Решение № 337 от 01.08.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. гр.Несебър, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря А. Д. Г. като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20232150100034 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Д. А. М. с ЕГН **********, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.К. Т. с посочен съдебен адрес в гр.*** против Т. С. П. с ЕГН-********** от гр.*** и Д. С. С. с ЕГН-********** от с.В., ул.Г.Д. № ***, общ.Т., обл.Л..

Моли да бъде извършена съдебна делба на съсобствен при равни квоти от по 1/3ид.ч. за всеки от тримата съделители имот, представляващ СОС с идентификатор *** на площ от 259 кв.м. – представляващ търговска площ на партера, с предназначение по кадастрална карта: „Друг вид самостоятелен обект в сграда“, при граници: изток, запад и север - външни зидове, юг външен зид и обект № ***2; под обекта - няма; над обекта №№***3, ***4, ***5 и ***, ведно със Сутерен на площ от 167 квадратни метра или обща разгърната застроена площ от 426кв.м., с открита площ от 102 квадратни метра при общи граници: изток - улица, запад - бивша сладкарница, север Г.Х., юг - ул.М., както и съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър.

Относно възникване на съсобствеността в исковата молба са изложени следните фактически твърдения: По силата на Договор от 01.11.2001 г.

Община Несебър по реда на ЗППДОбП е продала на Гражданско дружество „Ч.м.“ със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул.М. 21, обособена 1 част от общинско предприятие „Ч.м.“ - Несебър ЕООД, представляваща „Р.Ч.м.“ - гр.Несебър, находяща се в гр.Несебър, ул.*** по плана на града, със застроена площ - открита от 259кв.м., състоящ се от търговска зала, кухненски блок, складове и тоалетни, сутерен със застроена площ от 167кв.м., или разгърната застроена площ от 426кв..м и открита площ от 102кв.м., при съседи: изток-улица, запад[1]сладкарница „Ч.м., север-Г.Х., юг-улица, ведно с ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

С нот.акт за собственост № 31, том V, рег.№ 4003, дело № 803/07.05.2012 г. по описа на нотариус с рег.№ 208 на НК, район на действие РС-Несебър А.Д. М., Т. С. П. и Д. С. С., в качеството им на съдружници в Гражданско дружество „Ч.м.“ със седалище и адрес на управление гр.

Несебър, ул.М. 21, са признати за съсбственици при равни дялове върху закупения по реда на ЗППДОбП от община Несебър СОС с идентификатор *** на площ от 259 кв.м. – представляващ търговска площ на партера, с предназначение по кадастрална карта: „Друг вид самостоятелен обект в сграда“, при граници: изток, запад и север - външни зидове, юг - външен зид и обект № ***2; под обекта - няма; над обекта №№***3, ***4, ***5 и ***, ведно със Сутерен на площ от 167 квадратни метра или обща разгърната застроена площ от 426кв.м., с открита площ от 102 квадратни метра при общи граници: изток - улица, запад - бивша сладкарница, север Г.Х., юг - ул.М., както и съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, идентичен с УПИ I-171 в к.44 по подробния устройствен план към 2002г. на централна градска част в гр.Несебър.

С молба от 30.07.2015 А. М. е заявил желанието си за прекратяване на участие в дружеството, като Д. М. е заявил желание да закупи дела на своя баща в гражданското дружество.

На 03.11.2015 е сключен договор за прехвърляне на дружествения дял от А. М. на Д. М.. На 05.11.2015 е проведено Общо събрание на гражданското дружество, на което Д. М. е приет за член на дружеството на мястото на своя баща. На същата дата е подписан нов дружествен договор.

При тези твърдения се сочи, че имотът е поделяем и всеки от съсобствениците може да получи реален дял от по 1/3ид.ч., поради което се моли за допускане и извършване на съдебна делба на същия.

В едномесечния срок са постъпили отделни писмени отговори от всеки от двамата ответници Т. П. и от Д. С., в които се потвърждава верността на 2 изложеното в исковата молба относно начина на възникване на съсобствеността върху недвижимия имот и квотите на съсобствениците.

Всеки от двамата ответници заявява желание за делба на съсобствения имот.

Не сочат доказателства и не са отправени доказателствени искания.

Районен съд - Несебър, като взе предвид исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът за делба е неоснователен.

По делото не е спорно от фактическа страна, че по силата на Договор от 01.11.2001 г. Община Несебър по реда на ЗППДОбП е продала на Гражданско дружество „Ч.м.“ със седалище и адрес на управление гр.

Несебър, ул.М. 21, обособена част от общинско предприятие „Ч.м.“ - Несебър ЕООД, представляваща „Р.Ч.м.“ - гр.Несебър, находяща се в гр.Несебър, ул.*** по плана на града, със застроена площ - открита от 259кв.м., състоящ се от търговска зала, кухненски блок, складове и тоалетни, сутерен със застроена площ от 167кв.м., или разгърната застроена площ от 426кв..м и открита площ от 102кв.м. Представени е и договор за гражданско дружество с всички изменения и допълнения към същия от 05.11.2015 г., сключен между Д. А. М., Д. С. С. и Т. С. П., сключен на основание договор за учредяване на гражданско дружество от 10.01.2001 г. между А.Д. М. и Д. С. С., както и протокол за приемане на член Т. С. П..

По делото няма данни така представения договор за гражданско дружество да е прекратен на някое от основания, предвидени в него или в чл.363 от ЗЗД.

В случая е предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на придобития през 2001 г. от гражданското дружество недвижим имот, предмет на настоящото дело за делба.

Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл.

34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго.

