдимия за неговите прояви и за неговата упоритост да я преследва.

Акцентира се на обстоятелството кой е първият момент, в който отвлечената е вербализира несъгласието си да пътува с подсъдимия, като се заявява становище, че определено това не е моментът на първия физически контакт, който е осъществен между подсъдимия и пострадалата. В този ред на мисли се сочи, че пострадалата не е от лицата, които ще се притеснят да демонстрират своето несъгласие или които биха се притеснили достатъчно буйно да вербализират своето несъгласие, доколкото от доказателствата ставало ясно, че същата е способна да „вдигне на крак един цял квартал“ – кв. ***, което се установява от броя на подадените сигнали за помощ и от сигналите към тел. 112. Според защитника това показва, че пострадалата не е лице, което би се засрамило и би се притеснило да търси помощ и че напротив, същата в кв. *** е буйствала, крещяла изключително силно и по този начин е била чута от много хора. На основата на тези факти защитата поставя въпроса защо 4 пострадалата не е имала подобно поведение още от първия момент, ако тя се е чувствала отвлечена. Претендира се, че когато е бил първият контакт между тях – когато подсъдимият се е срещнал с нея, искал е и е настоявал да говорят за техните любовни отношения, пострадалата доброволно се е качила в автомобила, защото, според защитника, няма никаква логика при този буен нрав, при тази емоционалност, ако същата е била притеснена, то да не извърши никакви прояви, с които да демонстрира своето несъгласие. Изтъква се, че доброволността на първото й качване в автомобила може да се изведе и от показанията на самата пострадала, в които била заявила, че са тръгнали към кв. ***“, т. е. че тя е знаела накъде отива, и че когато стигнали пред дома на Д., останали заедно и говорили, т. е., че е бил проведен разговор и че именно от тези факти се вижда мотива на подсъдимия защо всъщност е търсил контакта с нея и защо тя се качва в колата - за да проведат разговор. Въз основа на показанията на пострадалата защитата обосновава твърдението си, че от кв. *** всъщност подсъдимият е започнал да транспортира пострадалата обратно към нейния дом, т.е., че съобразно нейната воля тя била транспортирана към дома й, но че противно на тези факти през цялото време се твърдяло отвличане. В тази връзка се цитират и показания на пострадалата, в които тя е казала „Изпаднах в ярост, защото вече не знаех къде отивам“, като тези показания се интерпретират от защитника в смисъл, че едва ли не по пътя на обратно е първият момент, в който тя вече не е знаела накъде отива и че по този начин тя е обяснила защо е излязла от автомобила и защо е вербализирала несъгласието си и е търсила помощ.