Акт № 1216 от 29.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Светлин Михайлов

Членове:Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000503267 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал въззивна жалба с вх. рег. № 111642/29.09.2025 г. срещу решение № 5488/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 20221100101359 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, в осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на открито счупване на двете кости на лявата подбедрица на ищеца П. А. Р., за разликата над 12 782.30 евро /25 000 лева/ до 20451.68 евро /40 000/ лева.

Обезщетението е присъдено за вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.09.2021 г. по вина на водача Т. Н. С., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Пежо 307“, рег. № ********, при действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, с която са присъдени 12 782.30 евро /25 000 лева/ за неимуществени вреди и 1049.53 евро /2 502,70 лв./ за имуществени вреди, решението е влязло в сила 1 след изтичане на срока за обжалването му.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, а именно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата над 25 000 лв. до претендираните 40 000 лв.

В писмения си отговор на въззивната жалба, ищецът П. А. Р. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта – в обжалваната част. При проверката на правилността на решението съдът е ограничен от посочените във въззивната жалба оплаквания, с изключение на случаите, в които е нарушена императивна материално правна норма. При извършена служебна проверка на решението, въззивният съд приема същото за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо. Оплакванията на въззивния жалбоподател, ответник в исковото производство са насочени към неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По делото не се спори относно основните право пораждащи факти, а от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява следното: На 14.09.2021 г. в гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Пежо 307“, рег. № ******** – Т. Н. С..

Отговорността на водача е била застрахована при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Вследствие на произшествието на П. Р. са причинени телесни увреждания, описани в съдебномедицинската експертиза като открито счупване на тялото на двете кости на лявата подбедрица. От уврежданията са произтекли неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение през периода от 15.09.2021 г. до 28.09.2021 г. Разходите са удостоверени с фактура № 114/28.09.2021 г., издадена от „Медик Амбулансе 01“ ЕООД, фактура № **********/19.09.2021 г. и фактура № 70040435/15.09.2021 г., издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с приложените към тях касови бонове, както и с касов бон № 122709/19.09.2021 г., издаден от „Теафарм“ ООД. Не е спорно, че към датата на произшествието отговорността на водача на лекия автомобил „Пежо 307“, рег. № ********, е 2 била застрахована при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От заключението на приетата от първата инстанция САТЕ се установява, че 14.09.2021 г., около 17:45 ч., в гр. София мотоциклет „Ямаха“, рег. № ********, се е движел по ул. „Габрово“ в посока от бул. „Сливница“ към ул.

„Йосиф Щросмайер“, в лявата лента, със скорост около 34 км/ч.По същото време лек автомобил „Пежо“, рег. № ********, се е движел със скорост около 22 км/ч отляво надясно спрямо посоката на движение на мотоциклета, пресичайки ул. „Габрово“, за да навлезе по ул. „Пловдив“ в посока към ул.

„Зайчар“. Първоначално автомобилът е преминал през двете ленти, предназначени за движение на превозните средства в посока към бул.

„Сливница“. При навлизането му върху трамвайното трасе водачът не е възприел своевременно движещия се към ул. „Щросмайер“ мотоциклет.

Опасността е била възприета със закъснение от 0,38 секунди, след което водачът на автомобила е предприел спиране. Настъпил е удар между предната лява част на автомобила, в областта на предната броня, и предната лява гума на мотоциклета. След удара мотоциклетът се е завъртял по посока на часовниковата стрелка и едновременно с това се е наклонил наляво, след което е паднал върху пътната настилка.Тялото на пострадалия е било отхвърлено напред върху капака на автомобила, а след спирането на моторното превозно средство е паднало върху пътната настилка. Автомобилът е преустановил движението си на мястото, посочено в протокола за оглед. Според вещото лице причина за произшествието са действията на водача на лекия автомобил, който при пресичане на платното за движение по ул. „Габрово“ е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, без да се съобрази с местоположението и скоростта му. Мотоциклетът е бил с предимство пред лекия автомобил. При навлизането в трамвайното трасе на ул. „Габрово“, намирайки се на 11 метра от мястото на удара, водачът на лекия автомобил е имал възможност своевременно да възприеме мотоциклета и да предотврати произшествието чрез спиране. Пострадалият не е имал техническа възможност да спре и да предотврати сблъсъка.

От заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП П. Р. е получил открито счупване на тялото на двете кости на лявата подбедрица. Увреждането е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за 3 период от около пет до шест месеца. Пострадалият е провел болнично лечение в периода от 14.09.2021 г. до 20.09.2021 г. – шест дни, както и в периода от 21.08.2023 г. до 24.08.2023 г. – три дни, или общо девет дни. Домашното амбулаторно лечение е продължило около пет до шест месеца след 20.09.2021 г. и около два месеца след 24.08.2023 г. По време на болничното лечение са извършени две оперативни интервенции. На 15.09.2021 г. е извършено открито наместване и фиксация на лявата голяма пищялна кост с метален пирон и винтове. На 21.08.2023 г. са отстранени металните импланти. В периода на домашно амбулаторно лечение ищецът е посещавал медицински прегледи, подлаган е на превръзки и е провеждал раздвижване на крайника.

Непосредствено след счупването пострадалият е изпитвал болки с голям интензитет в продължение на около 14–15 дни. Болки с умерен интензитет са продължили около три до четири месеца, след което постепенно са намалявали. След втората операция ищецът е изпитвал болки с умерен интензитет в продължение на около един до два месеца. Според вещото лице, Р. би могъл да изпитва болки и понастоящем при влажно и студено време, както и при по-продължително ходене или стоене в изправено положение, в рамките на период от около две до три години след датата на ПТП.

Счупването на двете кости на лявата подбедрица е зараснало напълно.

Останали са обаче белези от рани и оперативни интервенции: рана в средната третина на подбедрицата с кафеникаво оцветяване и промяна в пигментацията на околната кожа, както и рана в горната третина със значителна пигментация.

Посочените кожни промени са дълготрайни. Установено е и намаление на обема на движенията на лявата колянна става с 10 % и на лявата глезенна става с 15 %. Налице е зона с намалена сетивност по предно-външната повърхност на лявата подбедрица. Лечението на пострадалия е било своевременно и адекватно, в съответствие с правилата за добра медицинска практика и Закона за здравето. Провеждането на рехабилитация е било необходимо за възстановяването му след травмите, но по делото не е представена медицинска документация, удостоверяваща провеждането на такава.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. и Т., чиито показания са в съответствие с изводите на вещите лица, се потвърждава механизма на ТПП. Свидетелят А. се намирал в магазин в непосредствена близост до мястото на произшествието поради което 4 неговите показания се кредитират като такива на очевидец. Непосредствено е възприел, че кракът на пострадалия кървял и костта се виждала.

Присъстващите повдигнали мотоциклета от крака му, а свидетелят подал сигнал на телефон 112 за изпращане на линейка. Водачката на автомобила била силно разстроена. Пострадалият носел каска, но свидетелят не си спомнял дали използвал допълнителни предпазни средства или протектори.

Свидетелят Т. е също очевидец на произшествието и показанията му не са в противоречие с останалия доказателствен материал.

При горната фактическа установеност, настоящият състав на САС приема, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, чието правилно приложение се атакува с въззивната жалба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както е прието и в ППВС № 4/1968 г., справедливото обезщетяване предполага определяне на паричен еквивалент не само на физическите болки и страдания, понесени от пострадалия, но и на съпътстващите ги неудобства, емоционални преживявания и психически сътресения. Настоящият въззивен състав приема, че при прилагането на чл. 52 ЗЗД първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на откритото счупване на двете кости на лявата подбедрица. Съобразени са видът и продължителността на проведеното лечение. Ищецът е претърпял две оперативни интервенции, като при първата е извършено открито наместване и фиксиране на лявата голям пищялна кост с метален пирон и винтове, а при втората са отстранени металните импланти.

Съобразен е факта на проведено е и домашно амбулаторно лечение, включващо медицински прегледи, превръзки и раздвижване на крайника.

Първоначалният възстановителен период е продължил около пет до шест месеца. Ищецът е изпитвал болки с висок интензитет в продължение на 14–15 дни и болки с умерен интензитет за период от около три до четири месеца, след което интензитетът им постепенно е намалявал. След втората операция са били налице болки с умерен интензитет в продължение на още един до два месеца. Съдът е съобразил, а настоящият състав приема за правилен изводът, че ищецът е изпитвал затруднение при извършване на обичайните хигиенни и битови дейности през периода на лечението и възстановяването. От доказателствата по делото се установява, че са останали трайни последици за здравето му. Обемът на движенията на лявата колянна става е намален с 10 %, 5 а на лявата глезенна става – с 15 %. Установена е и зона с намалена сетивност по предно-външната повърхност на лявата подбедрица. Налице са и дълготрайни белези от раните и оперативните интервенции на лявата подбедрица, изразяващи се в кафеникаво оцветяване и промени в пигментацията на кожата в средната третина на подбедрицата, както и значителна пигментация в горната третина.

При определяне на обезщетението следва да се съобразят съвкупно характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на болките, необходимостта от оперативно лечение, продължителността на възстановителния период и остатъчните последици за здравето на пострадалия. С оглед на изложеното настоящият въззивен състав приема, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, Поради това, на основание чл. 271, ал.1 пр. първо от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.