Определение № 2375 от 25.09.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2375 гр. Бургас, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100501576 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частната жалба на „Хелио-тур-с“АД , ЕИК 102004621 със седалище и адрес на управление – гр.София против определение №3830 от 03.07.2025 г. , постановено от РС – Бургас по гр.д.№1657 за 2025 г., с което производството по делото е прекратено по предявения главен иск с правно основание чл.108 от ЗС. Определението се оспорва като неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Оспорват се и мотивите на съдебния акт. Неправилно е прието , че по друго производство , приключило с влязло в сила решение страните са обвързани от субективните предели на решението. На първо място предявения иск по настоящото производство е с друго правно основание – чл.108 от ЗС. В ТР №8/2014 г. на ОСГК е направено разграничение на иска по чл.108 от ЗС и иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР за установяване на грешка или непълнота при заснемане на имот. Прието е че двата иска в установителната си част са идентични и затова иска по чл.108 от ЗС поглъща този по чл.54 ал.2 от ЗКИР. Двата иска обаче са различни – този по чл.108 от ЗС предполага ищеца да е собственик на имота , вещта да се владее или държи от ответника и това да става без наличие на основание. Основателността на иска по ЗКИР се обуславя от наличието на грешки или непълноти в КККР. При иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР се установява собствеността към един минал момент – към момента на одобряване на кадастралната карта на съответното населено място. По приложеното решение по чл.53 ал.2 от ЗКИР / отм./ е била призната собственост на процесния имот , но към датата на одобряването на КККР – момента на издаването на заповедта през 2007 г. , а не към момента на предявяване на иска.

Страната сочи , че забраната да се образува второ дело по същия правен спор изисква наличие на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Сочи се , че в решение №109/2014 г. по гр.д.№306/2013 г. приложено като доказателство съдът е бил сезиран с извършване на косвен съдебен контрол по законосъобразността на Решение 1

№983/12.02.2004 г. на ОСЗ – Созопол на различни основания от посочените в ИМ. На следващо място се сочи , че е допуснато съществено процесуално нарушение след като не едадена възможност за конкретизиране на фактическите твърдения и прецизиране на ИМ с оглед запознаване с приложените от ответника доказателства : - съгласно практиката на ВКС – Решение №164 от 04.07.2012 по гр.д.№570/2011 на Четвърто г.о. : - няма основание за връщане на исковата молба по чл.129 ал.3 от ГПК когато съдът не дал изрични указания по чл.129 ал.2 от ГПК. При констатирана нередовност на ИМ съдът следва да даде указания за отстраняването им. При преценката за допустимост и прилагането на чл.130 от ГПК с оглед неблагоприятните последици за ищеца следва да бъдат дадени ясни и точни указания относно това в какво се състои нередовността на процесуалното действие и как може същото да бъде отстранено. В процесния случай съдът не е дал указания на ищеца – да бъде конкретизиран правния интерес от иска по чл.108 от ЗС с оглед приложеното от ответника решение №109/2014 г. по гр.д.№306/2013 г. по описа на ОС – Бургас. Едва след даване на указания съдът следва да прецени дали се касае за недопустима искова претенция. Съдът не е изпълнил задължението си по чл.129 ал.2 от ГПК и неправилно е приложил процедурата по чл.129 ал.4 от ГПК. Определението е неправилно и следва да бъде отменено. Моли се за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответниците по делото К. Т. М. , А. З. В. и С.

З. Ж.. Сочи се че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и не са налице сочените с жалбата пороци. Самият жалбоподател е посочил , че исковете по чл.108 от ЗС и чл.54 ал.2 от ЗКИР в установителната им част са идентични. Независимо , че по иска по чл.108 от ЗС са налице два диспозитива – установителна и осъдителна част , то иска е един.

Изложени са съображенията на ВКС по естеството на чл.108 от ЗС – ТР №4 от 14.03.2016 г. на ОСГК. Цитирани са решения на ВКС в тази насока. Относно твърдяната липса на пълен идентитет от страна на жалбоподателя страната се позовава на решение №178 от 07.01.2020 г. по гр.д.№2438/2018 г. на Първо г.о. на ВКС , с което е прието , че исковете с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР са за установяване на спорно право на собственост върху реална част от поземлен недвижим имот към момента на предявяване на иска , респ. - към момента на приключване на делото в инстанцията по същество, за да се вземат предвид тези твърдени от ищеца , настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти , които имат значение за придобиване , изменение или погасяване на правото. Поради това и предвид характера на иска за установяване на грешка или непълнота като иск за собственост към настоящия момент в мотивите на ТР №8/2014 г. на ОСГК се приема че иска по чл.53 ал.2 / отм. / от ЗКИР не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Сочи се , че предметът на положителния установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК , респ. на иска по чл.108 от ЗС в установителната си част е идентичен с иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР като и в трите хипотези се установява правото на собственост към настоящия момент. Цитирани са отново решения на ВКС относно съотношението на исковете по чл.108 от ЗС и чл.54 ал.2 от ЗКИР. В процесния случай ответниците сочат , че след като по иска по ЗКИР е признато правото на собственост на праводателката им със 2 сила на пресъдено нещо и е отречено правото на собственост на ищеца , то с това решение е установено , че ищецът не е бил собственик на соченото от него основание към датата на влизане на решението в сила – 05.11.2019 г. Оспорват се и доводите в частната жалба по т.3.