Това са случаите на принудителна съсобственост, каквато е тази на общите части в етажната собственост, които, докато имат такъв статут, не могат да бъдат предмет на делба. По отношение на вещите, придобити от съдружниците в едно гражданско дружество, забраната е въведена в чл. 359, ал. 3 от ЗЗД и трае, само докато се осъществява съвместната дейност.

Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при 3 излизане от дружеството или при прекратяването му. Договорът за дружество по чл. 357 от ЗЗД е форма за обединение на две или повече лица за постигане на стопанска цел с общи усилия и общи средства. Съществени елементи на договора за дружество са общата стопанска цел, общата дейност и намерението за сдружаване. Общата дейност може да се извършва и без общо имущество, а усилията на съдружниците могат да се изразяват в различна форма, включително и с участие от неимуществен характер за постигането на общата цел, без да е задължително приносът им да бъде равен (аргумент от чл. 359, ал. 2 от ЗЗД) /В този смисъл Решение № 716 от 5.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 417/2003 г., I г. о./. От посоченото по – горе, следва че в случая и при липсата на данни, а и твърдения за прекратяване на гражданското дружество между съделителите, конституирани по делото, делба на посочения имот, придобит по повод дейността на гражданското дружество и внесен в последното, докато не е налице неговото прекратяване или напускане на съдружника, който първоначално е предявил иска за делба, извършването на такава не следва да бъде допускано, тъй като по силата на законовата разпоредба на чл.359, ал.3 от ЗЗД е налице особен вид неделима съсобственост, докато трае съществуването на гражданското дружество или докато не бъде прекратено участието в него на някой от съдружниците, който в такъв случай би имал правото да поиска делба на имота.

По отношение на съсобствеността, която възниква между съдружниците по повод дейността на гражданско дружество е подобно и становището на правната теория. Така например: „При осъществяване на целите на дружеството и в резултат на неговата дейност може да възникне съсобственост между съдружниците, която е неделима и се прекратява с прекратяване на дружеството.“ /Така Ал. Кожухаров, Облигационно право, отделни видове облигационни отношения, редакция от 2002 г., стр. 304 и сл./.

Действително по делото от страните липсват каквито и да било възражения в тази насока, но това не освобождава съда от неговото задължение да прецени характера на съсобствеността, с оглед евентуално допускане до делба на процесния имот. Безспорно е, че в случаите на неделима съсобственост, е недопустимо последната да бъде прекратена, поради нейния характер именно като такава. Следва да се посочи и, че в случаите в които дадена съсобственост е неделима по силата на закона, 4 правните норми, които я уреждат като такава, имат императивен характер и съдът е длъжен служебно и без наличие на възражение да ги съобрази.

По тези съображения, по мнение на настоящият състав искът за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В допълнение към изложеното, следва да се обърне внимание и на още едно обстоятелство, което само по себе си би довело до неоснователност на иска за делба, предявен от ищеца.

Видно е от представените по делото доказателства, че на 03.11.2015 г. е сключен между А.Д. М. и Д. А. М. договор за прехвърляне на дружествен дял в процесното гражданско дружество. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите.

Действително съдружник в гражданско дружество може да прехвърли неговото право на участие на трето лице, като това трето лице може да бъде такова, което не участва в дружеството при наличие на съгласие между страните, както и останалите лица, които участват в гражданското дружество, предвид това, че личността на отделните съдружници е от значение за съществуването на това облигационно правоотношение. Правната теория приема, че това прехвърляне е своеобразна цесия, съчетана с поемане на дълг, предвид това, че се прехвърлят права и задължения. Особеното в случая е, че при прехвърлянето на правото на участие, съдружникът е титуляр само на облигационните вземания спрямо останалите съдружници, които могат да се упражнят и да доведат до възстановяване на собствеността върху внесените в съсобствеността вещи едва след прекратяването на дружеството или на участието в него на съдружника. Предмет на сделката са облигационни права и задължения, а правото на собственост върху придобит вече от него и внесен в гражданското дружество имот /или придобит от съдружници имот с оглед дейносттта на дружеството/, се запазва и след прекратяване на дружеството или на неговото участие, възниква неговото право да поиска дела си.

Гражданското дружество е неперсонифицирано, за разлика от търговските дружества, кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и др. правни образувания, тоест когато ДЗЗД придобива имот, той става съсобствен между съдружниците. От това следва, че през 2001 г. процесният имот е станал собственост на А.Д. М. и другите съдружници, участвали към онзи момент в гражданското дружество. Това е отразено и в представения по делото нот.акт за собственост № 31, том V, рег.№ 4003, дело № 803/07.05.2012 г. по описа на нотариус с рег.№ 208 на НК, район на действие 5

РС-Несебър. Следва да се посочи, че имотът обаче не е бил прехвърлен с договора за прехвърляне на дружествен дял, сключен между А. М. и неговия син Д. М.. Това е така по няколко съображения. На първо място, веднъж вече придобит от съдружниците, те не загубват собствеността си с напускане на гражданското дружество. За тях възниква уреденото от чл. 359, ал.3 от ЗЗД право да искат своя дял и в този случай и делба на процесния имот след момента на неговото напускане. Положението би било друго, ако се касаеше до търговско дружество, но уредбата в този аспект далеч не е сходна, тъй като търговското дружество е персонифициран субект на правото и то става собственик на имотите, които е придобило.

На следващо място, по този начин се достига до заобикаляне на изискуемата за прехвърляне на недвижим имот форма за действителност на сделката, а именно – с нотариален акт. Следва да се посочи, че там където законът допуска облекчена форма за действителност, това е изрично упоменато в закона – така например по повод наследяването – ЗН, по повод на продажбата на наследство – чл.212 от ЗЗД и т.н. В случая, изобщо не е предвидена форма за действителност на посочената сделка, поради това, че законът не предвижда като последица прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот при прехвърляне на правото на участие в гражданско дружество.