Акт от 03.04.2018, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- 66/2017
- Подписан
- 03.04.2018
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.42, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ № гр. Сливен, 03.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА при секретаря ПЕНКА СПАСОВА, като разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 66 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени в условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, чл.
84, ал. 3 ЗЗД – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., заедно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане.
В исковата молба, подадена чрез пълномощник – адв. М.Д. от СлАК, С.П.Г. твърди, че с Присъда № 13 от 28.06.2017г. постановено по НОХД № 57/2017г. по описа на СлОС подсъдимият Д.С.Г.е признат за виновен в това, че на 03.01.2016г. на път И-53, км.128, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А4" с per. № СН 6796 АК, собственост на К.Ж.Р.от с. Новачево, общ. Сливен с посока на движение към гр. Сливен в участък в землището на гр. Сливен, нарушил правата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбите на: чл.20, ал.2, от ЗДвП и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, вследствие на което след изпреварване с технически несъобразена скорост от 82 км/ч изгубил управление над автомобила и предизвикал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещото се МПС - лек автомобил „Мерцедес С 200" с peг. № СН 3008 АК, управляван от С.К.А.от гр.
Сливен, собственост на И. И. А. и по непредпазливост причинил смъртта на возещата се в управлявания от него автомобил В. Г.Г. – дъщеря на ищцата, като е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1 , б." б", вр. с чл.343, ал.1, б.
„в" , предл.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 и чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Смъртта на дъщерята на ищцата й причинила неописуеми страдания и мъка от загубата на непрежалимия близък човек за цял живот. Тя била физически здрава, в разцвета на силите си и й оказвала неоценима помощ. Постоянно помогала по всякакъв начин, включително и материална помощ. Била останала в сърцето на ищцата като любяща дъщеря, с която имали изключително силна родствена връзка. Ищцата останала завинаги лишена от нейната обич и грижа. На всеки празник вместо да празнуват заедно, тъжи, че дъщеря й не е с нея. Изчезнала сигурността и силната й подкрепа. Загубила не само нея, но и обичта и грижите и дъщеря, която била за пример и много уважаван човек. Ищцата е с много ниска пенсия и дъщеря й и подпомагала, като поела грижите за лекарства, отопление, храна и всичко необходимо, за да може да живее. Дъщеря й била завършила право. Отначало работила като адвокат към Сливенска Адвокатска колегия, след което в Национално Бюро за правна помощ гр.София и била материално добре осигурена, което и позволявало изцяло да поеме лечението на ищцата след прекаран инсулт, вкл. животоспасяващата операция в гр.София и поела изцяло всичко последващи разходи за лечение. Вследствие на заболяването си ищцата е с общо загубена работоспособност 100 % с чужда помощ. Има нужда от ежедневни грижи при самообслужването си с чужда помощ. Получава ниска инвалидна пенсия в размер на 359 лева, коята не може да покрие средствата за лекарства и медицински консумативи. Вдовица е, живее сама, няма никакви други доходи и е разчитала единствено на дъщеря си.
Претърпените болки и страдания са неоценими в пари, но обезщетението за тях е предвидено, за да компенсира до известна степен неимуществените вреди.
Счита, че с оглед интензитета на причинените болки и страдания, критерият за справедливост налага определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лева /сто и осемдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 03.01.2016г.
В хода на съдебното производство се установило, че виновният водач на МПС Д.С.Г.притежава свидетелство за управление на МПС и автомобилът, с който е извършено ПТП-то е застрахован в ЗД " Бул ИНС" АД с полица № BG/02/115002655218 издадена на 26.10.2015г., с начална дата на покритие 28.10.2015г. и крайна дата на покритие 27.10.2016г.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответното дружество – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е подало отговор на исковата молба ответникът прави възражения по чл.52 от ЗЗД, чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл.
137а, ал. 1 ЗДвП. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която се е возила без поставен обезопасителен колан, което допринесло за настъпването на травми, несъвместими с нейния живот. Оспорва иска по размер като завишен съобразно принципа за справедливост
В с.з. за ищцата се явява представител по пълномощие – адв. Мл. Д., който поддържа претенцията изцяло с оглед фактите и обстоятелствата – посочени в исковата молба, като оспорва възраженията на ответника.
За ответното дружество не се явява представител в с.з. и не е изразено становище по същество.
Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:
С осъдителната С Присъда № 13 от 28.06.2017г. постановено по НОХД № 57/2017г. по описа на СлОС подсъдимият Д.С.Г.с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 03.01.2016г. на път И-53, км.128 при управление на МПС - лек автомобил „ Ауди А4" с per. № СН 6796 АК, собственост на К.Ж.Р.от с.
Новачево, общ. Сливен с посока на движение към гр. Сливен в участък в землището на гр. Сливен, нарушил правата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбите на: чл.20, ал.2, от ЗДвП и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, вследствие на което след изпреварване с технически несъобразена скорост от 82 км/ч изгубил управление над автомобила и предизвикал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещото се МПС - лек автомобил „ Мерцедес С 200" с per. № СН 3008 АК, управляван от С.К.А.от гр. Сливен, собственост на И. И. А. и по непредпазливост причинил смъртта на возещата се в управлявания от него автомобил В. Г.Г. от гр. София, като е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1 , б." б", вр. с чл.343, ал.1, б. „в" , предл.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 и чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, за срок от една година, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
Виновният водач на МПС Д.С.Г.притежава свидетелство за управление на МПС и автомобилът, с който е извършено ПТП-то е застрахован в ЗД " БУЛ ИНС" АД с полица № BG/02/115002655218 издадена на 26.10.2015г., с начална дата на покритие 28.10.2015г. и крайна дата на покритие 27.10.2016г. и наличието така установеното застрахователно правоотношение е безспорно.