Сочи се , че съдът е върнал ИМ и е прекратил производството не поради наличие на нередовност на ИМ , а поради наличие на абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото – наличие на влязло в сила решение , формирало сила на пресъдено нещо между страните по въпрос за собствеността. Затова и възраженията , че съдът не е дал указания на ищеца за отстраняване на евентуални нередовности по ИМ преди прекратяването на производството са неоснователни. Моли се за оставяне без уважение на жалбата като се остави в сила обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№1657/25 г. по описа на БРС е било образувано по ИМ на „Хелио-тур-с“АД , гр.София против А. В. , С. Ж. и К. М. , с която се иска приемане за установено по отношение на ответниците , че ищеца като правоприемник на ТК „Балкантурист“ е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението на имота. При условията на евентуалност е предявен иск за ревандикация въз основа на придобивна давност поради непрекъснато упражняване на владение върху имота с присъединяване владението на сочения за праводател ТК „Балкантурист“ вкл. от настъпване на правоприемството през 1994 г. и упражняването му до 2024 г. , когато е било отнето от ответниците. Направено е искане за упражняване на косвен съдебен контрол на незаконосъобразност на решение №983/12.02.2004 г. на Поземлена комисия – Созопол , с който е възстановена собствеността върху процесния имот на ответниците – физически лица в качеството им на наследници на П.Ж.. В ИМ се твърди , че ищецът е придобил собствеността по реда на масовата приватизация – като правоприемник на ТК „Балкантурист“. Твърди се , че имота е бил владение на държавата , на нейните правоприемници и праводателя на ищеца. Упражняваното владение следва да бъде присъединено към това на ищеца , който владее имота вкл. и чрез отдаването му под наем на трети лица за периода от 2009 – 2024 г.

С ОИМ ответниците са оспорили допустимостта на предявения главен иск като се сочи , че спорът е бил разрешен със сила на пресъдено нещо по гр.д.№306/2013 г. на ОС – Бургас с решение , потвърдено с решение на Апелативния съд и недопуснато до касационно обжалване с окончателно определение от 05.11.2019 г. от ВКС.

С обжалваното определение №3830 от 03.07.2025 г. съдът е констатирал , че действително по гр.д.№360/2013 г. е бил предявен иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР / отм./ срещу „Хелио – тур- с“АД от П.Ж.. Същата се е легитимирала като собственик на имот със стар идентификатор 010511 част от който с площ от 2410 кв.м попада в имот с проектен номер *** с площ общо от 2 761 кв.м в м.Мапи като се твърди , че е допусната грешка в кадастралната карта. Ответниците са правоприемници на П.Ж. и са обвързани от решението 3 е констатирал съда. Съдът е направил извода , че правния спор относно собствеността на имота , разгледан по гр.д.№306/2013 г. не може да бъде пререшаван. Видно от съдебните решения ищцовото дружество е направило своите възражения в развилото се производство по гр.д.№306/2013 г. на основание правоприемството си от ТК „Балкантурист“ и давностно владение , които са били отхвърлени. Наред с това е бил извършен и косвен съдебен контрол на реституционното решение. Съдът е заключил , че така решените въпроси не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство , поради което е прекратил производството по делото в частта относно предявения главен иск.

Жалбата е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд , имаща правен интерес от обжалването на постановения акт , жалбата е подадена в законоустановения срок като е внесена и дължимата държавна такса.

По основателността на частната жалба съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл.108 от Закона за собствеността от ищцовата страна. По отношение правната същност на този иск страните са изложили правилни теоретични постановки относно установяването на правото на собственост на ищцовата страна – иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик като иска се състои от две части – установителна , с която се установява правото на собственост на ищеца и осъдителна – с която ответника се осъжда да предаде владението на процесния имот на ищеца.

Действително с иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР има само частично съвпадение по отношение установителната част – установяване правото на собственост. Ревандикационния иск по чл.108 от ЗС не е обаче само установителен за собственост, по естеството си той е осъдителен: - цели се осъждането на владеещия несобственик да освободи и предаде владението върху спорния имот на претендиращия ищец – собственик. С прекратяването на производството ищцовата страна е лишена от възможността да реализира правото си на осъдителен иск спрямо ответника. Липсва идентитет между иска по чл.108 от ЗС и чл.54 ал.2 от ЗКИР / чл.53 ал.2 от ЗКИР – отм./. В случая не може да намери приложение чл.130 от ГПК за прекратяване на предявения иск по чл.108 от ЗС като недопустим поради развило се производство по ЗКИР.Ето защо определението в прекратителната си част следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По гореизложеното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3830 от 03.07.2025 г. , постановено по гр.д.№1657 по описа на РС – Бургас за 2025 г. в частта му , с която е прекратено производството по делото по предявения главен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за приемане за установено по отношение на ответниците , че ищецът е собственик на процесния имот на основание правоприемство от ТП „Балкантурист“ и за осъждане на ответниците да 4 предадат на ищеца владението върху имота.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.