От заключението на вещите лица – д-р Й. С. и доц. д-р инж. Хр. У., изготвено по назначената комплексна СМ и СТЕ с оглед възраженията на застрахователното дружество, се установява, че ПТП е настъпило в следствие на удара между лек автомобил „Ауди“ А4 и лек автомобил „Мерседес“, в който се е возила пострадалата В. Г.. С оглед установената от експертизата посока и скорост на движение на двата автомобила, изчерпателно и подробно изяснен механизъм на възникване на ПТП и движение на л.а. „Мерседес“ след удара, травматичните увреждания на В. Г., която е била без предпазен колан, биха настъпили независимо дали е била с или без поставен предпазен колан. Уврежданията се дължат на действието на (удар, притискане, сътресение и протрИ.е) на твърди и тъпоръбести предмети. Според локализацията и тежестта на уврежданията, вещите лица са установили, че посоката на травмиращата сила е била предимно отстрани на пострадалата. Почти всички увреждания по тялото и вътрешните органи на пострадалата са локализирани и и тежко изразени в дясната половина на тялото. От огледния протокол и фотоалбума, намиращи се по ДП № 06/2016г. на ОД на МВР – Сливен, се установяват значителни деформации на автомобилното купе в областта в задната дясна врата, проминиращи навътре към автомобилния салон. Пострадалата е седяла на дясната задна седалка на автомобила, където е настъпил основният удар, което обяснява и локализацията и тежестта на уврежданията предимно в дясната половина на тялото и главата на пострадалата. Функцията на триточковия предпазен колан е да задържи максимално неподвижно тялото върху седалката, която функция е ефективна при челни удари и при преобръщане на автомобила, но в случая е налице силен удар отстрани, отдясно на автомобила. Деформацията на купето, където е седяла пострадалата В. Г., са силно навътре, от което се причинени уврежданията и биха настъпили независимо от наличието на поставен колан. При действието на травмиращата сила с такава величина с посока отстрани, отдясно. Двете наранявания са с основно значение на танатогенезата в случая (в дясната половина на гръдния кош, гръбнацзния стълби е черепномозъчната травма) и предпазния колан не би предотвратил причиняването им или интензитета на нараняванията.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – Н.Г.– син на ищцата и брат на пострадалата В Г., се установява, че отношенията между ищцата и дъщеря й са били прекрасни. Още от раждането й между двете е съществувала силна връзка, прераснала в привързаност, имали са отлични отношения и винаги са си помагали.
Пострадалата е разчитала на ищцата за отглеждането на своето дете, а ищцата е разчитала освен в емоционално-духовен план, но и във финансово отношение на дъщеря си. Посрещнала е вестта за внезапната смърт на дъщеря си с голяма мъка и страдание, които не е преодоляла и понастоящем, като я крепи единствено мисълта за внука й. И до сега е в траур, като почти всеки ден е на гробищата в отрицание и невъзможност да приеме смъртта на дъщеря си и да преодолее загубата й.
Макар св. Н. Г.да е родственик на ищцата и брат на пострадалата, показанията му – преценени съгласно чл. 172 ГПК, се подкрепят напълно и безпротиворечиво от показанията на св. М. Д.. От показанията на тази свидетелка се установява, че пострадалата е била изключително красиво и силно като характер момиче. Дълги години работила в чужбина, знаела перфектно английски език, работела в Дубай и в Кувейт, успяла да си закупи доста имоти в България, които отдавала под наем. Завърши право в СУ и през 2002г. се е вписала като адвокат при АС - Сливен. Пострадалата В. Г. е била „… светъл, лъчезарен човек, винаги усмихната, винаги готова да помогне“, много се е разбирала с майка си и се е грижила за нея. Имали са изключително силна емоционална връзка. В. Г. е била изключително добър човек, който се раздавал изцяло за своите близки и приятели и особена за своята майка, която страда от много заболявания. Претърпяната през 2005 г. мозъчна операция от ищцата в гр. София е била платена изцяло от дъщеря й. След като ищцата преминала на ТЕЛК, от 2005 г. й е определена 100% намалена работоспособност. Не може да полага никакъв труд, страда от диабет, изкривявания на ставите. Непосредствено след операцията пострадалата дълго време я е гледала в гр. София. След смъртта на дъщеря си ищцата се е прибрала в гр. Сливен. Понастоящем живее на вилата си и продава домашни яйца и туршия, за да се издържа. Към настоящия момент, не можейки да разчита на никой друг, ищцата е в изключително затруднено финансово положение. След случилото се дъщеря й „… не е на себе си“ по думите на свидетелката. Към тежките физически заболявания и мозъчните й страдания се е прибавило и психично и емоционално страдание. Станала е параноична и мнителна към всеки. Всички обичаи по погребението на пострадалата са били изпълнени. Цялата входната врата на вилата е окичена за съжаление с некролози. Дълго време се чудеха как да кажат на майката, защото майката беше в чужбина, беше заминала вече и чакаше дъщеря си да дойде и полужива я върнаха от Холандия майка й. В момента, в който види некролозите или нещо се сети непрекъснато започва да плаче. От време на време според мен малко губи и реална представа какво е в момента състоянието й и не се знае до къде ще я бъде.
Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc21c9d3-a59d-4f6c-96d0-feada5e376ec